Решение № 557 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330100842 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „******“ №**, вх. *, ет. *, ап. **, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с която са предявени следните искове: иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем Кредирект № *****/29.12.2022 г., сключен между ищцата С. И. Г. и ответника „Сити Кеш“ ООД, е недействителен; частичен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,00 лева – част от вземане в размер на 100,00 лв., претендирано като недължимо платено при начална липса на правно основание по Договор за паричен заем Кредирект № *****/29.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; евентуални искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

6.1 от Договор за паричен заем Кредирект № *****/29.12.2022 г., предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, на клаузата на чл.

6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № *****/29.12.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 185,64 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на 1 длъжника, на клаузата на чл. 3.5 от Договор за паричен заем Кредирект № *****/29.12.2022 г., определяща ГПР в размер на 48,08 %, поради противоречие с добрите нрави и заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем Кредирект № *****/29.12.2022 г., по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца С. И. Г. заемни средства в размер на 450,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и при годишен процент на разходите (ГПР) от 48,08 %, при срок на кредита от 3 месеца, вид на вноската – месечна, брой вноски - 3. Сочи се, че с клаузата на т.

6.1 от Договора, заемателят се задължил в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на ОУ, а именно: банкова гаранция или поръчител едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай че поръчителите са двама – размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Поддържа се, че в клаузата на чл. 6.2 от Договора било уговорено заплащането на неустойка в размер на 185,64 лв., ако ищецът не предостави договореното обезпечение, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска по кредита , към която се кумулира месечна вноска за неустойка. С кумулираната неустойка месечната такса на кредитополучателя ставала в размер на 222,00 лв., а общата дължима сума – 666,00 лв. Ищецът твърди, че е извършил дължимите плащания и е погасил задължението си по заема.

Сочи, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен, поради наличие в договора на нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение. Уговорката за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в размер близък или равен на отпуснатия кредит и общият размер на възнаградителната лихва по него не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела да неравновесие между правата на страните. Претендираната неустойка нямала характер на такава, тъй като нямала типичните за неустойката обезпечителна и обезщетителна функции. Твърди, че уговорката за неустойка прехвърля изцяло върху длъжника последиците от неизпълнението на задължението на кредитора да извърши предварителна проверка на възможностите на 2 длъжника. Поддържа, че с клаузата за неустойка се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като имало кумулиране заедно с мораторна лихва, което било недопустимо - така неустойката се отклонявала още повече от присъщите й функции и предоставяла сигурна печалба за кредитора. Твърди, че предвидената неустойка не е включена в ГПР по договора, като стремежът на кредитора бил да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради невключването на таксата в ГПР по договора, същият не съответствал на действително прилагания от кредитора. Неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водила до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК договорът следвало да се обяви за недействителен. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не намира приложение. Нарушена била и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото с неустойката кредитът се оскъпявал с 48,00 % за три месеца, което надхвърляло законоустановения максимум. Неустойката представлявала общ разход по кредита и следвало да бъде част от ГПР, за да може потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора и да има ясна информация за разходите си, а не да тълкува всяка клауза от договора. Поради изложеното, процесният договор за кредит бил изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, и по смисъла на чл. 23 от ЗПК при недействителност на кредита се дължала само чистата стойност на полученото, или главницата, а не лихви, неустойки, такси и други. Ищецът твърди, че сочените от него клаузи в процесния договор за заем са неравноправни по смисъла на ЗЗП, защото не са индивидуално уговорени, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие във вреда на потребителя.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищецът упражнява правото си на иск при условията на злоупотреба с право, тъй като е депозирал пред районен съд две напълно идентични искови молба, които се отнасяли до различни договори за кредит, но се оспорвала една и съща клауза от тях – неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че процесният договор е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен договорът. Поддържа, че с оспорената клауза за неустойка 3 не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на ГПР били спазени всички изисквания на ЗПК. Ответникът поддържа, че не са налице нарушения на изискванията на Закона за потребителския кредит – размерът на ГПР бил ясно посочен в договора, а потребителят бил наясно, че в ГПР не е включена неустойката, дължима при непредоставяне на обезпечение.

Оспорват се и твърденията на ищеца, че процесната клауза е неравноправна.

Твърди се, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези, а параметрите на договора са индивидуално уговорени с потребителя. В този смисъл се оспорват и твърденията в исковата молба за наличие на заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че оспорената неустойка е действителна, тъй като била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си обезпечение. Освен това се посочва, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация със Стандартния европейски формуляр. Според ответника, не била налице неравноправност по ЗЗД, тъй като клаузите по договора били уговорени индивидуално с потребителя, били ясно и точно описани. Сочи се, че между страните били сключени три идентични договора и в контекста на трайните отношения между страните се твърди, че не би могло да се приеме липса на индивидуално договаряне с кредитополучателя, доколкото същият се запознавал многократно с клаузите на договора и всеки път е имал възможност да не се задължава по тях.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата С. Г. , редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. Д. М., с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове. Възразява срещу присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

С протоколно определение от 29.09.2025 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 5,00 лв., предявен като частичен от 100,00 лв. на 100,00 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 4 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, евентуални установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителни клаузите на чл. 6.1, чл 6.2 и чл. 3.5 от процесния договор за кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника „Сити Кеш“ ООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за потребителски кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.