Акт от 15.10.2020, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 294/2020
- Подписан
- 15.10.2020
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, изр.второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изречение второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ гр. Русе, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 16 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря
ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 294 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Т.С.П. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.Б., против Решение № 398 от 27.05.2020 г., постановено по АНД № 499/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №19-1085-0023516/02.01.20202г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с който на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.
6, т.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което, след приложение на чл.28 от ЗАНН, да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Ответната страна в производството, чрез процесуален представител в депозирано писмено възражение на касационната жалба, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е основателна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореното пред него наказателно постановление №19-1085-0023516/02.01.20202г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе съдържа всички изискуеми реквизити, постановено е при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения.
Спор по съставомерността на нарушението между страните няма; спорен е единствено въпроса за приложение на чл.28 от ЗАНН. И пред въззивната инстанция, и пред касационната жалбоподателката твърди, че извършеното от нея нарушение следва да се квалифицира като маловажно. Сочат се многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – незнание за въведената временна организация на движението поради отсъствие на жалбоподателката от България, влошеното й здравословно състояние, внезапно възникналата необходимост да се закара болно дете до здравно заведение, притежание на „златен талон“. Въззивната инстанция е приела, че така посочените обстоятелства не обуславят приложение на чл.28 от ЗАНН, като е изложила много подробни и обосновани мотиви в тази насока.
Касационната инстанция изцяло възприема доводите и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави и че за част от т.нар. смекчаващи отговорността обстоятелства – необходимостта от спешно откарване на болно дете до болнично заведение, жалбоподателката само навежда твърдения, но не сочи доказателства. Предвид изложеното, наведените касационни оплаквания са неоснователни, жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд - Русе -правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на измененията на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодно разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
398 от 27.05.2020 г., постановено по АНД № 499/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: