Решение № 241 от 18.07.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. гр. Димитровград, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Д. М. П. като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20245610100173 по описа за 2024 година

1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

2. ИЩЕЦЪТ- П. Ц. Н. моли съдът да се произнесе с решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо, че по отношение на „Лео Експрес“ ЕООДв ликвидация, съществуват вземания за които е издадена Заповед № 814/18.12.2024г. по ч.гр.д.№ 1562/2023г. по описа на РС Димитровград, а именно:

Неизплатено трудово възнаграждение в размер на сумата от 655 лв. за периода 06.03.2023г. до 06.04.2023г., лихва за забава за периода от 06.04.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.11.2023г. в размер на 52,48лв. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното задължение. неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизплатени 20 дни платен годишен отпуск в размер на 747,38лв., лихва за забава за периода от 06.04.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 22.11.2023г. в размер на 59,89лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното задължение. неизплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 597,91лв. за неспазено предизвестие, лихва за забава за периода 06.04.2023г. до 22.11.2023г. в размер на 47,91лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното задължение.

3. Не праща представител, моли за разноски в исковата молба.

4. ОТВЕТНИКЪТ- „Лео Експрес“ ЕООД-в ликвидация в писмен отговор оспорва по размер , но признава основанието на вземанията.

1

Съдът намира:

Приложим закон.

5. Кодекс на труда(КТ)

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове: т.2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 224. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г. - изм., бр. 18 от 2011 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176")

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Чл. 245. (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

Чл. 326. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

6. Граждански процесуален кодекс(ГПК)

Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

По фактите

7. С допълнително споразумение към договор

№836/08.11.2013г. ищецът от

02.11.2019 г. работел по трудово правоотношение при ответното дружество безсрочно при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, с надбавка от 0.6 % за всяка прослужена година, която към посочената дата 2 възлизала на 3% за пет години – в пари от 16.80 лева и право на отпуск – 20 работни дни за година.

8. Със заповед №2155/06.04.23 г.трудовият договор на основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ бил прекратен по причина закриване на предприятието. На ищеца следвало да се изплати обезщетение по чл. 224 за неизползван отпуск и по чл. 220 за неспазено предизвестие.

9. Ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК се снабдил със Заповед № 814/18.12.2024г. по ч.гр.д.№ 1562/2023г. по описа на РС Димитровград, а именно:

Неизплатено трудово възнаграждение в размер на сумата от 655 лв. за периода 06.03.2023г. до 06.04.2023г., лихва за забава за периода от 06.04.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.11.2023г. в размер на 52,48лв. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното задължение. неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизплатени 20 дни платен годишен отпуск в размер на 747,38лв., лихва за забава за периода от 06.04.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 22.11.2023г. в размер на 59,89лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното задължение. неизплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 597,91лв. за неспазено предизвестие, лихва за забава за периода 06.04.2023г. до 22.11.2023г. в размер на 47,91лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното задължение.

10. Ответникът бе задължен от съда да представи по делотопреписка и констативни актове на Д Инспекция по труда във връзка с поетото от него задължение за изплащане на процесните суми; Доказателства за изплатени на ищеца суми произтичащи от прекратено трудово правоотношение.; Извлечение от списъка с кредиторите на ответника. В даденият от съда срок това не бе сторено.

11. Против Заповед № 814/18.12.2024г. по ч.гр.д.№ 1562/2023г. по описа на РС Димитровград било подадено от ответника възражение по реда на чл. 414 от ГПК и в законовият срок е предявен настоящият иск.

По процеса.

12. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.

13. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК вземане.

14. В материален аспект, вземанията са три главни- за неплатено възнаграждение за труд по чл.128, т.2 от КТ; за обезщетение поради неползван отпуск- чл. 224 от КТ;и за обезщетение за неспазено предизвестие- с основание чл. 220, ал.1 от КТ.

Към всеки от тях има претенция за обезщетение, поради забавено изплащане, което гравитира към основанието на чл. 245, ал.2 от КТ.

3

15. Искът се разгледа по същество.

По същество.

16. Настоящото дело има няколко процесуални особености.

17. На първо място ответникът признава исковете като основателни. Това означава, че не е необходимо да се доказва наличие на трудово правоотношение, прекратяване, основание за това, дължимост на вземанията.

18. Второ, все пак тежестта на доказване на размера на тези вземания стои върху ищецът, съдът е указал същото в доклада по делото.

19. Трето, доказателственият материал дори и само за спорните обстоятелства, който е относим е твърде оскъден. В частност това е единствено споразумението към трудовия договор, където има някакви данни за основно трудово възнаграждение на ищеца, което е някаква база, по която съдът може да гради своите изводи.

20. Четвърто, ответникът не представи доказателствата, които бяха поискани от ищеца. Както и да се прецени това поведение, в частност през призмата на чл.

161 от ГПК, предвид препращането в случай като настоящия от чл. 191, ал.2 от ГПК, няма отношение към размера на претенциите. По друг начин казано, същото не ползва ищеца.

21. На последно място, няма искане за назначаване на вещо лице, а съдът в настоящият случай счете, че би нарушил принципа на равенство и на състезателност(чл.8 и чл. 9 от ГПК), при положение , че има разпределение на доказателствена тежест, липсва възражение против доклада, дадена е възможност в следващо съдебно заседание(в т о р о ) да се представят допълнителни доказателства, а ищецът бездейства, очевидно уповавайки се на направените доказателствени искания. По тази причина, съдът не счете за релевантна хипотезата на чл. 195, ал.1 от ГПК за служебно назначаване на експерт.

22. В крайна сметка за размера на вземанията, където това е направено, съдът използва правото си на преценка по чл. 162 от ГПК.

23. По пера на претенциите ,съдът ги разгледа в тяхната поредност, според заповедта по чл. 410 от ГПК.

Неизплатено трудово възнаграждение в размер на сумата от 655 лв. за периода 06.03.2023г. до 06.04.2023г.

24. Към 2019 г. месечната заплата е – основно възнаграждение от 560 лева, с надбавка от 0.6 % за всяка прослужена година ,тогава- пет. Към 2023 година , в полза на ищеца съдът приема, че прослужените години са 9, така и уговорената надбавка е 3.6%. От тук месечното трудово възнаграждение е доказано като размер от 580.16 лева, включвайки надбавката. Това вземане е доказано в този размер, до претендирания от 655 лева- не. лихва за забава за периода от 06.04.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.11.2023г. в размер на 52,48лв.

25. Съдът използва достъпен продукт за отмерване на законната лихва по чл. 245, ал.2 от КТ[1]. Доказана е в размер на 46.49 лева, до предявеният от 52.48 леване. неизплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 597,91лв. за неспазено предизвестие и лихва за забава за периода 06.04.2023г. до 22.11.2023г. в размер на 47,91лв

26. Всъщност ищеца не доказва срок на предизвестие по- дълъг от 30 дневният, установен в чл. 326, ал.2 от КТ.

27. Единствената база е горната, така съдът приема, че обезщетението ще е равно и 4 на заплатата на ищеца за един месец- 580.16 лева, лихвата за периода- 46.49 лева.

Двете вземания над този размер са недоказани. неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизплатени 20 дни платен годишен отпуск в размер на 747,38лв., лихва за забава за периода от 06.04.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 22.11.2023г. в размер на 59,89лв.

28. За разлика от предходните вземания, тук съдът намира, че за да е доказано това, освен базовият размер на трудово възнаграждение, следва да се докаже и колко отпуска е използван или не през текущата 2023 г.

29. Следва да се посочи, че брой дни отпуск има значение към размера на обезщетението по чл. 224 от КТ, а не към основателността на това вземане. Така оспорването по размер от ответника е релевантно в тази част, т.е.- подлежи на доказване в тежест на ищеца.

30. Липсва такова, а съдът няма как да използва предходните си виждания , основани на правилото на чл. 162 от ГПК.

31. Изводът е, че основната претенция по чл. 224 от ГПК и акцесорната по чл. 245, ал.2 от КТ са недоказани.

Разноски.

32. Исковата претенция е частично доказана. Така по правило ищецът има право на разноски.