Решение № 203 от 19.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 483/2025
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, Димитринка Гайнова, Ирена Колева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 ал.1 т.4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.18 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 36, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.42 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95б ал.1 т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95в · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Велико Търново, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
Димитринка Гайнова
Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Гайнова Въззивно гражданско дело № 20254000500483 по описа за 2025 година
С решение № 418 от 08.08.2025г. по гр.д. № 804/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, е отхвърлен предявеният от „Резон“ ООДгр.София против Г.Р. Х . от гр.Велико Търново ул.“****“ №*****, главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника Г. Р. Х. върху следните 13бр. кръстословици: 1/кръстословица, повторно публикувана в брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.122 /1002/ от 14.07.2004г., 2/кръстословица, повторно публикувана в брой 175 /2528/ от 14.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.124 /1004/ от 16.07.2004г., 3/кръстословица, повторно публикувана в брой 176 /2529/ от 15.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.125 /1005/ от 19.07.2004г., 4/ кръстословица, повторно публикувана в брой 177 /2530/ от 16.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.126 /1006/ от 1
20.07.2004г., 5/ кръстословица, повторно публикувана в брой 178 /2531/ от 17.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.123 /1003/ от 15.07.2004г., 6/ кръстословица, повторно публикувана в брой 179 /2532/ от 20.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.127 /1007/ от 21.07.2004г., 7/ кръстословица, повторно публикувана в брой 180 /2533/ от 21.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.128 /1008/ от 22.07.2004г., 8/ кръстословица, повторно публикувана в брой 181 /2534/ от 23.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.129 /1009/ от 23.07.2004г., 9/ кръстословица, повторно публикувана в брой 182 /2535/ от 24.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.130 /1010/ от 26.07.2004г., 10/ кръстословица, повторно публикувана в брой 183 /2536/ от 27.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.172 /1052/ от 24.09.2004г., 11/ кръстословица, повторно публикувана в брой 184 /2537/ от 28.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.173 /1053/ от 27.09.2004г., 12/ кръстословица, повторно публикувана в брой 185 /2538/ от 29.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.173 /1053/ от 27.09.2004г., 13/ кръстословица, повторно публикувана в брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във вестник „София днес“, с първоначална нейна публикация в същия вестник в бр.174 /1054/ от 28.09.2004г., тъй като не се явяват годен обект на авторско право по чл.3 ЗАПСП и Г. Р. Х. не е техен автор по смисъла на чл.5 от ЗАПСП, като неоснователен и недоказан.
С решението е отхвърлен предявеният от „Резон“ ООД-гр.София против Г.Р.Х. от гр.Велико Търново евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че ищецът „Резон“ ООД при повторното публикуване във вестник „София днес“ на същите 13бр. кръстословици, подробно описани по-горе, не е нарушил: 1/неимуществено авторско право на Г. Р. Х., изразяващо се в непосочване на името му като автор на горепосочените процесни 13бр. кръстословици, съгласно чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, поради неупражнено право на автора да изиска такова изрично посочване и 2/ че ищецът не е нарушил разпоредбата на чл.18 от ЗАПСП, като ищецът „Резон“ 2
ООД не е нарушил правото на автора с публикуването на процесните 13бр. кръстословици повторно след изтичане на 3 години след датата на първоначалното им публикуване, на основание характера на взаимоотношенията – договор за изработка по чл.258 ЗЗД /а с оглед приетото от съда, че е налице авторство – сходния на него договор за поръчка по чл.42 ЗАПСП/, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на ответника.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Резон“ ООД-гр.София, чрез пълномощника адв.
И.Г.. Счита решението за необосновано, тъй като изводите на съда не почиват на правилна и пълна оценка на доказателствата и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че е налице противоречие на действителните факти и представените неоспорени от ответника доказателства, с изводите на съда в мотивите. Счита, че неправилно пъввоинстанционният съд е приел за доказано авторското право на ищеца само и единствено базирайки се на оборимата презумпция при простото поставяне на знака за обозначаване на знака за авторско право © от самия автор във файловете на изпращаните кръстословици, като е възприел за налична фактическа обстановка, която не отговаря на доказателствата по делото. Излага се, че ответникът е създал процесните кръстословици с помощта на компютърни програми, а съдът не е отдал необходимото внимание на изготвените по две други съдебни производства пред СГС технически експертизи, които установявали алгоритъма на създаване на кръстословици подобни на процесните. Изложени са доводи защо счита процесните кръстословици за създадени чрез компютърна програма. По отношение на евентуалния иск посочва, че между страните е бил наличен договор по чл. 42 от ЗАПСП. Сочи, че нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП не е императивна, а диспозитивна и ответникът не е доказал, че изрично е поискал името му да бъде отбелязвано при всяка публикация. Счита, че неправилно ВТОС не е указал на ответника Х. да докаже това обстоятелство, и при недоказването му да извлече правните последици.Неправилно било и съждението на ВТОС, че не може да е налице сключен договор по чл.42 ЗАПСП, защото ответникът Х. е позвънил в издателството, а не обратното. Неправилно ВТОС е възприел фактическата обстановка, противно на изложените факти и представените доказателства, че заплащането на кръстословиците било на брой публикувана 3 кръстословица, а не на брой изпратена такава, а оттам-и неправилното преценяване на правото на ищеца да използва „еднократно“ всяка изпратена и платена кръстословица. Излага подробни мотиви по оплакванията. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като остави в сила частта, в която се обосновава допустимостта на предявените искове, и да постанови ново решение, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея Г. Х., чрез пълномощника адв. Н.Н.. В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата, както и че решението п о главния иск е правилно, но че евентуалният иск е недопустим, като се излагат мотиви в тази насока. Излага, че твърдението на ищеца, че процесните кръстословици са създадени с помощта на компютърна програма, не е доказано. Сочи, че евентуалното използване на подобна програма също не би обосновало извод за неналичие на авторско право, тъй като това не изключва творческата дейност. Счита, че твърдението на жалбоподателя, че между страните е бил налице договор по чл. 42 от ЗАПСП е голословно и недоказано. Излага, че договорът за поръчка по принцип касае единично произведение, което възложителят поръчва на автора, а поръчката предполага задаване от възложителя на спецификации на произведението, докато кръстословиците, създадени от ответника, са по идея на автора. Сочи, че договорът между страните е бил по чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП. Моли съдът да потвърди решението п о главния иск и да обезсили решението по евентуалния поради недопустимост на иска, алтернативно да бъде потвърдено решението и по двата иска. Претендира разноски.
ВТАС като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно.
При извършената служебна проверка съобразно правомощията си по чл.269 изр.първо предл.второ, ГПК настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е недопустимо. С оглед посоченото от жалбоподателя, че обжалва решението в частите, с които първоинстанционният съд е 4 отхвърлил предявените от него главен и евентуален отрицателни установителни искове, но моли решението да бъде потвърдено в частта относно допустимостта на предявените искове, следва да се отбележи, че мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване /респ.-въззивна проверка/, а само неговият диспозитив.
Производството по делото е образувано по предявени от „Резон“ ООД срещу Г. Х. обективно съединени искове: 1. главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника Г. Р. Х. върху 13 броя кръстословици, подробно описани, публикувани от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“, тъй като не са годен обект на авторско право по чл.3 ЗАПСП и ответникът не е техен автор по смисъла на чл.5 от ЗАПСП, и 2. при условията на евентуалност-отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че ищецът „Резон“ ООД при повторното публикуване на процесните 13 бр. кръстословици от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ не е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и чл.18 от ЗАПСП.
Така предявените главен и евентуален искове са процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях-да бъде прекратено, по следните съображения:
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на всички видове искове, като за установителните искове е изрично подчертано изискването му-чл.124 ал.1 ГПК. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно във всяко положение на делото, като липсата й обуславя недопустимост на предявения иск. В ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д. № 8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС е подчертано, че само нарушаване на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване, но не и когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализизирана опасността да се възпрепятства упражняването му. Правният интерес при отрицателен установителен иск се поражда от твърдението за наличие на оспорване. При отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес.Той следва да установи наличието на 5 свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, обратното би означавало да се защитава право, което не съществува./Опр. № 359 от 18.06.2024г. по т.д. 4268/ 2013г. на Второ т.о. на ВКС/. Само при установено защитимо право, което е накърнено, и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право /Решение № 503 от 12.07.2011г. по гр.д. № 603/ 2010г. на Второ г.о. на ВКС/. Въпросът за евентуалното наличие, респ.-липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани фактически твърдения и правни доводи, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен служебно да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията-дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.
Разпечатката съдържа 22 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0666ade-2c36-4466-b308-3bc910b56027