Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7162 от 22.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27847/2022
Вид
Определение № 7162
Подписан
22.02.2023
В сила
22.02.2023
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.156, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.216, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7162 гр. София, 22.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110127847 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

С влязло в сила определение № 33334/07.12.2022 г., предявените от ответниците насрещни искове са отделени за образуване в отделно производство, поради което не се обсъждат.

В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори и от тримата ответници.

Извън срока по чл.131 ГПК тримата ответници са подали и „отговор на уточняваща молба“. С оглед предходното и съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК обективираните правопогасяващи или правоизключващи възражения не могат да бъдат взети предвид.

По отношение на наведените от ответници възражения по предявените искове следва д а се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Видно от данните по делото е, че съдът неколкократно е давал указания на ищеца да уточни търсената защита, като и от двете уточнителни молби става ясно, че ищецът иска обявяване нищожността на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд, поради противоречие със закона или неговото заобикаляне. От същите уточняващи молби се установява, че в условията на евентуалност два иска: отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици на процесните идеални части и положителен установителен иск за собственост.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба - чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на 1 ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.

Неоснователни са и възраженията на ответника относно недопустимостта на установителния иск за собственост, тъй като не са конституирани всички съсобственици. В конкретния случай спорът не е дали дворното място е обща част към етажната собственост.

В случая ищецът иска да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с ответника спор дали същият е участник в съсобствеността. С предявеният в условията на евентуалност отрицателен установителен иск ищецът цели установяване в отношенията между страните по делото, че ответникът не е собственик на 1/3 идеална част от 30,73 % от процесния поземлен имот. По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, като ищецът не би имал правен интерес да предяви иск срещу съсобственик, който не оспорва правата му в съсобствеността. По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.

Към исковата молба и отговор на отговор на уточняваща молба с вх.№ 14333/19.01.2023 г. от ответника *** са представени документи, които следва да бъдат приети по делото като относими и допустими.

С „отговор на разпореждане № 103023/27.10.2022 г.“ с вх.№ 253872/21.11.2022 г. от ** са приложени множество документи, които не става ясно дали касаят отделения насрещен иск или настоящото производството, поради което съдът ще се произнесе по тяхното приемане и прилагане в открито съдебно заседание, след лично уточнение от ответника /съответно негов процесуален представител/, доколкото от множеството писмени изявления не се внася яснота, а по делото се представят и прилагат неотносими към предмета на спора документи.

Обективираното в исковата молба доказателствено искане да допускане на съдебнотехническа експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено с изключение на втори въпрос, тъй като той е правен и е от компетентността на съда.

Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства не отговоря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не е посочено за какви конкретни факти и обстоятелства се иска разпит на двамата свидетели. С оглед предходното, на ищеца следва да бъдат дадени указания да приведе искането си в съответствие с горепосочената правна 2 норма.

В уточнителната молба от 11.07.2022 г. ищецът е поискал приобщаване към настоящото производство на производството по делба, което искане съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като за настоящия съд задължителна сила има единствено решението, с което е одобрена спогодбата, а то вече е представено по делото.

Обективираните в „отговор на уточняваща молба“ доказателствени искания от тримата ответници, съдът намира за неотносими към предмета на спора, поради което същите не следва да бъдат уважени.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ обективираните в писмените отговори от ответниците възражения за недопустимост на предявените искове.

НЕ ПРИЕМА обективираните в „отговор на уточняваща молба“ от тримата ответници правопогасяващи и правоизключващи възражения, тъй като са подадени извън срок по чл.131 ГПК.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговор на отговор на уточняваща молба с вх.№ 14333/19.01.2023 г. от ответника *** документи по опис, обективиран в същите, като писмени доказателства по делото.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за прилагане на производството по делба към настоящото производство

ОТЛАГА произнасянето по приемане и прилагане към делото на представените с „отговор на разпореждане № 103023/27.10.2022 г.“ с вх.№ 253872/21.11.2022 г. от ** документи – в открито съдебно заседание, след изслушване.

УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да депозира молба до съда с преписи за ответниците, в която да посочи конкретни обстоятелства, за които се иска разпит на всеки един от двамата свидетели.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде заключение на поставените в исковата молба въпроси № 1, № 3 и № 4.

НЕ ДОПУСКА към съдебно-техническата експертиза поставения в исковата молба въпрос № 2.

НАЗНАЧАВА за вещо лице **** Специалност: Архитектура, Оценител на земеделски земи, подобренията и трайните насаждения върху тях, Оценител на недвижими имоти.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза в размер на 350,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на 3 доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника ** за събиране на гласни доказателства и допускане на съдебно-техническа експертиза, обективирани в молба от 19.01.2023 г., като неотносими към предмета на спора.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.04.2023 г. от 13:00 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявени от *** против ***, *** и *** искове за прогласяване нищожност на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд, поради противоречие със закона или неговото заобикаляне.

В условията на евентуалност са предявени искове, както следва:1/ отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици на идеални части, предмет на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд и 2/ положителен установителен иск за собственост – да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 24,49 % ид.ч. от от дворното място, находящо се в гр.София, ул.*** № 57 В исковата молба и последващите уточняващи молба ищецът твърди, че е собственик на апартамент с идентификатор № ***.1.3, разположен на ет.2 в сграда с идентификатор № *** и административен адрес: гр.София, ул.*** № 57, заедно с прилежащите му мазе, таван и идеални части от сградата и дворното място от общо 24,49 %. Сочи, че имотът и идеалните части е придобил по силата на наследствено правоприемство от *** и ***, както и чрез правна сделка – дарение от *** и *** /сестра/. Поддържа, че през 1953 неговия дядо закупува дворно място, съставляващо имот XVI-213 от кв.120 по плана на м.***, София, с площ от 527 кв.м., като през 1954 г. учредява суперфиция в полза на съпругата си ***, *** и ***, за изграждане на ет.1, ет.2 и ет.3 над мазетата на сградата. По този начин, родителите на ищеца станали собственизи в режим на СИО на апартамента, заемащ втори етаж от сградата. През 1969 г. дядо му учредил право на строеж на 4 етаж от сградата в полза на *** *** Ищецът поддържа, че *** и ***.а /негови баба и дядо/ имали три дъщери – ***, ** и ***.

След смъртта на родителите им, наследниците са извършили делба, за което по гр.д.№ 426/1988 г. на Ленински районен съд е съставен делбен протокол от 10 май 1988 г. Съгласно делбения протокол имуществото било разпределено в три дяла, както следва: дял първи – собственост на *** ***, представляващ жилище 1 на ет.1 от гореописаната жилищна сграда; дял втори – собственост на *** ***и представляващ жилище 2 на ет.2 от сградата и дял трети – собственост на ***. /син на дъщерята ** и нейния съпруг ***/, представляващ вилно място в с.***е. Сочи още, че с делбения протокол били разпределени и мазетата и таваните, които до тогава били съсобствени на съделителите, собственици на имоти в сградата, като 4 техния сбор, приравнен в проценти възлиза на 30,73 % и допълва до 100 % сградата.

Делбеният протокол възпроизвеждал и заключението на вещо лице относно идеалните части от общите части на сградата и прилежащото дворно място, припадащи се на всеки апартамент /заедно с мазета и тавани/. Поддържа, че дяловете, съставени в резултат на делбата били уравнени и изплатени между съделителите, без претенции. Ищецът сочи, че със завещание от 19.03.2012 г., открито на 29.10.2020 г. след смъртта на завещателя ** ***., апартаментът на плоча трета от сградата на *** и припадащите му се идеални части от дворното място, остават собственост на съпруга й *** Т. и на внукът й **, като с това синовете им С. и И. не получават право на собственост върху тези имоти. Независимо от горното, ищецът твърди, че с договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд, *** и синовете му се разпореждат в полза на А. /внук на ***/, като му учредяват право на ползване и даряват 1/3 идеална част от 30,73 % от идеалните части от дворното място на ул.*** № 57, в противоречие с одобрения от съдя делбен протокол през 1988 г. По изложените в исковата молба /уточнена с последващи молби/ обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове