Решение № 42 от 05.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Добрич, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500720 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх. № 2922 от 21.10.2024г. по регистъра на Районен съд – Добрич, уточнена с молба с вх.№ 544/24.01.2025г., подадена от Д. И. Г. с ЕГН **********, с. П., ул. „***, общ. Г. Т., чрез адвокат И. М., срещу решение № 91 от 30.09.2024г. по гр.д.№ 136/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Добруджански земеделски институт, с. П., общ. Г. Т., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6717,87 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2024г., до пълното изплащане.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Районният съд намерил показанията на свидетелите С. А., А. Г. и А.М. за обективни, но въпреки това не ги взел под внимание, а изцяло насочил към това, че в хода на дисциплинарното производство били спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят акцентира на приетото в съдебната практика, че съществуващата възможност извънсъдебното признание, съдържащо се в обясненията на работника/служителя, да не отговаря на обективната истина, задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Ищецът изложил в обясненията си 1 действителната обстановка, доколкото му било възможно, тъй като работодателя се заканил устно, че „ще бъде уволнен, каквото и да става“.

Отношението на работодателя било тенденциозно и насочено нарочно срещу ищеца, като това се доказвало и от датата на одобрената длъжностна характеристика (28.07.2023г.), с която работодателят целенасочено натоварва работника с много задължения. Показанията на свидетелите изяснявали, че направените от ищеца признания не отговарят на истината, но тези показания районният съд не взел под внимание. Настоява за отмяна на решението и уважаване на исковете.

В писмен отговор по жалбата въззиваемата страна намира същата за неоснователна, а решението за правилно. Настоява за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата изхожда от активно легитимирано лице – страна по делото с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение. Подадена е на 21.10.2024г. - в последния ден от двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 07.10.2024г., който срок е указан от районния съд в постановеното по делото решение. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение служебно за валидност и допустимост, по правилността – в рамките на посоченото в жалбата; при липса на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Решението е валидно, постановено при надлежно упражнено право на иск, като по основателността на исковете въззивният съд приема за установено следното:

Районен съд – Генерал Тошево е сезиран с искова молба с вх.№ 909/21.03.2024г., подадена от Д. И. Г. с ЕГН **********, с. П., ул. „***, общ. Г.

Т., с която против Добруджански земеделски институт (ЮЛНЦ с код по Булстат 000840410), с. П., общ. Г. Т. са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, след уточнение с молба вх.№ 1582/04.06.2024г. по първоинстанционното дело и молба вх. № 583/27.01.2025г. по въззивното дело, за обявяване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № РД05-22/24.01.2024г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № РД12-2/24.01.2024г., с която е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в брутен размер на 6717,87 лева за периода от 24.01.2024г. до 11.06.2024г.

2

В исковата си молба ищецът е оспорил законността на уволнението на няколко основания. Изложил е, че в заповед № РД05-22/24.01.2024г. е посочена неговата длъжност като „***“, а в заповед № РД12-2/24.01.2024г. и в длъжностната характеристика, връчена му на 28.07.2023г., длъжността била отразена като „*** (*)“. Позовал се е на разминаване в посоченото правно основание в заповед № РД05-22/24.01.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание и в заповед № РД12-2/24.01.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявил е, че заповедта е мотивирана, с ясно посочване на дисциплинарното нарушение, както и, че работодателят е спазил изискването на чл. 193 от ГПК и е изискал обяснения от него, но при изясняване на субективните и обективните признаци на нарушенията не оценил и не взел предвид дадените от него обяснения, съдържащи изложение на действителната обстановка. Допълнително в откритото заседание процесуалният представител на ищеца е пояснил, че дадените от работника обяснения във връзка с първото нарушение били под давление на други служители и не отразявали вярно фактическата обстановка във връзка с преразхода на слънчогледов шрот при изхранване на животните в Говедовъдна ферма. Наложеното на ищеца наказание „предупреждение за уволнение“ било незаконосъобразно. Отношението на работодателя било тенденционно и насочено нарочно срещу работника, като това се доказвало от датата на връчване на длъжностната характеристика (28.07.2023г.), с която работникът бил целенасочено натоварен с много задължения.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. В депозирания от него отговор на исковата молба се съдържа изложение за задълженията на работодателя за правилното провеждане на дисциплинарното производство, за приемане обясненията на работника, за преценка на обстоятелствата и събраните за тях доказателства и твърдение, че в конкретния случай работодателят изпълнил задълженията си точно. Оспорил е да е проявено тенденциозно отношение към ищеца, като в тази връзка е отбелязано, че длъжностната характеристика е подписана от работника на 28.07.2023г. и той не е имал възражения относно задълженията му по нея, както и е застъпено, че с писмо - искане за даване на обяснения № 93-184/02.08.2023г. от ищеца са поискани писмени обяснения за нарушение на трудовата дисциплина и въпреки, че е нарушил трудовите си задължения не му е наложено дисциплинарно наказание, тъй като вече е имал наказание „предупреждение за уволнение“. Обяснил е с допусната техническа грешка посочената длъжност на ищеца в заповед № РД05-22/24.01.2024г. като „***“. Относно твърдяното разминаване в правното основание, отразено в двете заповеди, е посочил, че дори в заповедта да се дава неправилна квалификация на нарушението, това не се отразявана на законността на уволнението, тъй като е достатъчно да са налице всички задължителни реквизити на заповедта по отношение на нарушението, което е причина за уволнението.

Установено е по делото, че по силата на трудов договор № 00009/960126 от 26.01.1996г. (л. 273) и допълнително споразумение към него № 126 от 3

12.02.2021г. (л. 119) страните са били в трудово правоотношение, като ищецът Д. И. Г. е заемал длъжността „*** (*)“ в предприятието на ответника Добруджански земеделски институт.

Със заповед № РД05-22/24.01.2024г., издадена от директора на Добруджански земеделски институт, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С връчването на тази заповед на ищеца, съгласно чл.

195, ал. 3 от КТ, дисциплинарното наказание е наложено и съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Несъответствието в наименованието на длъжността в заповед № РД0522/24.01.2024г. действително е налице, но тази допусната неточност при посочване на длъжността на ищеца като „***“, вместо „***“, не внася съмнение относно субекта, спрямо който е наложено дисциплинарното наказание и затова не се отразява на законосъобразността й.

Издадена е втора заповед № РД12-2/24.01.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е автоматична последица на наказанието дисциплинарно „уволнение“, като ефектът на прекратяване настъпва с връчване на работника на заповедта за налагане на наказанието. Нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ не е необходима. Като се има предвид съдържанието на втората заповед (препращане с цитиране на първата), тя е издадена след издаване на заповед № РД05-22/24.01.2024г.

Следователно с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение между страните, а следващата връчена на ищеца заповед няма конститутивно действие, има само констативен характер относно настъпилите последици на заповед № РД05-22/24.01.2024г. и съдържа разпореждания за последващи прекратяването плащания. Ищецът се е позовал на разминаване в посоченото правно основание в заповед № РД0522/24.01.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание и в заповед № РД122/24.01.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Законосъобразността на уволнението подлежи на преценка само въз основа заповедта, с която работодателят е упражнил правото си да наложи на работника дисциплинарното наказание „уволнение“, защото (както вече се посочи) от тази заповед настъпва последицата от наложеното наказание – прекратяването на трудовото правоотношение. От значение по делото е дали са налице предпоставките за прилагане на посоченото в заповед № РД0522/24.01.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание правно основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, въз основа изложените в нея фактически обстоятелства.

Видно от заповед № РД05-22/24.01.2024г., дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1. Допуснал значителен преразход на слънчогледов шрот при изхранване на животните в Говедовъдна ферма, за което е наказан със заповед № РД05-25/16.02.2023г. с дисциплинарно 4 наказание по чл. 188, т. 2 от КТ „предупреждение за уволнение“, което не е заличено; 2. На 16 и 17 декември 2023г. не извършил профилактично лечение на крава преснотелка с номер BG37128902 от 4-та група с тонизиращ препарат против кома, макар че е бил дежурен в кравефермата, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, за което не е наложено наказание; 3. При управление на миничелен товарач Бобкат повредил поилка в обора за угояване на мъжки телета, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.

1, т. 9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, за което не е наложено наказание.

По делото не е спорно и работодателят е доказал изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ, като част от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание. С писмо-искане за даване на обяснения № 93-293/20.12.2023г., връчено на ищеца на същата дата, директорът на Добруджански земеделски институт е поискал на основание чл.

193, ал. 1 от КТ представяне в срок до края на работния ден на 28.12.2023г. на писмени обяснения по повод нарушения на 16 и 17 декември 2023г., изразяващи се в следното: не е извършил профилактично лечение на крава преснотелка с номер BG37128902 от 4-та група с тонизиращ препарат против кома, макар че е бил дежурен в кравефермата, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, за което не е наложено наказание; при управление на миничелен товарач Бобкат е повредил поилка в обора за угояване на мъжки телета, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, за което не е наложено наказание.

Разпечатката съдържа 33 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f06013ee-b1ab-4845-839e-88c56d500f5f