Решение № 261374 от 29.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261374 29.04.2021 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14724 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д.Г.Т., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. К.А., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по прекратено ДП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 880 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано ДП № 99/ 2015 г. по описа на сектор „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив, в рамките на което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5, вр. чл. 209 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. С постановление на прокуратурата от 30.10.2019 г. ДП било прекратено поради липса на състав на престъпление, като актът бил потвърден и по съдебен ред- частно нак. дело № 3629/ 2019 г. на ПРС.

Държавата следвало да отговаря в този случай по реда на ЗОДОВ и на ищеца се дължало обезщетение за всички претърпени от него по ДП вреди. Лицето било както обвиняем, така и подсъдим, имал и мярка за неотклонение „подписка“, като търпял негативните последици от всичко това. Действията на прокуратурата се отразили на емоционалното и психичното му състояние, на себеоценката и самочувствието му, като той изпаднал в дълбоко депресивно състояние. Била накърнена честта му на почтен човек, спазващ законите, а изживените стрес и притеснения го превърнали в унил, потиснат и обезверен за бъдещето и семейството си. Настъпило разстройство и в здравословното му състояние- повишено кръвно налягане, изтръпване на крайници, сърцебиене, тежест в гърдите и лесна умора, всички отключени поради преживения стрес. Наред с това, били претърпени и имуществени вреди- направени разходи за защита под формата на заплатен адвокатски хонорар в общ размер от 2 880 лева. В тази връзка се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, както и за имуществени вреди от 2 880 лева. Моли и за разноските. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Посочва се на първо място, че ищецът не представял доказателства за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП, което бил началният момент за отговорността на Държавата. На следващо място, претенцията за неимуществени вреди била недоказана- липсвали доказателства за реално търпени вреди, както и за връзка с действията на прокуратурата, като се твърди, че нямало незаконно извършени такива. Прави се и възражение за прекомерност на основание чл. 5 от ЗОДОВ, като се посочва, че увреждането се дължало на изключителна вина на лицето. Алтернативно, счита претенцията за силно завишена и несъобразена със съдебната практика и икономическите условия на живот в страната. Спрямо лицето била взета най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без да имало други принудителни мерки. Оспорва се претенцията за имуществени вреди като недоказана- липсвали данни за реално изплатено адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено досъдебно производство № 99/ 2015 г. на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 495/ 2015 г. на Районна прокуратура- Пловдив, по което ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5, вр. чл. 209 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като с постановление на РП- Пловдив от 30.05.2019 г. наказателното производство е било прекратено. Същото е част от приложеното н. о. х. дело № 687/ 2019 г. на ПРС, XVIII нак. с-в.

Приложено е и частно нак. дело №

3629/ 2019 г. на ПРС, XI нак. с-в, с което е потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство против ищеца. Съдебният акт е бил обжалван от пострадалото лице, като с определение от 19.12.2019 г., постановено по В. ч. н. д. № 2273/ 2019 г. на

ПОС, е потвърден първоинстанционният акт.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 23.02.2021 г.). Св. Д.И.Т.- **** на ищеца, посочва, че в началото той бил само свидетел по дознанието, а в последствие го обвинили. Преживял много тежко нещата, вдигнал кръвно, влязъл в болница, не можел да спи, бил притеснен и депресиран, отказвал срещи с други хора. Нарушен му бил имиджа на бизнесмен, обвинението нанесло щети на цялото семейство, а в града се говорело за това. Св.

Д.В.И.- живееща на семейни начала с ****, заявява, че ищецът в началото дори не приел сериозно обвинението срещу него, явявал се на разпити, нещата били нормални. След три- четири години обаче станал обвиняем и много се променил-затворил се в себе си, започнал да вдига кръвно, бил неспокоен, не можел да спи, карал се с близките си, изпаднал в депресия. Случаят се разчул в малкия град, където го познавали.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.

210 ал. 1 т. 5, вр. чл. 209 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което досъдебното производство е било прекратено. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства- гласни и писмени.

По делото са разпитани двама свидетели- съответно съпругата и снахата на ищеца, които описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, нервност, изолация. Показанията им потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, потиснатост, нежелание за контакти, стрес, здравословни проблеми и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати) или семейни проблеми (караници, напрегната обстановка в къщи), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като гласните доказателства установяват твърденията в исковата молба за създадено негативно отношение на част от околни и познати спрямо него, въпреки че не се установява загубено реноме или снето обществено доверие към човек, който е бил уважаван и добре приет сред хората. Няма и доказателства за случаи на проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали контакти или съзнателно да са го изолирали само, защото той е бил обвиняем. В този смисъл съдът приема, че реакцията на душевността на лицето по отношение на обвинението е била в рамките на обичайната при досег на един подсъдим с правосъдието, без да остави някакви трайни следи и без да е повлияно към момента негативно от факта на приключилото наказателно преследване срещу него.

Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за един сравнително кратък период от време (около година и половина), да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.

По отношение на твърденията на ищеца за това, че обвинението било предизвикало някакво влошаване на здравето му и оказало вредно влияние в тази насока, следва да се посочи, че по делото не е представена никаква медицинска документация. Гласните показания също са в насока, че ищецът имал здравословни проблеми (повишено кръвно, сърцебиене), по отношение на които обаче не може да се да установи съществуването на причинна връзка между воденото наказателно производство и здравословното състояние на лицето. Оттук- не може да се приеме за доказано твърдението, че именно обвинението е влошило общото здравословно състояние на ищеца. Твърденията за причинения му стрес по време на ДП също не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се установи да е имало някаква сериозна негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.