Решение № 626 от 29.12.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. В., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100722 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

С., п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, против Д. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А.С.“ № 10, ет. 4, ап. 7, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 138 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 14.10.2016 г. длъжникът Д. Т. С. е сключила договор за потребителски кредит № 746284 с „К.“ АД, ЕИК 175330437, по силата на който е получила сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски по 348.02 лева в срок до 10.01.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.

Излага се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на 1 действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VI, чл. 7 от ОУ, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

Сочи се, че ответницата Д. Т. С. е сключила на 14.10.2016 г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А.Т.. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – К. и да отговаря пред К. солидарно с ответницата за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К..

Поддържа се, че на 14.10.2016 г. А.Т. и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който А.Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на ответницата Д. С. по Договора за кредит. Така А.Т. е изпълнило задълженията си към Д. С. по Договора за поръчителство.

Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Посочва се, че К. поканило А.Т. да плати всички изискуеми задължения на ответницата С. по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А.Т. е изпратило уведомление до Д. Т. С., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от А.Т..

Излага се, че на 23.02.2021 г. А.Т. е погасило дължимите от ответницата Д. Т. С. суми, както следва: 1000.00 лева – главница по договора за кредит;

44.06 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г. и 438.37 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

Поддържа се, че на 23.02.2021 г. А.Т. е уведомило по електронна поща Д. Т. С. за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство за встъпването на А.Т. в правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 311.55 лева, ведно със сумата от 130.81 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

2

Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, като ответницата била уведомена за цесията на посочената от нея в договора електронна поща на 30.03.2021 г.

Сочи се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Излага се, че за периода 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

В молба-становище от ищеца с вх. № 10430/07.12.2022 г. е посочено, че всички договори са подписани от ответницата електронно.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2611/2021 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1924.79 лева, формирана както следва: 1000.00 лева - главница, 311.55 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 44.06 лева за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 438.37 лева за периода от 31.10.2016 г. до 23.02.2021 г., 130.81 лева – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

3

Релевира възражение за нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство. Навежда възражения за изтекла погасителна давност на сумите за главницата и лихвите.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2611/2021 г. по описа на РС - В..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Събраните по делото писмени доказателства установяват по безспорен и несъмнен начин, че между „К.” АД и ответницата е възникнала валидна облигационно-правна връзка по договор за потребителски кредит с № 746284 от 14.10.2016 г., сключен във формата на електронен документ, по силата на който на ответницата С. била предоставена в заем сумата от 1000.00 лева.

Видно от договора и Приложение № 1 към него, кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора, по погасителен план, на 3 равни месечни вноски, всяка в размер на 348.02 лева, с конкретно определен падеж, с краен срок за погасяване 31.12.2016 година. В съответствие с постигнатата между страните договореност (чл. 4 от договора за кредит), ответницата – заемополучател е предоставила обезпечение по кредита чрез поръчителството на ищцовото дружество „А.Т.” ЕООД, ЕИК 203508899, за което са били сключени съответните договори – договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 14.10.2016 г. между Д. Т. С. и „А.Т.” ЕООД, и договор за поръчителство, сключен на същата дата между „К.” АД и „А.Т.” ЕООД. За изпълнението на поетото задължение да гарантира солидарно изпълнението на задълженията по договора за кредит, между страните по делото е договорено възнаграждение в размер на 103.85 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, което се дължи на съответната падежна дата на погасителните вноски по кредита (Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство).

Ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че длъжникът – кредитополучател е допуснал неизпълнение на договорните си задължения като не е извършил плащане на нито една вноска по кредита. Ответницата нито е навела твърдения, нито е посочила и представила доказателства за извършени погасителни плащания по процесния договор за кредит № 746284 4 от 14.10.2016 г., както и на уговореното възнаграждение за ищцовото дружество – поръчител по сключения с него договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2016 година.

Предвид допуснатото от длъжника – кредитополучател неизпълнение, на 18.02.2021 г. „К.“ АД е поканило „А.Т.“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответницата Д. Т. С.. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.“ ЕООД е изпратило уведомление до Д. Т. С., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А.Т.“ ЕООД, като е спазил и указания срок за това (най-късно в деня, следващ постъпване на искането). На 23.02.2021 година „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите от Д. Т. С. суми към „К.“ АД, а именно: 1000.00 лева – главница по Договор за кредит, 44.06 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г. и 438.37 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Още на същата дата поръчителят изпратил уведомление до длъжника за полученото искане за плащане по указания в чл. 3, ал. 2 от сключения помежду им договор начин, а именно – по електронна поща на посочения в договора адрес.

Допълнително в писмото било указано и неплатеното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, възлизащо към този момент на 442.36 лева.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, като ответницата била уведомена за цесията на посочената от нея в договора електронна поща на 30.03.2021 г.

От така установените фактически положения се налагат следните изводи:

Установено е по делото, че поръчителят е спазил законовите и договорни права и задължения, изискващи от него да направи изявление до длъжника за отправеното от кредитора искане за плащане по електронен път, което той е сторил на 18.02.2021 г., т.е. веднага след получаване на искането от кредитора и преди плащането на дълга.

Длъжникът не е оспорил получаването на това уведомление, не е навел твърдения и не е посочил и представил доказателства за изпратен от него 5 отговор на уведомлението на поръчителя, с който да се оспорва било ликвидността, било изискуемостта на претендирания за плащане дълг.

Установено е същото така, че поръчителят е извършил плащане на обезпечения от него дълг, сторено на 23.02.2021 г.

Длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното плащане от поръчителя по уговорения в сключения между тях начин и срок.

Следователно, въз основа на платените на 23.02.2021 г. суми за поръчителя е възникнало право на вземане от длъжника по този дълг.

За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; фактът, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът е в забава и периода на забавата.

В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия на 02.03.2021 г. между него и "К." ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане.

Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.