Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 18.08.2026, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Гражданско дело 646/2026
Вид
Решение № 89
Подписан
18.08.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Царево, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100646 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Е. К. против „С. К.“ ***, с която при условията на обективно евентуално съединяване са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 690,24 евро /1350лв./, представляваща недължимо платена сума по твърдяно недействителен Договор за паричен заем Кредирект №***/***., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 587,99 евро /1150лв./, представляваща недължимо платена сума по твърдяна нищожна договорна клауза за неустойка, съдържаща се в същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №****/****г., по силата на който ответното дружество му предоставило кредит в размер на 1500лв., със срок за погасяване 18 месеца, при годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,05 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 48,12 %, като общата сума, дължима от потребителя, възлизала на 2102,28 лв. Излага, че съгласно чл. 6.5 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от усвояване на кредита да предостави обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на предвидените в ОУ изисквания. Сочи, че съгласно чл. 6.6 от договора при неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 3045,72 лв., която се разсрочвала и се заплащала заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди, че по договора е заплатил 1500лв. главница, 200 лв. договорна възнаградителна лихва и 1150лв. неустойка Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че макар в договора да е посочен годишният лихвен процент, не били посочени условията за неговото прилагане, липсвала информация дали лихвата е фиксирана или променлива, както и методиката за нейното 1 формиране. Поддържа още, че договорът не съдържа ясно описание на начина, по който е формиран годишният процент на разходите, както и кои разходи са включени при неговото изчисляване. Излага, че уговорената в чл. 6.6 неустойка представлява сигурен разход по кредита, който е бил известен на кредитора още при сключване на договора, поради което е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поддържа, че по този начин действителният размер на ГПР надхвърля законово допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния, което е довело до заблуждаване на потребителя относно реалната цена на кредита. Твърди още, че при установяване недействителността на договора потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита съобразно чл. 23 ЗПК, поради което всички заплатени суми над предоставената главница се явяват платени без основание и подлежат на връщане.

При условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 6.6 от договора е нищожна като противоречаща на закона – същата е неравноправна по смисъла не чл. 143 ЗЗП, и на добрите нрави. Сочи, че неустойката е уговорена за неизпълнение на акцесорно задължение, не е съобразена с евентуалните вреди за кредитора и единствено води до необосновано увеличаване цената на кредита. Поради това счита, че платената въз основа на тази клауза сума в размер на 1150лв. също е недължимо платена. При тези доводи моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 690,24 евро /1350лв./, представляваща недължимо платена сума по твърдяно недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност – да осъди ответника да му заплати сумата от 587,99евро /1150лв./, представляваща недължимо платена неустойка по твърдяна нищожна договорна клауза, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С. К.“ ***, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът поддържа, че ищецът упражнява правото си на иск при злоупотреба с процесуални права, като е предявил няколко самостоятелни искови производства срещу ответното дружество, основани на различни договори за кредит, но съдържащи идентични твърдения относно нищожността на клаузата за неустойка, с единствената цел да бъдат генерирани разноски по множество производства. Счита, че това поведение противоречи на принципа на добросъвестност по чл.

3 ГПК, поради което моли при евентуално уважаване на исковете съдът да не присъжда разноски за повече от едно производство. В тази връзка прави искане да бъде извършена служебна справка относно образуваните между страните производства и да бъдат изискани останалите искови молби.

По съществото на спора оспорва твърденията за недействителност на договора за потребителски кредит. Поддържа, че процесният договор е сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като на ищеца преди сключването на договора били предоставени Стандартен европейски формуляр, общите условия и цялата преддоговорна информация.

Сочи, че това се установява от представените лог файл, искане за кредит и Стандартен европейски формуляр. Оспорва твърдението, че договорът не съдържа информация относно годишния процент на разходите и начина на неговото формиране. Поддържа, че ГПР е определен в съответствие с изискванията на закона, не надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК и съдържа всички разходи, които следва да бъдат включени към момента на сключване на договора. Твърди, че уговорената в чл. 6.6 от договора неустойка не представлява разход по кредита, а обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради което не следва да бъде включвана при изчисляването на годишния процент на разходите. Излага, че към момента на сключване на договора не е било известно дали ще възникне основание за начисляването й, а съгласно 2

Директива ***/**/***сумите, дължими при неизпълнение на договорни задължения, не представляват компонент на ГПР. Ответникът оспорва твърденията, че уговорената възнаградителна лихва е недействителна или противоречи на добрите нрави. Поддържа, че клаузата, с която е определен фиксираният лихвен процент по кредита, е индивидуално уговорена, съставена на ясен и разбираем език и касае основния предмет на договора, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Излага, че възнаградителната лихва представлява цената за ползването на предоставения кредит, размерът й е фиксиран за целия срок на договора, посочен е както в процентно, така и в абсолютно изражение, а погасителният план съдържа информация за размера на главницата и лихвата във всяка погасителна вноска. Счита, че договореният лихвен процент не противоречи на добрите нрави, като сочи, че максималният размер на възнаграждението по кредита е ограничен чрез нормативно установения максимален размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и наведените твърдения за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че клаузата е индивидуално уговорена, формулирана е ясно и разбираемо, потребителят е бил предварително запознат с нейното съдържание и икономическите последици от нейното прилагане, както и че е разполагал с възможност да предостави обезпечение, да поиска промяна на обезпечението или да упражни правото си на отказ от договора в срока по чл. 29 ЗПК. Излага още, че между страните са били сключени и други договори за кредит със същите договорни условия, поради което счита, че не може да се приеме липса на индивидуално договаряне, липса на информираност или наличие на заблуждаваща търговска практика. Ответникът признава, че ищецът е заплатил по процесния договор сума в размер на 1350 лв. над чистата стойност на кредита, но поддържа, че получената сума е заплатена на валидно правно основание, поради което не е налице неоснователно обогатяване. При тези доводи моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за паричен заем Кредирект №***/****. се установява, че между „С. К.“ ***, като заемодател, и Г. Е. К., като заемател, е сключен договор за потребителски кредит с размер на отпуснатия заем 1500лв., срок за погасяване 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 48,12%. Уговорено е задължението да бъде погасено на 18 месечни вноски – четири в размер на 50,06лв. и четиринадесет в размер на 135,86лв., като общата сума за плащане е определена на 2102,28лв. От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен с цел рефинансиране на предходен Договор за паричен заем №***/****., по който задължението на заемателя към ответното дружество е възлизало на 1260лв. Страните са уговорили тази сума да бъде погасена чрез прихващане със средствата по новоотпуснатия заем, а остатъкът от заемната сума в размер на 240лв. да бъде изплатен на заемателя.

Съгласно т. 6.5 от индивидуалните условия заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. В т. 6.6 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 3045,72лв., която се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. В погасителния план, инкорпориран в договора са посочени отделно размерите на главницата, възнаградителната лихва, погасителната вноска и неустойката, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е предвидена увеличена вноска, включваща и част от неустойката. Общият размер на договорната възнаградителна лихва е 602,28лв., а общият размер на предвидената неустойка – 3045,72лв. В т. 5 от договора изрично е посочено, че 3 годишният процент на разходите не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно тарифата на заемодателя.

От представения Стандартен европейски формуляр се установява, че преди сключването на договора като общ размер на кредита е посочена сумата от 1500лв., срокът е определен на 18 месеца, а общата сума, която следва да бъде заплатена от потребителя, е посочена в размер на 2102,28лв., формирана от главница 1500лв. и лихва 602,28лв. В същия формуляр е посочен фиксиран годишен лихвен процент 40,05% и ГПР 48,12%, както и изискване за предоставяне на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на Общите условия на кредитора.

От представения лог файл /л.***/се установява, че на ****. е създадена заявка за кредит в размер на 1500лв. със срок 18 месеца, която е одобрена, след което на посочения от ищеца електронен адрес са изпратени договорът за заем, Стандартният европейски формуляр и Общите условия. Като начин за получаване на средствата е избран E., чрез който на ищеца е изплатена сумата от 240лв., съответстваща на остатъка от заемната сума след извършеното по договора рефинансиране.