Решение № 1452 от 13.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000500657 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 13.11.23г. /с участието на секретаря Йорданова/ въззивно гражданско дело № 657/23г. и констатира следното:

С решение на ОС - Видин от 02.12.22г. по г.д. № 234/22г. е уважен /частично - за сума в размер на 28 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 432 от КЗ на М. Х. против „Дженерали Застраховане“ АД.

Решението на ОС - Видин се обжалва и от двете страни както следва:

От „Дженерали Застраховане“ АД – изцяло.

От М. Х. за сумата над 28 000 лева до 65 000 лева /ищцата претендира да й бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 37 000 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Видин и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 18.11.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал И. А. /наследодател – баща на ищцата/. Произшествието е причинено от Ц. Т..

Ищцата поддържа, че е претърпяла /заради инцидента и загубата на баща си/ неимуществени вреди. С оглед това М. Х. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл.

432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ имуществената отговорност на „Дженерали Застраховане“ АД.

Жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД е основателна. Жалбата на М. Х. е неоснователна:

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и 1 наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Ц. Т. и „Дженерали Застраховане“ АД/ са установени /в рамките на производството пред ОС - Видин/ с писмени и експертни доказателства. Същите обстоятелства са удостоверени /при условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд /а не са и спорни към момента; на този етап от процеса/. Страните не спорят и относно обстоятелството, че дружеството вече е изплатило /извън-съдебно/ на ищцата обезщетение в размер на 35 000 лева /този факт свидетелства сам по себе си, че застрахователят оспорва иска само по размер/.

Съдържанието на въззивните жалби /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищцата и дали е налице /и в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

Досежно предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

По делото е установено еднозначно /категорично/, че: пострадалият се е движил по средата на пътното платно; в тъмната част на денонощието; без светлоотразителни дрехи; в състояние на сериозно алкохолно опиянение; бутайки велосипед, натоварен с извънгабаритен товар.

Всички тези факти /преценени в съвкупност и в контекста на обстоятелството, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието; на неосветено място; при студено и влажно време, при интензивен пътен трафик/ са допринесли /съществено/ за настъпване на ПТП-е. Същото обстоятелство /наличието на съществено съпричиняване на вредоносния резултат - по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ е констатирано изрично /в процес пред три съдебни инстанции/ и от наказателния съд /в рамките на производството по глава 5-та от НК - при индивидуализиране на наказанието на Ц. Т./. Съображенията на наказателния съд в тази насока също следва да бъдат съобразени в контекста на правилото по чл. 300 от ГПК /предвид обстоятелството, че мотивите към присъдата са част от нея – по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК/.

Изложеното обосновава извод, че пострадалият действително е имал принос /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпването на инцидента и този принос /като значителен – предвид горните съображения/ следва да се определи в процентно изражение като 50%.

Досежно предпоставката по чл. 52 от ЗЗД:

Събраните в процеса гласни доказателства /преценени в съвкупност/ сочат, че /от една страна/: между ищцата и загиналия не са били установени особено близки емоционални отношения – между тях е имало само редки физически контакти - срещи /бащата и дъщерята са живеели в отдалечени населени места; ищцата е живеела през определени периоди от време и в чужбина/ и, че /от друга страна/: И. А. е имал тежък живот на клошар /живял е сам и при изключително лоши битови условия; препитавал се е чрез ровене по кофите за боклук/. В последната връзка:

Показанията на свидетелката В. /кмет на селото, където е живял И. А./ следва да бъдат съобразени като достоверни – свидетелката е била очевидец на начина на живот на пострадалия.

Показанията /в същата връзка/ на свидетелката Г. не могат да бъдат отчетени – тази свидетелка няма лични впечатления за живота на загиналия /показанията й касаят само личните отношения и контакти между бащата и дъщерята/.

Изложените обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на правилото по чл.

52 от ЗЗД/ обосновават правото на ищцата да претендира обезщетение /обосновават възможността да й бъде присъдено такова/ до размера на сумата 70 000 лева.

Горният извод следва и от принципната постановка, че: в хипотеза като процесната наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /загубата на близък роднина; в случая на баща – винаги причинява такива вреди; обратен извод не може да бъде защитен житейски/. В този смисъл: показанията на двете разпитани свидетелки /които показания не обосновават извод за наличие на близка емоционална връзка между ищцата и баща й/ не могат да обосноват изключване /или съществено редуциране/ на имуществената отговорност на застрахователя.

При намаляване на горното обезщетение /в размер на 70 000 лева/ с посоченият процент на съпричиняване /50%/ се получава сума в размер на 35 000 лева. Такава сума вече е била изплатена /извън-съдебно/ на ищцата и това обстоятелство препятства /предвид горните съображения/ възможността за присъждане на допълнително обезщетение в рамките на 2 настоящото производство.

С оглед изложеното: жалбата на застрахователя следва да бъде уважена; жалбата на ищцата следва да бъде оставена без уважение; решението на ОС – Видин следва да бъде отменено /изменено/ частично.

Предвид изхода на спора пред въззивния съд – отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ОС - Видин от 02.12.22г. по г.д. № 234/22г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ на М. И. Х. ЕГН ********** против „Дженерали Застраховане“ АД е уважен за сума в размер на 28 000 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищцата съдебни разноски в размер на 2 521 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ОС Видин държавна такса в размер на 1 120 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 от КЗ на М. И. Х. ЕГН ********** против „Дженерали Застраховане“ АД за сума в размер на 28 000 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ М. И. Х. да плати на „Дженерали Застраховане“ АД още 352 лева – съдебни разноски за производството пред ОС – Видин /допълнително към вече присъдените 463 лева – съдебни разноски и 360 лева – юрисконсултско възнаграждение/; 560 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Видин от 02.12.22г. по г.д. № 234/22г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ на М. И. Х. ЕГН ********** против „Дженерали Застраховане“ АД е отхвърлен за сумата над 28 000 лева до 65 000 лева /предявен като частичен от 115 000 лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3