Разпореждане № 63225 от 13.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 20826/2022
- Вид
- Разпореждане № 63225
- Подписан
- 13.07.2022
- В сила
- 13.07.2022
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 63225 гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110120826 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
София
СОФИЙСКИЯТ състав
13.07.2022 година
РАЙОНЕН
СЪД град
IIІ ГО, сто петдесет и пети
На тринадесети юли година две хиляди двадесет и втора в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 20826 по описа за 2022 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от “...” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против Е. М. М., с ЕГН **********, от гр. ..., за сумата от 18 593,50 лв. - главница, по извлечение от счетоводните книги на “...” АД към 03.04.2022 г., съставено въз основа на договор за кредит № FL1060337 от 31.03.2020 г., 1 сумата от 705,81 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., сумата от 490,14 лв. – мораторна лихав за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., сумата от 121 лв. – такси и разноски за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2022 г. до изплащане на вземането, 31182 лв. - главница, по извлечение от счетоводните книги на “...” АД към 03.10.2021 г., съставено въз основа на договор за кредит № FL962669 от 17.01.2019 г., сумата от 2 272,94 лв. - възнаградителна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 07.07.2021 г., сумата от 91,58 лв. – мораторна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2020 г., сумата от 2 293,35 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 03.10.2021 г., сумата от 222,50 лв. – такси за периода от 20.01.2020 г. до 03.10.2021 г., сумата от 24 лв. – обезщетение за уведомяване за периода от 20.01.2020 г. до 03.10.2021 г., със законната лихва върху главницата от 14.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 13.07.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 18 593,50 лв. - главница, по извлечение от счетоводните книги на “...” АД към 03.04.2022 г., съставено въз основа на договор за кредит № FL1060337 от 31.03.2020 г., сумата от 705,81 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2022 г. до изплащане на вземането, като е присъдил и направените по делото разноски в размер на 1 348,81 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 490,14 лв. – мораторна лихав за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., сумата от 121 лв. – такси и разноски за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., съдът намира следното:
Съобразно с новелата на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за кредит от 31.03.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенциите за присъждане на мораторна лихва и такси по договора, при твърдяна предсрочна изискуемост на кредита съдът намира, че е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и обосновава вероятна основателност на неравноправни клаузи. В настоящото 2 производство, което не предполага състезателен характер, а напротив: налице е едностранен характер до връчване на препис от заповедта на длъжника, съдът не може да определи дължима лихва, още повече когато вземането е по договор за потребителски кредит, при който се изискват специални познания от компетентността на вещо лице – счетоводител за определяне размера на дължимите лихви. За пълнота следва да се посочи, че претендирането на мораторна лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и съобразно с практиката на СЕС една такава клауза в договора за кредит обосновава извод за вероятна неоснователност.
Претенцията за присъждане на обезщетение за уведомяване също обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на “...” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., против Е. М. М., с ЕГН **********, от гр. ..., за сумата от 490,14 лв. /четиристотин и деветдесет лева и четиринадесет стотинки/ – мораторна лихав за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г., сумата от 121 лв. /сто двадесет и един лева/ – такси и разноски за периода от 20.10.2021 г. до 03.04.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3