Решение № 4078 от 14.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4078 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110115281 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.

24, ал. 4 СК

Ищецът Н. Н. Х. твърди, че след смъртта на родителите им с брат й В. Н.

Г. придобили по наследство при равни квоти самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД****/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 05.11.2021 г., адрес: гр. *******, находящ се на ет. ** в сграда с идентификатор *******, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на обекта: 1, площ: 78.53 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от 3.60 кв. м. и 0.9568 % идеални части от общите части на сградата, съседи: на същия етаж - *******, под обекта – *******, над обекта *******.**.

Излага, че на 29.06.2021 г. В. Н. Г. й прехвърлил собствеността върху своята ½ идеална част от гореописания имот чрез замяна с притежаваната от ищцата ½ идеална част от друг наследствен имот, като последната доплатила и сумата от 47 700 лева поради разликата в стойността на имотите. Заявява, че към датата на сключване на сделката се намирала в граждански брак с ответника Х. Г. Х., като тъй като доплащането било извършено със семейни 1 средства, част от имота била придобита в режим на СИО.

Твърди, че през м. август 2024 г. научила, че на 01.12.2021 г. съпругът й е подписал декларация за отказ от право на собственост върху 1/4 идеална част от гореописания имот без да я уведоми.

Поддържа, че така извършеният отказ от право на собственост е нищожен поради противоречието му със закона. Обосновава се с особения характер на съпружеската имуществена общност, която е бездялова и неделима. Заявява, че докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него. В тази връзка се позовава на Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, с което се приема, че са недействителни онези правни сделки между съпрузите през време на брака, които водят до изменяване на установените им от закона права върху общото имущество, до заменяване на общата собственост върху общите вещи и права върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях.

В условията на евентуалност поддържа, че тъй като съпругът й се е разпоредил без нейно съгласие с вещно право, представляващо СИО, сделката може да бъде оспорена по реда на чл. 24, ал. 4 СК.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на извършения от ответника отказ от право на собственост върху ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-****/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 05.11.2021 г., адрес: гр. *******, находящ се на ет. ** в сграда с идентификатор *******, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на обекта: 1, площ: 78.53 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от 3.60 кв. м. и 0.9568 % идеални части от общите части на сградата, съседи: на същия етаж - *******, под обекта – *******, над обекта - *******.**, извършен с декларация, вписана в СВ-Варна под акт № ***, том *, вх. рег. № **** от **.12.2021 г., поради противоречие със закона; в условията на евентуалност – за обявяване на същия за недействителен спрямо ищеца, на основание чл. 24, ал. 4 СК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че признава предявения иск „за отмяна“ на декларацията за отказ от право на собственост.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

Ответникът поддържа отговора. Заявява, че признава и двата иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:

2 че след смъртта на родителите им Н. Н. Х. и В. Н. Г. са придобили по наследство при равни квоти самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна; че на 29.06.2021 г. В. Н. Г. прехвърлил на ищцата собствеността върху своята ½ идеална част от гореописания имот чрез замяна с притежаваната от ищцата ½ идеална част от друг наследствен имот, като последната доплатила и сумата от 47 700 лева поради разликата в стойността на имотите; че към 29.06.2021 г. страните по делото са се намирали в граждански брак; че на 01.12.2021 г. съпругът на ищцата извършил отказ от право на собственост върху 1/4 идеална част от гореописания имот.

Тъй като към момента на придобиване на ½ идеална част от процесния недвижим имот страните са се намирали в граждански брак и предвид факта, че е налице доплащане, т.е. имотът е придобит чрез замяна с лично имущество и покупко-продажба, част от имота е станала съпружеска имуществена общност, на основание чл. 21, ал. 1 СК. Предвид изложеното по отношение на същия следва да намерят приложение специалните правила на Глава четвърта, Раздел I I на СК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 4 СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо, като другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Следователно разпореждането поражда действие, но е относително недействително спрямо неучаствалия съпруг, като тази недействителност се санира, в случай че последният не оспори разпореждането в законоустановения срок. Безспорно отказът от право на собственост съставлява действие на разпореждане, поради което и по отношение на него се прилагат последиците по чл. 24, ал. 4 СК, които изключват общото основание за недействителност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В този смисъл предявеният иск за прогласяване на извършения отказ за нищожен поради противоречие със закона се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Същевременно, отказът е относително недействителен спрямо ищцата на основание чл. 24, ал. 4 СК. В случая от ангажираните от ищеца гласни доказателства се установява, че Н. Х. е узнала за извършения от съпруга й отказ от право на собственост през месец август или септември 2024 г., поради което съдът приема, че както шестмесечният, така и тригодишният срок по чл. 24, ал. 4 СК са спазени. Поради така изложените съображения евентуалният иск следва да бъде уважен.

Разноски в полза на ищца не следва да бъдат присъждани, доколкото не са претендирани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, срещу Х. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*******, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на извършения от ответника отказ от право на 3 собственост върху ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД****/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 05.11.2021 г., адрес: гр. *******, находящ се на ет. ** в сграда с идентификатор *******, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на обекта: 1, площ: 78.53 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от 3.60 кв. м. и 0.9568 % идеални части от общите части на сградата, съседи: на същия етаж - *******, под обекта – *******, над обекта *******.**, извършен с декларация, вписана в СВ-Варна под акт № ***, том *, вх. рег. № **** от **.12.2021 г., поради противоречие със закона.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Н. Н. Х., ЕГН

**********, с постоянен адрес: с. *******, извършения от Х. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, отказ от право на собственост върху ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-****/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 05.11.2021 г., адрес: гр. *******, находящ се на ет. ** в сграда с идентификатор *******, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на обекта: 1, площ: 78.53 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от 3.60 кв. м. и 0.9568 % идеални части от общите части на сградата, съседи: на същия етаж - *******, под обекта – *******, над обекта *******.**, извършен с декларация, вписана в СВ-Варна под акт № ***, том *, вх. рег. № *** от **.12.2021 г., на основание чл. 24, ал. 4 СК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4