Определение № 598 от 07.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Враца, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20251400100304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.118 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 5008 от 04.07.2025г., подадена от М. Ц. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Враца, уточнена с молба вх. № 6248/02.09.2025г., подадена от назначения й особен представител адв. С. С. от АК-Враца, както и с молба вх. № 6632/19.09.2025г. на ищцата, срещу МБАЛ „Сити клиник - Свети Георги“ ЕООД, със седалище в гр.

Монтана, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 117 777.00 лева, частичен иск от 237 777,00 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на баща й Ц.П.М., настъпила в резултат на противоправни действия и бездействия на лекар, работещ в ответната болница, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.07.2020г. - датата на извършената биопсия, до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения за допуснати нарушения на правилата за добра медицинска практика и на Закона за здравето, довели до смъртта на бащата на ищцата, която смърт е причинила на ищцата болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, които представляват твърдения за наличие на непозволено увреждане. Следователно предмет на делото е иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, който има правното си основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото, съгласно чл.119, ал.4 от ГПК, и е поискал делото да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Монтана, където е седалището дружеството и местоизвършването на деянието.

Съгласно общото правило за местна подсъдност, заложено в чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на 1 ответника. В този смисъл е и текстът на чл. 108, ал.1, изр.1 ГПК, регламентиращ искове срещу юридически лица. В разглеждания случай седалището на ответника – юридическо лице е в гр. Монтана, където съобразно цитираните разпоредби следва да бъде разгледан предявеният иск.

В чл. 115, ал.1 ГПК за исковете за непозволено увреждане, какъвто е настоящият, е предвидена изборна подсъдност, като е дадена възможност на увреденото лице да предяви иска и по местоизвършване на деянието, което в процесния казус е гр. Монтана.

Настоящият състав счита, че в случая не намира приложение нормата на чл. 113 ГПК, според която, иск на потребител се предявява пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

По смисъла на пар. 13, т.1 от Закона за защита на потребителя, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В съдебната практика е даден отговор на въпроса за съдържанието на понятието "иск на потребител" и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Същата е приложима в случаите, когато ищецът има качеството на "потребител", съгласно легалната дефиниция по пар.13, т.1 ЗЗП, но и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. В случая, за ищцата не са изпълнени посочените две условия. Същата няма качеството на потребител по ЗЗП, а е наследник на „пациент“ по смисъла на чл.

84, ал.1 от Закона за здравето, който сочи, че пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Очевидна е разликата в легалните дефиниции, с оглед спецификата на медицинската помощ. При нея няма сключване на договор за предоставяне на медицински услуги, нито има закон, който да определя начините на лечение. Тя се основава на предложени медицински практики от оказващия помощта и информирано съгласие за прилагането им от страна на пациента.

Освен това, ищцата не търси защита на правата си въз основа на съответния специален закон – Закона за здравето, а претендира обезщетение от ответната болница по общата деликтна отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

При горните доводи, разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима при процесния иск и същият подлежи на разглеждане при общите условия за местна подсъдност по седалището на ответното юридическо лице, което съвпада и с мястото на извършване на деянието по смисъла на чл.115, ал.1 ГПК, а именно – Окръжен съд Монтана.

Ето защо, съдът намира, че настоящият Окръжен съд - Враца не е местно компетентен да разгледа спора, поради което производството по делото следва да бъде 2 прекратено и делото бъде изпратено на местно компетентния да го разгледа съд – Окръжен съд - Монтана.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл.119, ал.4 от ГПК, Врачански окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството пред ОС-Враца по гр. дело № 20251400100304 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Враца, поради местна неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност за разглеждане на Окръжен съд - Монтана.

Определението може да се обжалва от ищцата с частна жалба чрез Окръжен съд - Враца пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

3