Решение № 161 от 07.10.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Оряхово, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100726 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с Вх. № 3908/01.12.2023 г. депозирана от „А1 БЪЛГАРИЯ “ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Илинден“, ул. “Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.И. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си адв. Л. Ц. М. срещу ответника Н. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Мизия, обл. Враца, ул. “Здравец“ № 7 и настоящ адрес в гр. Мизия, обл. Враца, ул. “Васил Левски“ № 44 за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 263,49 лева, дължими по договор, сключен между заявителя и длъжника за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6253195, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505566563 за периода от 12.06.2020 г. до 28.07.2020 г., включваща 24,48 лева - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 19 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 220,01 лева – начислена неустойка по чл. 54.12 от ОУ, както и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 77,35 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.06.2023 г. Претендират се и разноски по делото. За исковите претенции е издадена Заповед за изпълнение № 177/16.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 302/2023 г. по описа на РС Оряхово.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От името на ищеца се твърди, че на 05.03.2019 г. между Н. Г. С. и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е сключен рамков Договор за електронни съобщителни 1 услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер 505566563, като към него са сключени и съответни Приложения № 1, с които са уговорени тарифни планове за мобилни услуги и пакети от услуги. Открит е партиден номер на абоната - М6253195. Също така се сочи, че на 10.01.2020 г. е сключен Договор за продажба на изплащане № 505566563 и е закупено устройство на изплащане – Таблет Alkatel 3T 8 4G Black, със сериен номер 35833209. Посочва се също, че поради неплащане в срок на задълженията от страна на ответника, на 08.07.2020 г. Договор номер 505566563 е прекратен поради продължило неплащане повече от 124 дни съгласно ОУ на ищеца и е начислена неустойка в общ размер на 220,01 лв. Поради това за периода 12.06.2020 г. до 28.07.2020 г. Ответникът е дължал на ищеца сумата от общо 263,49 лв. (24,48 лева - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 19 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 220,01 лева – начислена неустойка), както и начислена мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 77,35 лв.

Подробно е описан начина на формиране на всяка от посочените суми и начислени неустойки.

Въз основа на изложените съображения ищецът желае спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищцовото дружество подробно посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 177/16.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 302/2023 г. по описа на РС Оряхово, като се претендират и разноски по заповедното производство и по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез неговия особен представител адв. В. К. от АК Враца, с който претенциите се оспорват като неоснователни и погасени по давност. Сочи се, че не са налице официални справки от счетоводните книги на ищцовото дружество относно дължимите плащания, вкл. за забава в плащанията от страна на ответника.

Твърди се също, че е незаконосъобразно да се претендират едновременно неустойки и лихви. Заявено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства - Договор № 505566563 от 05.03.2019 г., Приложение № 1 към Договор № 505566563 от 10.01.2020 г., Договор за продажба на изплащане № 505566563 от 10.01.2020 г., Приемо-предавателен протокол от 10.01.2020 г., 2 броя фактури и 3 бр. сметки за начислени неустойки се установява, че ищцовото дружество и ответникът са сключили договори за ползване на мобилни услуги, за продажба на изплащане - Таблет Alkatel 3T 8 4G Black и пакети от услуги. На 05.03.2019 г. между страните е сключен Рамков договор № 505566563, като на абоната е открит партиден номер М6253195, по който са начислявани задължения за договорени и ползвани услуги. На 10.01.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор № 505566563, в което за срок от две години са договорени условия за ползване на тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf S за телефонен номер 359882355707, с промоционална договорена месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лв. с включен ДДС за срок от две години – до 10.01.2022 г.

На 10.01.2020 г. между „А1 България“ ЕАД и ответника е сключен 2

Договор за продажба на изплащане на Таблет Alcatel 3T 8 4G Black със сериен номер 358332090940300, с уговорена промоционална цена и начин на изплащане на устройството. Последното е предадено на ответника с Приемопредавателен протокол от 10.01.2020 г.

От приложените 2 броя обобщени фактури и 3 бр. сметки за начислени неустойки се установява, че за периода 12.06.2020 г. до 28.07.2020 г. ответникът е дължал неизплатени суми за предоставени услуги, неплатено задължение за устройство на лизинг и неустойки за неплатени месечни абонаментни такси (три месечни такси), за направените отстъпки от цени на ползвани услуги и направените отстъпки от цената на закупеното устройство на изплащане.

На дата 08.07.2020 г., поради неплащане в срок на дължимите по цитираните договори услуги и устройства (неплащане продължило повече от 124 дни), е прекратен Договор № 505566563 от 05.03.2019 г., респ. произтичащите от него договор за продажба на изплащане и приложенията към тях. Едностранното прекратяване на договора/ите е уговорено в чл. 54.12 от Общите условия на А1, тъй като забавата в плащанията е продължила повече от 124 дни.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението безспорно се потвърждава, че между страните за сключени описаните по-горе договори за ползване на мобилни услуги, за устройство на изплащане, със съответните приложения, тарифни планове и промоционални отстъпки, предоставени със системен партиден номер М6253195, като част от общ Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505566563/05.03.2019 г. Вещото лице е установило, че след 12.02.2020 г. ответникът е преустановил плащанията си към ищеца и е изпаднал в забава, съгласно общите условия на А1 от дата 26.05.2020 г.

Именно затова най-напред е издадена обобщената фактура № 412790010/12.06.2020 г., като крайният срок, определен за плащане на фактурата е 27.06.2020 г. Издал е още една обобщена фактура № 414350528 от 13.07.2020 г., в която е отразил задълженията за плащане по договора за лизинг до края на договора. Във фактурата са посочени оставащите за фактуриране 18 броя дължими вноски по договора за лизинг на таблета.

Вещото лице подробно е описало и установило дължимите от ответника суми за плащане, след настъпване на изискуемостта на задълженията му – 27.06.2020 г., а от следващата дата – 28.06.2020 г. е изчислило и дължимата мораторна лихва върху дължимите непогасени суми по договорите, а именно:

24,98 лв. неплатени мобилни услуги (мобилен интернет), 19 лв. дължима сума за устройството на изплащане (таблет) и 222,05 лв. дължими неустойки, подробно описани по пера за всяко задължение на ответника. Размерът на дължимата мораторна лихва е изчислена за сумата от 80,96 лв. – или общ размер на дължимите главници възлиза на 265,53 лв., ведно с мораторната лихва от 80,96 лв. и дължимите неустойки по договорите – 222,05 лв. Видно от Таблица № 14 от заключението, вещото лице е обобщило както претендираните по делото суми от ответника, така и установените от експертизата такива. В отговора на втория въпрос подробно е описало и всяка 3 издадена от ищеца фактура, падежите на всяка от тях и общата дължима сума от страна на ответника, вкл. плащанията му по тях – 437,76 лв. е общата дължима и непогасена сума, от която са платени само 37,50 лв. и дължимият от ответника остатък възлиза на 401,76 лв. Видно от заключението на експертизата, вещото лице е установило общата дължима сума от ответника, която дори е в по-голям размер от претендираната по делото обща претенция на ищеца към него (340,84 лв.).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предвид събраните по делото доказателства, както и приетото по делото заключение на ССчЕ, дават основание за извода, че страните са били във валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505566563/05.03.2019 г., приложения и договори към него за ползване на мобилни услуги, мобилен интернет и за ползване на закупени устройства – таблет.

По отношение на възраженията на особения представител на ответника за недължимост на претендираните от ищцовото дружество суми, същите се явяват неоснователни, недоказани, а напротив – опровергани от писмените доказателства по делото и приетото заключение на вещото лице по допусната ССчЕ. В сключените с ответника договори и приложенията към тях е изрично уговорено, че при прекратяване на договорите по вина на абоната, той ще дължи неустойка, която не може да надвиши трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочния абонамент по техния стандартен размер (без отстъпка). Също така се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценови пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок за ползване на съответния абонамент.

Всички тези отговорности за абоната ответник са известни, съдържат се в сключените от него договори и/или приложения към тях и той е удостоверил с подписа си тяхното приемане и съгласие със същите. Освен това претендираните неустойки са съобразени със спогодбата, сключена с КЗП, както и с актуалната съдебна практика на съдилищата в страната, поради което не противоречат на добрите нрави или на Закона за защита на потребителите като неравноправни. Служебно е известно на съда за наличие на спогодба, сключена на 21.06.2016 г. по гр.дело № 12268/2014 г. по описа на СГС между „Мобилтел“ ЕАД, чийто правоприемник е „А1 България“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите, с която по същество максималният размер на неустойката по договори за електронни съобщителни услуги предлагани от ищеца, за абонат физическо лице, имащо качество на потребител по ЗЗП, не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси.

Безспорно се установи, че сключените с ответника договори са едностранно прекратени от ищцовото дружество, съгласно чл. 54.12 от ОУ, поради допусната от страна на ответника забавата на плащането на дължимите суми в продължение на повече от 124 (сто двадесет и четири) дни.

Ответникът е изпаднал в забава на 26.05.2020 г., когато са изтекли тези 124 дни забава в плащанията по договора. След това е издадена първата обобщена фактура за забавените плащания от дата 12.06.2020 г., като на ответника е 4 даден срок за плащането й до 27.06.2020 г. – т.е вземането на ищеца е станало изискуемо спрямо ответника именно на 27.06.2020 г. (след изтичане на предоставения срок за доброволно плащане на забавените суми) и от 28.06.2020 г. се дължи мораторната лихва върху неплатеното задължение за предоставени електронни съобщителни услуги. Именно затова се явява неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност на претендираните от ответника дължими суми, тъй като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД) – в случая от 27.06.2020 г. по отношение на неплатените суми за електронни съобщителни услуги, а дължимите суми за неустойка са начислени на 09.07.2020 г., поради едностранното прекратяване на сключения рамков договор от страна на ищеца на дата 08.07.2020 г. Настоящите установителни искове се считат предявени от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК (чл. 422, ал. 1 от ГП) – в случая 16.06.2023 г. Поради това предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните от ищеца размери, респ. следва да бъдат уважени.