Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 469 от 30.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 597/2024
Вид
Определение № 469
Подписан
30.12.2024
В сила
30.12.2024
Състав
Христо Иванов Крачолов, Магдалина Стефанова Иванова, Веселин Ганчев Ганев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600597 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Г. Д. Х. против определение № 997 от 12.12.2024 г., постановено по ЧНД № 1279/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1201/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Старозагорският окръжен съд е приел за установено следното:

Към момента осъденият Г. Д. Х. изтърпява наказание от две години лишаване от свобода, наложено му за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал.

1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с влязло в сила на 24.10.2023 г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 1201/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С определението е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 59 НК е приспаднато и времето, през което Х. е бил задържан, 1 считано от 12.07.2023 г.

За начало на изтърпяване на наказанието се счита 12.07.2023 г. Така, към 20.12.2024 г. (датата на влизане в сила на определението на окръжния съд, ако същото не е обжалвано или/и протестирано), осъденият Г. Х. ще е изтърпял фактически - 1 година 5 месеца и 8 дни, от работа - 2 месеца и 7 дни или всичко 1 година 7 месеца и 15 дни.

Неизтърпеният остатък е в размер на 4 месеца и 15 дни.

От приложените по делото становища на началника на затвора – *, на началника на РНОД при затвора – * и на началника на сектор СДВР, доклада на инспектор СДВР и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, изготвена от инспектор – психолог, се установява, че Г. Х. за втори път изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора. Той е с добро за средата ниво на образованост и приемливо ниво на социална интеграция. Има частично изградени трудови навици – извън затвора е упражнявал трудова дейност за кратко време на различни места, като значителна част от доходите му са били от разпространение на наркотични вещества. Проведените психо-диагностични изследвания при постъпването на Х. в затвора отчитат умерен риск за агресивно поведение и склонност към импулсивни отреагирания, както и умерено висок риск за зависимост на база честата употреба на метамфетамини. Личностово е незрял, с недоизградени механизми за самоконтрол, самокритичност и умения за мислене; с нестабилна и леко завишена самооценка. Рискът от зависимости при него е умерен поради честа употреба на метамфетамини в последните няколко години.

В първоначалната оценка на правонарушителя от 27.10.2023 г. е регистриран среден риск от рецидив – 53 бала, с изразени дефицити в зоните: „отношение към правонарушението“, „управление на финанси и доходи“, „умения за мислене“. Рискът от вреди е определен като нисък, насочен към обществото. В първоначалния план на присъдата е предвидено индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение и нагласи и към подобряване на уменията за мислене. При настоящия си престой в затвора осъденият Х. като цяло се стреми да спазва установения в институцията ред и нормативно наложените правила и ограничения. До момента не е допускал дисциплинарни нарушения и не е наказван, което означава, че добре познава режимните изисквания. От началото на 2024 г. полага доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС и след преместването му в Корпуса на затвора участва в поддържането и хигиенизирането на общите помещение на групата, в която е настанен. За участието му в трудова дейност е награждаван по реда на чл. 98, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС с „писмена похвала“ (два пъти) и с „удължено свиждане с близките“ (един път).

Участвал е в специализирани групови работи „Толерантност в затвора, толерантност в живота“ и „Мотиватор“. На фона на отчетеното дължимо поведение и активност по отношение на предложените му дейности в затвора, в преоценката на рисковете от рецидив и вреди в основен етап не се отчита положителна промяна по отношение на зоните с дефицити „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. Общата оценка на риска от рецидив остава от средна степен и без промяна спрямо първоначалната такава – 53 2 бала. Въпреки изминалия период от над една година се наблюдава наличие на криминални нагласи у лишения от свобода. У него липсва реална самокритичност и приемане на отговорност за проявеното противоправно поведение. Склонен е да оправдава действията си с дейността на други хора, смята постановената срещу него присъда за несправедлива и завишена по размер. Декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот на свобода е до голяма степен формална и социално-желателна и не се базира на действителните нагласи.

Резултатите от проведените в основен етап на изтърпяване на наказанието психодиагностични изследвания на осъдения Х. определят обща оценка на криминогенните потребности със средни стойности. Самооценъчният въпросник за оценка на криминогенното мислене отчита умерено висок резултат. Наблюдава се въздействие на определени фактори, влияещи негативно на социалното му функциониране. Налице са значими проблеми, свързани с употребата на наркотици, оказали негативно влияние върху живота и социалните му взаимодействия. Цялостната преценка на престоя на лишения от свобода в затвора е, че към момента целите на наказанието по чл. 36 от НК не са постигнати и към настоящия момент корекционният процес не е завършен. Спрямо него следва да продължи пенитенциарното третиране по изграждане на действителна мотивация за рестрикция на престъпна дейност, трайно отказване от употребата на наркотици, подобряване на самоконтрола и уменията за мислене. При Х. има формално декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот, която не е резултат на проследяеми във времето устойчиви тенденции в поведението и нагласите му. Той се е фиксирал върху правната възможност за предсрочно освобождаване, но недостатъчно е осъзнал противоправното си поведение. При него е налице съвкупност от устойчивият модел на поведение и ограничения ресурс за подкрепа от близкия кръг.

При така установената фактическа обстановка, окръжният съд е приел, че не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. Д. Х.. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Изложените в противния смисъл доводи в частната жалба са неоснователни.

Действително, налице е втората предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, а именно – осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното наказание. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Цялостното поведение на осъдения Х. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричния извод за настъпила трайна положителна промяна у него. Спазването на Правилника за вътрешния ред, недопускането на нарушения, съзнателната работа е задължение на всеки лишен от свобода. Тези свои задължения осъденият Х. е изпълнявал. Всички те са били отчетени от затворническата администрация и 3 са поощрявани със съответните награди. В същото време обаче, както при първоначалния доклад, изготвен при постъпването на осъдения в затвора, така и при последващите текущи такива е установена липса на положителна промяна по отношение на зоните с дефицити „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. Общата оценка на риска от рецидив остава от средна степен и без промяна спрямо първоначалната такава – 53 бала.

Въпреки изминалия период от над една година се наблюдава наличие на криминални нагласи у лишения от свобода. У него липсва реална самокритичност и приемане на отговорност за проявеното криминално поведение. Склонен е да оправдава действията си с дейността на други хора, смята постановената срещу него присъда за несправедлива и завишена по размер. Декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот на свобода е до голяма степен формална и социално-желателна и не се базира на действителните нагласи.

При тези данни не може да се приеме, че с поведението си осъденият е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 – 3 НПК, за да ползва изключението и привилегията на чл. 70 НК.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 997 от 12.12.2024 г., постановено по ЧНД № 1279/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4