Решение № 185 от 23.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. С., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20231800100789 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от И. С. С. от гр. К. срещу П. И. С. от гр. К., с която е предявен иск с правно основание чл.

5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

Ищецът – баща на ответницата твърди, че последната страда от психично заболяване „хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения“, което заболяване е установено с експертно решение на ТЕЛК № 90169/15.06.2023 год., обуславящо 90% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като вследствие на заболяването ответницата не разбира свойството и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си, което е основание за поставянето й под пълно запрещение.

Ответницата, действаща чрез особен представител адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че ответницата е непълнолетна, поради което гражданските й права са ограничени по силата на закона до навършване на пълнолетие и не се налага 1 допълнително ограничаване на правата й.

Представителят на СОП взема становище за уважаване на молбата.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответницата е родена на 18.07.2007 год., като видно от приетото по делото удостоверение за раждане от 26.07.2007 год., издадено от Столична община – район „Т.“, ищецът И. С. С. е неин баща.

Видно от експертно решение № 90169 от 112/15.06.2023 год. на ТЕЛК към „Център за психично здраве – С.“ ЕООД, гр. С., ответницата страда от „хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения“ с придружаващи заболявания – „умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“, поради което й е призната трайно намалена работоспособност 90% с чужда помощ пожизнено. В мотивите на решението е прието, че ответницата е родена от втора бременност с варицела в последния месец; при нея започнало отрано да се наблюдава изоставане в нервно-психическото развитие; речта й е опростена на нИ. на 4-годишно дете; учила в помощно училище до 4 клас, неограмотена; не може да смята до 5; има дефицити във фината моторика; разсейва се и бързо се уморява; не преценява рисковете; от осеммесечна възраст има гърчове при всяко покачване на температура; провежда лечение с антиепилептик; съпротивлява се при опит за контакт; постоянно е в движение, като не спазва никакви правила; не желае да разговаря и е емоционално нестабилна с чести възбудни състояния. При ответницата липсват училищни умения и автономност; не разбира социалните правила; с тежък умствен дефицит и тежка хиперактивност; силно затруднена адаптация и непоносимост към каквито и да било промени в средата.

Според съдебно-психиатричната експертиза на в.л. Г. от 19.03.2024 год. по време на прегледа ответницата е сравнително спокойна; с ограничен словесен контакт; седейки на стола, същата се клати постоянно напред-назад; отговаря само на някои въпроси; разпознава родителите си; трудно се ориентира за време – успява да назове само деня от седмицата, но не и датата и месеца; не може да каже колко е часът; прекарва времето си в гледане на телевизия и слушане на музика; самата тя не отговаря какво прави през деня; не посещава ресурсно училище по собствено желание; не желае сама да 2 излиза навън. След прегледа на ответницата и запознаване с приложените към исковата молба експертни решения, амбулаторни листове, етапни епикризи, психологическо изследване от 29.10.2020 год. от клиничен психолог към ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД, гр. С. и индивидуална оценка на потребностите от ДСП – гр. К. от 14.07.2023 год., вещото лице дава заключение, че при ответницата е налице забавяне в умственото развитие, което с годините се задълбочило, а към момента състоянието й е тежко, като същата може да се грижи само за най-неотложните си нужди; не може да се справя дори с прости житейски и социални ситуации, като е изцяло зависима от грижите на родителите си. Ответната страда от тежка умствена изостаналост, което е равносилно на слабоумие. Същата не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

Съгласно показанията на св. Й. – съпруга на брата на ищеца, която познава добре семейството, състоянието на ответницата е такова, че не може сама да взема решения в ежедневието, не може да излиза сама от къщи, страхува се да остава сама без придружител; не допуска хора до себе си и не може да контактува нормално с никого; изцяло е зависима от грижите на родителите си; може да се погрижи само за личната си хигиена и да се нахрани, ако има предварително приготвена храна. Отговаря понякога на зададени й въпроси и то само с „да“ и „не“. Не може да проведе смислен разговор. Не иска да посещава училище. Не може сама да купи нищо от магазина.

Според показанията на св. С. – сестра на ответницата, в ежедневието си последната е изцяло зависима от близките си. Не може да излиза сама от дома си, защото ще се изгуби. Не може да комуникира с лица извън семейството.

Може да направи връзка между отделни събития, но изпуска детайли и не може да разкаже случка от ежедневието; говори несвързано. Отказва да посещава училище. Става агресивна, когато я накарат да направи нещо.

Страхува се да остава без придружител. Не може да пише и да чете. Отказва групова терапия и работа със специалисти, освен с психиатър. Няма приятели и близки извън семейството.

Съдът се убеди и лично в психическото и физическото състояние на ответницата в присъствието на социален работник, съгласно изискването на чл. 15, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Съдът констатира, че същата е 3 хиперактивна и непрекъснато се движи, а при изслушването й на 25.04.2024 год. не пожела да влезе в съдебната зала. Отговаря избирателно на зададените й въпроси и трудно осъществява контакт. При опит за разговор реагира само с отделни думи или кратки словосъчетания. Вниманието й бързо се изчерпва.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък роднина на ответницата – баща, който е активно легитимирани, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.

Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от „хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения“ и „умерена умствена 4 изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“, поради което й е призната трайно намалена работоспособност 90% с чужда помощ пожизнено. В резултат на заболяването при ответницата е настъпила емоционално-волева промяна на личността, с устойчив дефицит, като според вещото лице Г. същата страда от тежка умствена изостаналост, което е равносилно на слабоумие, т.е. налице е първият критерий медицински за признаването й за недееспособна по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно - ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същата не може да се грижи сама за себе си, не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответницата не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите работи.

С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответницата е толкова тежко, че обуславя поставянето й под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П. И. С. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. „П.М.“ № 21, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл.

336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община К., С. област, за учредяване на настойничество.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 5