Определение № 255 от 16.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Перник, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500217 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI ГПК.

С протоколно определение от 25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4195/2024 г., Районен съд Перник е спрял исковото производство.

Срещу определението е постъпила частна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД, с която иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че смъртта на едноличния собственик на капитала, който е и управител, не води до прекратяване на дружеството. Изтъква се още, че дружеството дори не е еднолично.

Насрещната страна по жалбата – „Медената питка“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Б. В., моли жалбата да бъде оставена без уважение. Обосновава се с довода, че макар районният съд неправилно да е спрял исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, е налице пречка за продължаването му предвид смъртта на един от съдружниците, имащ качеството и на един от управителите на дружеството.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК).

Разгледана по същество, се явява основателна.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК исковото производство се спира при смърт на страна, тоест когато едно физическо лице, страна в производството, почине. Целта на нормата е да 1 се издирят правоприемниците, с чието участие на мястото на починалия делото да продължи – чл. 227 ГПК и чл. 230 ГПК. Това налага разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК да намери приложение и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност.

Хипотезите са следните – при прекратяване без ликвидация (вливане, сливане, разделяне), при прекратяване с ликвидация (когато трябва да се конституират физическите лица правоприемници съгласно чл. 271 ТЗ) и при прекратяване и заличаване поради несъстоятелност, когато трябва да се конституира държавата или общината съгласно чл. 11 ЗН – т. 10 от ТР 1/2017 г. на ОСТК на ВКС (Вж. Пунев, А., „Спиране на исковото производство“, София, Сиби, 2020, с. 49-52).

Смъртта на съдружник или управител в дружество с ограничена отговорност обаче не води до прекратяване на юридическото лице и следователно не е събитие, обуславящо спирането на исковото производство.

Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Дружеството не се прекратява по силата на закона, а въз основа на решение по предявен от прокурора конститутивен иск по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ (т. 1 от ТР 1/2020 на ОСТК на ВКС). Освен това се прекратява само дейността на търговското дружество, а то продължава да е правосубектно до провеждането на ликвидация и заличаването му.

Смъртта на единствения управител на дружеството с ограничена отговорност, независимо дали той е съдружник, едноличен собственик на капитала или трето лице също е основание за прекратяването на дейността на дружеството чрез предявяване на конститутивен иск от прокурора – чл. 155, т. 3 ТЗ. И в този случай след влизане в сила на решението на съда дружеството продължава да съществува като правен субект до провеждането на ликвидация и заличаването му.

Смъртта на единствения управител е от значение за надлежното продължаване на висящо исково производство, ако той като законен представител (чл. 30, ал. 2 ГПК) не е упълномощил трето лице (юрисконсулт или адвокат – чл. 32, т. 1 и 3 ГПК) да представлява дружеството. В този единствен случай съдът трябва да вземе мерки и по аналогия от чл. 29, ал. 2 ГПК да назначи особен представител на дружеството за сметка на насрещната страна – определение № 735 от 16.11.2016 г. по т.д. № 50401/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 73 от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, II ТО; определение № 50177 от 10.10.2023 г. на ВКС по т.д. № 2116/2022 г., II ТО. (Отново не се касае за спиране на производството, макар периодът от смъртта на управителя до назначаването на такъв особен представител да има сходен характер.) Смъртта на управителя обаче не води до прекратяване на представителната власт на упълномощения от същия процесуален представител и в този случай не е необходимо назначаването на особен представител (Вж. Решение № 34 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4652/2013 г. на ВКС, I TO).

В настоящия случай не е спорно, а и се установява въз основа на служебно извършена справка в ТТРЮЛНЦ, че съдружници с равни дялове в „Медената питка“ ООД са В.Ц.М. и Д.И.С.. Същите двама души са вписани като управители, които могат поотделно да представляват дружеството. Тоест със смъртта на В.Ц.М., за което впрочем по делото не са ангажирани писмени доказателства, не е настъпило нито едно от основанията за 2 прекратяване на търговското дружество. След смъртта на М.С. продължава да има качествата както на съдружник, така и на управител. Нещо повече, със смъртта на М. не са прекратени пълномощията на процесуалния представител на дружеството адвокат Б. В..

Всички тези обстоятелства, интерпретирани в светлината на горните общи правни съображения, водят до извод, че не е налице основание за спиране на производството или за назначаване на особен представител на дружеството. Не съществува пречка за продължаване на съдопроизводствените действия пред първата инстанция по иска.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4195/2024 г. на Районен съд Перник, с което исковото производство е спряно.

ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3