Решение № 382 от 29.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330114053 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощник юрисконсулт Н. А., е предявил против Ц. Д. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*******” № ****, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 9386/ 2024 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4498/ 30.05.2024 г., парични суми, както следва: сумата от 856, 50 лева- главница по договор за потребителски кредит № *******/ 27.10.2022 г., сключен между Ц. Д. Т. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и договор за поръчителство от 27.10.2022 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, вземанията по който са прехвърлени на 11.10.2023 г. с Приложение № *** към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, договорна лихва по договора за кредит в размер на 156, 32 лева за периода 20.02.2023 г.- 30.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 119, 27 лева за периода 21.02.2023 г.- 30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.05.2024 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 27.10.2022 г. между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, се сключил договор за потребителски кредит №*********, а между 1 ответника и „Ай Тръст“ ЕООД- договор за поръчителство, за солидарната отговорност на поръчителя за задължението на лицето по кредита, срещу възнаграждение, което обаче не се претендира по делото. Договорите били сключени по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по електронен път от разстояние, като в случая не били приложими разпоредбите на общия ЗПК, защото важали специалните закони. Длъжникът не изпълнил задължението си, което било платено от солидарния поръчител. Вземането по договора било прехвърлено на ищеца на 11.10.2023 г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. Длъжникът бил уведомен за прехвърленото вземане. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, солидарно отговорният длъжник платил на кредитора. За събирането на сумите било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 9386/ 2024 г. на ПРС, XIII гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта.

Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се наличието на надлежно прехвърлено вземане от поръчителя на ищеца, защото договорът за поръчителство бил нищожен, поради противоречие със специалните ЗПК и ЗЗП. Посочва се, че и договорът за кредит бил недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 19 ал. 1 и 2 от ЗПК.

Налице били и други нарушения на императивни изисквания на ЗПК- шрифтът бил помалък от 12, договорът нямал срок, погасителният план не отговарял на изискванията на закона, нямало методика за изчисляване на лихвения процент. Нарушена била и нормата на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, защото не ставало ясно каква част от вноската е за главница, какваза лихва или такса по кредита. Също така били нарушени нормите на чл. 11 ал. 1 т. 20, 23 и 24 от ЗПК. Твърди се още, че кредиторът и поръчителят били свързани лица. Клаузата за обезпечение по кредита и договорът за поръчителство били нищожни. Финансовата институция преди отпускане на кредита имала задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, но вместо това се въвеждала клаузата за поръчителство, с което се прехвърлял риска върху длъжника и така допълнително се увеличавал размерът на задължението му. Таксата за поръчителство била недължима, а освен това нямало и доказателства, че гарантът я е заплатил на кредитора. Твърди се, че цесията нямала транслативен ефект и, че поръчителят не можел да се суброгира в правата на кредитора, предвид нищожността на кредита. Длъжникът не бил уведомен за цесията, тя нямала действие по отношение на него. Претенцията била предявена на договорно основание, а не като неоснователно обогатяване. Освен това, лихвеният процент бил неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска.

Също претендира разноски. В съдебно заседание страната също не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на 2 страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4498/ 30.05.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 9386/ 2024 г. на ПРС, XIII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 856, 50 лева- главница по договор за потребителски кредит № *******/ 27.10.2022 г., сключен между Ц. Д. Т. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и договор за поръчителство от 27.10.2022 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, вземанията по който са прехвърлени на 11.10.2023 г. с Приложение № *** към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, договорна лихва по договора за кредит в размер на 156, 32 лева за периода 20.02.2023 г.- 30.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 119, 27 лева за периода 21.02.2023 г.- 30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.05.2024 г. до окончателното й погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 75 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който чрез пълномощника си в срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит № ********/ 27.10.2022 г., сключен между ответника и „Кредисимо” ЕАД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 1 050 лева, за срок от 13 месеца, с фиксиран лихвен процент- 39, 35 % и ГПР- 47, 28 % и общ размер на плащанията- 1 311, 39 лева. Към договора са представени погасителен план и общи условия, както и СЕФ за преддоговорната информация. Представени са още уведомления за нов кредитор, за просрочени задължения и за предсрочна изискуемост.

С договор за предоставяне на поръчителство от 27.10.2022 г., сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, последният се задължава да сключи договор за поръчителство, за да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита. Възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 799, 59 лева, платимо с месечните вноски по кредита.

С договор за поръчителство от 27.10.2022 г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, последният се е задължил да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, като е поел задължение при писмено поискване от кредитора да плати търсената сума.

С договор за цесия от 01.02.2022 г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили на ищеца вземането си по процесния кредит, като са приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори, под № *****.

Представено е и уведомително писмо за цесията до длъжника, върнато в цялост с 3 отбелязване на обратната разписка „непотърсена“.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил на „Кредисимо” ЕАД на 11.10.2023 г. поисканите суми в общ размер на 1 132, 09 лева, като по кредита е останала неплатена именно тази сума, разпределена, както следва: дължима главница- 856, 50 лева, дължима договорна лихва за периода 20.02.2023 г.- 30.11.2023 г. в размер на 156, 32 лева и дължимо обезщетение за забава за периода 21.02.2023 г.- 30.05.2024 г. в размер на 119, 27 лева, т.е. дължимите суми са в размер на претендираните такива по исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 2.5 от ОУ към договора за кредит, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ от договора за кредит изрично е предвидена възможността банката да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да уведоми от името на последните всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор.

В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици.

Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка и по отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за достигнали до 4 адресата, след като са изпратени точно там- чл. 14 ал. 5 от договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си.

След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Още повече, че по заповедното производство длъжникът лично е получил съобщението на съда, а пълномощникът му е подал възражение, т.е. лицето е узнало за издадената заповед за изпълнение против него, която му е надлежно връчена. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникътзащитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.