Решение № 30 от 27.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пазарджик, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500374 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260023/29.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1055/2019 г. П. районен съд е осъдил М. Н. Ф., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“ № 21, вх.Д, ет.4, ап.82, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Е.“№ 4 и С. Н. И., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.“ № 10, да премахнат пречката за упражняване на право на собственост на Ц. С. Д., с ЕГН **********, от град С. ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр.

П., ул. „С.Ф.“ № 7 - чрез адвокат Р. К. от ПзАК, като премахнат стрехата на четирискатен покрив на жилищната сграда, построена в УПИ Х-1442, на имотната граница с УПИ IX- 922, в кв. 75 по плана на град С., която стреха, собственост на Ф. и И., е разположена над притежавания от Ц. С. Д. поземлен имот, представляващ стена на еднофамилна, двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 70,63 кв.м., като по този начин се преустанови изливането на вода от тяхната жилищна сграда върху сградата на Д..

Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да премахнат пречката за упражняване на право на собственост на Ц. С. Д., А. Г. Д. и Д. С. Д., всички от град С., ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“№ 7 - чрез адвокат Р. К. от ПзАК, като прихванат дъждовната и снежната вода от стрехата на стопанската си сграда, построена в УПИ Х-1442, на имотната граница с УПИ IX-922, в кв. 75 по плана на град С., и я отведат в своя поземлен имот, като обърнат наклона на покривната конструкция към техния поземлен имот.

1

Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят на Ц. С. Д. сумата от 225,70 лв., представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на неправомерно увреждане чрез обливане с дъждовна и снежна вода на жилищната сграда на ищцата Ц. С. Д., които имуществени вреди се изразяват в разрушена мазилка и завършваща боя на южната стена и на тавана на жилищната сграда, построена в УПИ IX-922, в кв.75 по плана на гр. П., в дворно място с площ от 357 кв.м.

Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят на Ц. С. Д., А. Г. Д. и Д. С. Д., всички от град С., ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“ № 7 - чрез адвокат Р. К. от ПзАК, сторените деловодни разноски в общ размер на 830,00 лв., която сума представлява сбор от внесена държавна такса, в размер на 80,00 лв., депозит за вещо лице по СТЕ в размер на 250,00 лв. и адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00 лв.

Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд П., държавна такса в общ размер на 130,00 лв., която сума представлява сбор от държавна такса по оценяем иск, в размер на 50,00 лв. и държавна такса върху уважения втори неоценяем иск в размер на 80,00 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от М. Н. Ф. и С. Н. И. чрез техния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението било недопустимо, необосновано и немотивирано, а едновременно с това противоречало на практиката на ВКС – ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че решението предписвало технически недопустими и неизпълними действия в противоречие със строителните правила и норми., тъй като предписанието било за премахване на стрехата на законно построената жилищна сграда, което означавало, че се предписва да бъде осъществено строителство на калкан. Освен това неправилно в решението било прието, че жалбоподателите били дали съгласие за преустройството на стопанската постройка – плевня в жилищна сграда. Съдът не бил взел предвид факта, че ищците били направили ламаринена обшивка на улука и стрехата, което затруднявало значително поддържането и почистването на къщата на ответниците, поради което пораженията по имота на ищците били последица от техните действия, а не от действията или бездействието на ответниците.

Неправилно съдът предписвал да се предприемат действия по преустройство на покрива и стрехата на собствената на ответниците жилищна сграда, която била построена съобразно утвърден проект и строително разрешение. Ако на покрива имало счупени керемиди, следвало да се иска само тяхната подмяна, а не поправка на целия покрив.

2

Неоснователна била и претенцията за обезщетение за повреди, защото жалбоподателите не били извършвали незаконосъобразни действия или бездействия. Не била установена връзката между течовете в сградата на ищците и действия или бездействия на ответниците, а нямало и реални среди от теч съгласно заключението на вещото лице.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. С. Д. чрез нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено. Изложени са съображения в подкрепа на доводите, изложени в мотивите на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против М. Н. Ф. и С. Н. И. ищцата Ц. С. Д. е твърдяла, че с нот. акт № 87, том I, нот. дело № 246/1999 г. по описа на П. районен съд за нотариалните дела, ищцата е закупила 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 357 кв.м., както и застроените в него навес на 16 кв.м. и масивна плевня на 30 кв.м, за който имот с планоснимачен № 922 бил отреден УПИ IX-922, в кв. 75 по плана на гр. С.. Според ищцата, още преди брат й да й прехвърли жилищна сграда, с оД.н архитектурен проект от ********* г. била извършена реконструкция на плевнята, в резултат на което същата била преобразувана в еднофамилна едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 70,63, кв.м. Тази жилищна сграда се намирала в съседство с двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на ответниците, която била построена на имотната граница, без да е реализирана калканна стена, тъй като били изградени прозорци и на първия и на втория жилищен етаж, като стрехата на тази сграда била под имота на ищцата. Стрехата завършвала с улук, който преминавал във водосток и водата от него трябвало да отива на улицата.

Улукът на ответниците обаче не се поддържал от тях, водата от него непрекъснато преливала върху южната стена на жилищната сграда на Д., в резултат на което стената на нейното жилище, в зависимост от интензивността на валежите, била мокра или отгоре до основите или само в горната си част. От непрекъснатото мокрене водата била избила и от вътрешната страна на тухления зид, в резултат на което мазилката от тавана и от стената била опадала, а при интензивен валеж от

3 електроразпределителните кутии течала вода, която била оставила следи около кутиите по мазилката.

На имотната граница, като продължение на жилищната сграда, до границата със съседния УПИ ІІІ-921, ответниците построили и навес, който бил обозначен на скицата като масивна сграда и противно на логиката, покривната конструкция на тази сграда не била с наклон към имота на ответниците, а с наклон към частта от имота, която ползвала ищцата. Именно поради това при интензивен дъжд и при топенето на сняг всичката вода от покрива на навеса се изливала в имота на Д. и отивала в темелите на описаната жилищна сграда, на която ищцата е собственик.

Ищцата се опитала да говори с ответниците, но те не се съгласили да преустановят незаконното пречене, което извършвали по отношение на нейната собственост, като ползването от нейна страна на собствената й жилищна сграда ставало все по-опасно, а поддържането на опадалата мазилка от тавана и от стената било непосилно за нея.

В резултат на непрекъснатото мокрене на стената и тавана варовата мазилка била шупнала и трябвало да се отстрани до тухла, да се измаже отново грубо и фино и след това да се пребоядиса цялата стая, за да няма разлика в боята. При справка за стойността на ремонтните работи ищцата получила оферта от строителна фирма за 400,00 лв. труд и 100,00 лв. строителни материали, като ремонтът включвал и отстраняване на теча, предизвикан от улука на съседите.

Искането е да се постанови решение, с което на основание чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени М. Н. Ф. и С. Н. И. да премахнат стрехата на жилищната си сграда, която е разположена над притежавания от ищцата поземлен имот, като по този начин се преустанови изливането на вода от тяхната жилищна сграда върху сградата на Д.; Да прихванат дъждовната вода от стрехата на стопанската си сграда, която е построена на имотната граница и я отведат в своя поземлен имот, като при техническа невъзможност това да стане, следва да бъдат осъдени да обърнат наклона на покривната конструкция към техния поземлен имот; да бъдат осъдени М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят на ищцата сумата от 560,00 лв., представляваща размер на причинените имуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане чрез обливане на жилищната сграда на ищцата с дъждовни води и води от снеготопене, изразяващи се в разрушена мазилка и завършваща боя на южната стена и на тавана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 30.12.2019 г., до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. Н. Ф. и С. Н. И. са депозирали писмен отговор, в който твърдят, че всички претенции, предявени 4 от ищцата Д. са напълно неоснователни и недоказани. Твърдели са, че с никакви действия не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Твърдели са, че не са единствените собственици на този имот, понеже притежават по 1/8 ид.ч., а майка им - С.Й.Д., притежава 6/8 ид.ч. от техния недвижим имот. Заявили са, че притежават жилищната сграда, която е законно построена през 1964 г. със строително разрешение и архитектурен проект. Твърдели са, че сградата на Д. и нейните праводатели тогава не е съществувала в настоящия си вид, а е била плевня, която е била на разС.ие от 0,7 м. и е била по-ниска. Според ответниците Н.А.Д. и С.Й.Д. през 1986 г. били дали на наследодателя на ищцата правото да ремонтира плевнята си, но в противоречие с даденото разрешението и съгласието на съседите той бил изградил незаконно жилищна сграда с по-голяма височина от съществуващата вече жилищна сграда на ответниците и с 4-скатен покрив, в съприкосновение със съществуващия законно построен покрив на сградата на ответниците. Твърдели са, че ответниците и техните родители не били реагирали, защото избягвали конфликти и винаги се стремели да поддържат собствената си сграда при тези затруднени условия, създадени от ищцата, като редовно чистели улука си. През 2016 г., отново без съгласието на ответниците, ищцата била изградила ламаринена обшивка на улука на стрехата на ответниците и по този начин била прекратена възможността им да поддържат и да почистват улука си. В тази връзка Д. сама с действията си била допринесла за евентуални течове. Всички проблеми по къщата на Д. били в резултат единствено на нейните действия, а не се дължали на действие или бездействие от страна на ответниците, поради което те не й дължали обезщетение. Твърдели са, че няма никакви реални щети по къщата на ищцата от изтичането на дъждовната вода.

С протоколно определение от 03.06.2020г. по делото е конституирана като ответница С.Й.Д., от град С., ул. „Е.“ № 4.

В законоустановения едномесечен срок ответницата С.Д. е депозирала писмен отговор, който е идентичен с депозирания от ответниците М. Н. Ф. и С. Н. И. писмен отговор на исковата молба.

С Определение № 260267/23.08.2021 г. като ищци в процеса по втория обективно съединен иск – за прихващане на водата и обръщане наклона на покрива на стопанската постройка, наред с Ц. С. Д. са конституирани и А. Г.