Решение № 10625 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10625 гр. С., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110122831 по описа за 2025 година

М. И. Д. е предявила срещу „И. Ф.“ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване на недействителността на Договор за предоставяне на кредит №478216 от 06.03.2024.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на кредит №478216 от 06.03.2024, а при условията на евентуалност –по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Ищцата поддържа, че на 06.03.2024 между нея и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на кредит №478216. По силата на договора ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер от 1500 лева, за срок от 690 дни, при фиксиран лихвен процент в размер на 40, 15%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора-0, 11% , обща дължима сума 2093.68 лева, обща дължима сума при непредоставяне на обезпечение 2870.74 лева и ГПР-48.44%..Съгласно чл.3, ал.1 от Договора потребителя се задължава в срок до 5 дни , считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчители.

Поддържа, че съгласно чл.3, ал.2 от договора при неизпълнение на задължението по ал.1 потребителят дължи неустойка в размер от 777.06 1 лева.Поддържа, че размерът на първите 6 погасителни вноски се увеличават, тъй като в тях се включва и сумата на неустойката.Поддържа, че е заплатила сумата от 1500 лева за погасяване на задължението по договора. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Поддържа, че в ГПР не е включена неустойката, поради което ГПР е неправилен и заблуждаващ.С оглед на което не е спазено изискването чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Поддържа, че не е посочено и кои точно разходи формират ГПР.Твърди, че клаузата на чл.3, ал.2 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност- по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Ф.“ЕООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за предоставяне на кредит №478216 от 06.03.2024 „И. Ф.”ЕООД е предоставил на М. И. Д. сумата от 1500 лева за срок от 690 дни, при ГЛП-40.15%, лихвен процент на ден-0.11%, обща дължима сума 2093.68 лева, обща дължима сума при непредоставяне на обезпечение-2870.74 лева и ГПР-48.44%.

По делото са представени СЕФ и ОБщи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И. Ф.”ЕООД.

По делото са представени преводни нареждания с наредител М. Д. с получател „И. Ф.”ЕООД за погасяване на задължения по договор номер 478216.

С преводно нареждане от 06.03.2024 е наредена от „И. Ф.”ЕООД в полза на М. И. Д. сумата от 1500 лева по договор за заем №478216.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР е 48.44%.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се прибави и възнаграждението за неустойка за непредоставяне на обезпечение-777.06 лева, изчисленият ГПР ще е в размер на 195.79%.Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от кредитополучателя по договора за кредит са в размер от 1500 лева.Съгласно заключението на ССЕ след проверка в счетоводството на 2 ответника се установява, че с внесените суми от 1500 лева са погасени задължения по процесния кредит, както следва: 398.31 лева-главница, 264.63 лева–възнаградителна лихва, 777.06 лева– неустойка за непредоставяне на обезпечение и 60 лева – такса просрочие.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По отношение на допустимостта

По делото не е представено решението на КЗП, че неустойката в договорите на „И. Ф.”ЕООД е неравноправна клауза със задължение ответника да я премахне от договора.По делото не е представено нито обявление на страницата на ответника за премахване на неустойката от договорите, нито уведомление до ищцата за премахване на клаузата на неустойката от нейния договор, съответно сключването на анекс с нея.Напротив видно от заключението на ССЕ с платената от ищцата сума в размер от 1500 лева е погасена неустойката, така както е предвидена по договора в размер от 777.06 лева.

С оглед на което съдът приема, че неустойката е част от договора, което обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на исковата молба.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

По основателността

По силата на договор за предоставяне на кредит №478216 от 06.03.2024 „И.

Ф.”ЕООД е предоставил на М. И. Д. сумата от 1500 лева за срок от 690 дни, при ГЛП-40.15%, лихвен процент на ден-0.11%, обща дължима сума -2093.68 лева, обща дължима сума при непредоставяне на обезпечение-2870.74 лева и ГПР-48.44%.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:банкова гаранция или поръчители.Съгласно чл.3, ал.2 от договора страните се съгласяват, че неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини вреди на кредитора, за чието обезщетяване се дължи неустойка.Размерът на тази неустойка е съобразен с особеностите на договора и потребителя, като е 777.06 лева. Неустойката се начислява в деня следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителната вноска.При предсрочно погасяване на договора за кредит, начиселната неустойка се редуцира съобразно договорната лихва.

3

Видно от договора на ищеца е начислена неустойка в размер от 777.06 лева, като същата е включена в погасителните вноски по договора.В случая е начислена неустойка, която е повече от 1/2 от сумата по кредита, което накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

Съдът намира, че неправилно в ГПР не е включена като разход неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 06.03.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.03.2024 е 3.80%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.80%. В случая по договора ГПР е 48.44% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 69%.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Вярно е, че е предоставен 5-дневен срок от сключването на договора,но той е формален, доколкото неустойката е начислена в общата сума за 4 възстановяване.Това обуславя и извода, че неустойката е част от разходите по кредита още към момента на подписване на договора.Поради това неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита и в ГПР.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР е 48.44%.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се прибави и възнаграждението за неустойка за непредоставяне на обезпечение-777.06 лева, изчисленият ГПР ще е в размер на 195.79%.

В този смисъл при включване на неустойката в ГПР би се стигнало до надвишаване ограничението по чл.19 от ЗПК.

Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

Предвид изложеното съдът намира, че Договор за предоставяне на кредит №478216 от 06.03.2024 е нищожен поради противоречие със закона.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 189.38 евро, от които 127.82 евро- депозит за ССЕ и 61.56 евро – държавна такса.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на 5 чл.38 от ЗА.Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия.. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 2 съдебни заседания, на които не е присъствал процесуален представител на ищеца. С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалиня представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 200 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на кредит №478216 от 06.03.2024 по предявения от М. И. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „С. р.”, бл.15, вх.Б, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул. „Х. О.”№74, ет.1, ап.1, чрез адв. Д., срещу „И. Ф.“ЕООД, ЕИК20....0, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Б.”№17, ап.1, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „И. Ф.“ЕООД, ЕИК20....0, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Б.”№17, ап.1, да заплати на М. И. Д., ЕГН**********, с 6 адрес:гр.С., жк. „С. р.”, бл.15, вх.Б, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул. „Х. О.”№74, ет.1, ап.1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 189.38 евро- разноски по делото.

ОСЪЖДА „И. Ф.“ЕООД, ЕИК20....0, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Б.”№17, ап.1, да заплати на адв. А. З. Д., процесуален представител на М. И. Д., с адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул. „Х. О.”№74, ет.1, ап.1, на основание чл.38 от ЗА сумата от 200 евро – адвокатско възнаграждение.