Решение № 714 от 04.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20235300101323 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. Б. Б., с ЕГН:

********** със съдебен адрес: гр. *** против Н. П. Н., с ЕГН:

********** от гр. ***.

В исковата молба ищецът твърди, че с влязла в сила Присъда от 15.10.2021г., постановена по ВНЧХД № 1148/2021г. на СГС, НК, 1-ви състав, ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, за това, че на *** в телевизионно предаване, излъчено по „***“ е разгласил позорно обстоятелство за ищеца, неотговарящо на истината, като е посочил, че ищецът има непогасени данъчни задължения в размер на 20 000 лв.

Ответникът бил освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. От извършеното деяние, за ищеца са произтекли неимуществени вреди, за които се иска да бъдат възмездени. Счита, че съдът в обвързан от задължителната сила на присъдата досежно извършеното престъпление и доводите на съда относно вината на ответника. Сочи, 1 че при определяне на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид следните обстоятелства: ищецът е публична личност, клеветническите твърдения са разпространени публично и от лице по повод изпълнение на службата му – *** на Община ***, че с неверните твърдения се създава впечатление за непочтеност на ищеца и неизпълнение на установените данъчни задължения, както и че вследствие тези твърдения ищецът бил принуден да оттегли кандидатурата си за *** на ***. Всичко това му нанесло вреди, които ищецът оценява на 75 000 лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в грубо нараняване на честта, достойнството и доброто име в обществото, ведно с мораторна лихва за забава от датата на настъпване на деликта – *** до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за вземането, тъй като от датата на деликта *** до датата на подаване на исковата молба в съда са изминали повече от 5 години. Извън това се сочи, че заявеният размер на претенцията е прекомерен, което се потвърждавало от факта, че в рамките на наказателното производство бил предявен граждански иск за 5000 лв., който обаче не бил приет за разглеждане. Оспорва се твърдението, че деянието е в причинна връзка с оттегляне на кандидатурата на ищеца за *** на ***. Заявява се възражение за съпричиняване, доколкото този въпрос не бил обхванат от влязлата в сила присъда. Сочи, че основание за това е възникнал по-рано конфликт между Община *** и ищеца досежно определен недвижим имот. Твърди се, че най-общо спорът се е състоял в това дали имотът следвало да се квалифицира като земеделска земя или като производствен имот, което рефлектирало върху размера на данъчните задължения, което било 2 обсъдено и в мотивите на постановената присъда. Иска се съдът да отхвърли предявения иск.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Присъда от 15.10.2021г., постановена по внчхд № 1148/2021г. на СГС, НК, Н. П. Н., с ЕГН: ********** ,от гр. *** е признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на ***, чрез телевизионна медия, в предаване, излъчено по „***“ – с място на излъчване – гр. ***, на тема „***“, в качеството си на длъжностно лице – Заместник *** на Община ***, по повод изпълнение на службата си, публично разгласил позорно обстоятелство за Б. Б. Б., че като физическо лице има непогасени данъчни задължения към Община ***.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Б. К. и П. Г. , се установяват неимуществени вреди за ищеца.

От представените писмени доказателства се установява,че считано от 06.02.2015г. ищецът е освободен от длъжността ***, а считано от 09.05.2019г. и до настоящият момент заема длъжността *** на ***.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД, включва установяване на пет кумулативни предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносният резултат, и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Установи се по делото,че на ***, в предаване, излъчено по „***“ 3 ответникът в качеството си на длъжностно лице – Заместник *** на Община ***, по повод изпълнение на службата си, публично е разгласил позорно обстоятелство за Б. Б. Б., че като физическо лице има непогасени данъчни задължения към Община ***.

Несъмнено по делото се установи,че към тази дата ищецът е бил публична личност, ползваща се с авторитет както в определени професионални среди, така и сред разширен обществен кръг лица, свързани с осъществяваната от него политическа и стопанска дейност.

От изслушаните по делото показания на свидетели се установило, че ищецът е претърпял болки и страдания, предизвикани от деянието на ответника, изразяващи се в негативни емоции и душевен дискомфорт.

При тези данни, съдът приема, че изречените от ответника изрази съдържат обидни за личността на ищеца квалификации, тъй като същите имат очевидно негативно съдържание, излизат извън рамките на благоприличния тон и допустимото критично отношение към личността на трети лица, приети от обществото като система на обичайно проявление на добрите нрави и търпимото обществено съжителстване.

Отчитайки факта, че разгласяването на клеветнически квалификации винаги води до негативни преживявания за наклеветения, съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника; че съзнателно и преднамерено изложените от ответника квалификации са били широко разгласени чрез ефира на медия, ползваща се с доверие сред огромен обществен кръг, като така несъмнено са накърнили доброто име на Б. в обществото, засегнали са в негативен аспект честта и достойнството му и са предизвикали негативни и бурни емоции. В същото време се отчита обстоятелството, че ищецът сам се е поставил в положение на по-значителна публичност от обичайната, което предполага съобразяване на по-висок праг на търпимост спрямо обществените оценки на личността му от трети лица. Предвид това 4 съдът приема,че искът е доказан в своето основание.

Съдът приема обаче, че възражението на ответника за погасяване на иска по давност е основателно, поради което искът като неоснователен следва да се отхвърли. Съгласно чл. 114,ал.3 от ЗЗД и разрешенията, дадени в ТР № 5/2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този момент, тъй като именно от тогава длъжникът изпада в забава, съгласно чл. 84,ал.3 от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, т.е. ако извършването на деянието и откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същи. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението, трябва да се предяви в петгодишния давностен срок- чл.110 от ЗЗД. Срокът е тригодишен за лихвите върху вземанията от непозволеното увреждане –чл.111 б“в“ от ЗЗД.Предявяване на граждански иск в наказателния процес в съдебната фаза е предявяване на иск по смисъла на чл.116, б.“б“ от ЗЗД и с предявяването му спира да тече погасителната давност за вземането.

Установи се по делото ,че моментът на извършване на деянието и моментът на откриване на дееца съвпадат, поради което и давностният срок относно вземането за вреди от непозволеното увреждане в резултат на деянието, започва да тече от датата на осъществяване на деянието,а това е датата : *** Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, от който възниква облигационно правоотношение, въз основа на което деликвентът - лицето, причинило вредите, следва да ги възстанови, като заплати обезщетение на увредения. Считано от *** давностният срок по ЗЗД е започнал да се отброява и е изтекъл на 13.10.2022 г. Исковата молба е депозирана в съда на 15.05.2023г. / п.к е от 12.05.2023г./ извън рамките на петгодишния давностен срок по 5

ЗЗД , поради което исковата претенция е погасена по давност.

Изцяло несъстоятелни са твърденията на ищеца, че давностния срок е спрял да тече ,докато е било висящо наказателното преследване. По делото липсват доказателства за надлежен съдебен акт, с който гражданският иск е приет за разглеждане в наказателното производство ,съответно по същия да има произнасяне с окончателен съдебен акт.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят сторените от ответника съдебни разноски- за възнаграждение за адвокат в размер на 9 900,00 лева , съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения,Пловдивският окръжен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. Б., с ЕГН: **********,със съдебен адрес: гр. *** против Н. П. Н., с ЕГН: ********** от гр. *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 75 000,00 лева –представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в грубо накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, ведно с обезщетение за забава от датата на настъпване на деликта – ***,когато в предаване, излъчено по „***“ ответникът в качеството си на длъжностно лице – Заместник *** на Община ***, по повод изпълнение на службата си, публично е разгласил позорно обстоятелство за Б. Б. Б., че като физическо лице има непогасени данъчни задължения към Община ***, до окончателното плащане на задължението, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б. Б. Б., с ЕГН: **********,със съдебен адрес: гр. *** да заплати на Н. П. Н., с ЕГН: ********** от гр. *** сумата в размер на 9 900 / девет хиляди и деветстотин / лева-представляваща сторени 6 съдебно –деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му ,с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 7