Решение № 364 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502216 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 43871/31.05.2024 г. при ВРС, подадена от И. М., против Решение № 1786/19.05.2024 г., постановено по гр.д. № 3596/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на И. К. М., че ищцата Х. Д. притежава вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от недвижим имот – Апартамент ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Я.“, ***, като жалбоподателят е осъден да предаде владението на ½ ид.ч. от имота на ищцата Х. М. Д. на осн. чл.108, вр. чл. 111, вр. чл.56 ЗС, както и е осъден да й заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от недвижимия имот за периода 12.09.2022 г.- 21.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, като счита, че същото е и необосновано. Оспорва изводите на съда за основателност на предявените искове, като твърди, че приетите по делото доказателства са неправилно интерпретирани. Излага, че по делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, които преди прекратяване на брака си са дарили процесния апартамент на своята дъщеря, като са си запазили пожизнено правото на ползване на жилището, но оспорва да е доказан фактът, че лично той владее целия апартамент. Оспорва изводите на съда, че ищцата 1 ползва жилището лично чрез трето лице, доколкото по делото няма приет договор за наем от 28.09.22 г. Твърди, че на 28.09.22 г. бившата му съпруга се е опитала да обособи една от стаите в апартамента, като я заключи, за да съхранява вещите си, но счита, че същата няма право на това, предвид липсата на проведено производство по чл. 32 ЗС. Именно поради това излага, че не е допуснал ищцата да ползва жилището, тъй като последната няма правото да заключва отделни стаи в него. Жалбоподателят сочи, че е предоставил ключ за апартамента на насрещната страна, което доказва, че й е предоставил достъп до него. Твърди, че ищцата живее в Австрия, като по нейна преценка не използва жилището по предназначение за жилищни нужди, но доколкото съхранява личните си вещи в него следва да се приеме, че същата упражнява правото си на ползване. Оспорва кредитирането на свидетелските показания на св. П., като твърди, че същите са недостоверни, доколкото не кореспондират с представените писмени доказателства и по-конкретно съставените от полицията констативни протоколи и запис от обаждане на телефон 112. Твърди, че е предоставил ключ на ищцата доброволно, а не чрез съдействието на полицията, каквито са показанията на допуснатия по делото свидетел. Счита, че съдът е дал погрешна правна квалификация на спора, като в случая се касае за иск по чл. 109 ЗС, а не за иск по чл. 108 ЗС. Излага, че в случая по-скоро се касае за иск за разпределяне ползването на съсобствен имот, доколкото ищцата има ключ за жилището, като достъп до него не й е бил отказан. Жалбоподателят оспорва и предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, като счита, че същият е недоказан. Твърди, че по делото е доказан фактът, че на 24.09.22 г. ответникът е предал ключ на ищцата, от който момент, същата може да ползва жилището. В евентуалност твърди, че искът не е доказан за целия процесен период, като счита, че би могло да се приеме, че същата няма достъп до имота едва от 12.10.22 г., а не от 12.09.22 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че по делото е безспорно, че до 12.09.22 г. ищцата е ползвала необезпокоявано имота, като на тази дата ответникът е разбил вратата на процесното жилище и се е нанесъл в него, от който момент е установил еднолично ползване на имота. Излага, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че считано от 12.09.22 г. ответникът не й предоставя достъп до апартамента. Счита, че формалното предаване на ключ за жилището на 24.09.22 г. не доказва, че впоследствие достъпът до него не е бил ограничаван. Въззиваемата твърди, че при всяко прибиране в България й е бил отказван достъп до апартамента, като същевременно е била лишена от възможността да предостави жилището на наемател по вече сключения от нея договор за наем. Счита за доказан и иска по чл. 59 ЗЗД както по основание, така и по размер с оглед изслушаната по делото СИЕ. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. С писмена молба изразява становище, с което поддържа депозираната въззивна жалба.

Въззиваемата страна, чрез адв. К., оспорва жалбата, като поддържа депозирания писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

2

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Х. М. Д. срещу ответника И. К. М. ревандикационен иск с правно осн. чл.108, вр. чл. 111, вр. чл. 56 ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е вещен ползвател на ½ ид.ч. от следния недвижим имот – Апартамент ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта-05.10.2022г., с административен адрес на имота: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Я.“, ***, в сграда с идентификатор ***, предназначение - жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, със застроена площ 62.17 кв.м., състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, спалня, баня тоалет и два балкона, ведно с прилежащото му избено помещение, без посочен номер по първичен документ за собственост, както и 1.7406 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж: ***.49, ***.51; под обекта: ***.37; над обекта: няма, на основание учредено й вещно право на ползване от Михаела И.ова Димов, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот рег. № 28, том 2, рег. № 4103, дело №228/2007 г. от 05.04.2007г. на нотариус Б.В., както и за осъждане на ответника да предаде владението на ½ ид.ч. от имота на ищеца; както и иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от недвижимия имот – апартамент ***, самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г., на ИД АГКК, последно изменение на кадастралната карта-05.10.2022г., с административен адрес на имота: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Я.“, *** за периода 12.09.2022г.21.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба ищцата поддържа, че страните са бивши съпрузи, които с договор за дарение, обективиран в нот. акт рег. №28, том 2, рег. № 4103, дело №228/2007 г. от 05.04.2007г. на нотариус Б.В., са дарили на дъщеря си Михаела Димов апартамент ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Я.“, ***, като са запазили за себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота. Сочи се, че ответникът през есента на 2022 г. е разбил вратата на апартамента, настанил се в него и ограничил правото на ищцата да влезе и ползва имота. От този момент М. не предоставял достъп до имота на Д., за което последната сезирала ВРП. На 26.09.2022 г. със съдействието на полицията ищцата получила ключ от имота, а на 27.09.2022 г. прибрала част от личните си вещи в една от стаите на апартамента, която заключила. След тази дата отново й бил отказан достъп до имота, като единствено на 10.10.2022 г. със съдействие на полицията била допусната до жилището, без да й бъде позволено от ответника да остане там, а катинара на стаята в която е складирала вещите си бил разбит. С тези действия ответникът я възпрепятства да ползва имота, като същия ползва цялото жилище, с оглед на което предявява ревандикационен иск за предаване на владението. Доколкото е лишена от ползването на процесния апартамент, претендира присъждане на обезщетение в размер на наемната цена за ½ идеална част от жилището за исковия период, в който само ответникът го е ползвал.

3

С депозирания писмен отговор ответникът оспорва претенцията.

Поддържа, че исковете са неоснователни. Сочи, че от 2011 г. ищцата живее в гр. Виена, Австрия и когато посещава България отсяда в процесния апартамент. Сочи, че ищцата притежава ключ от апартамента от 26.09.2022г., което признава в исковата молба, като не е вярно, че ответникът не я е допускал до имота. Твърди, че не е възразявал по оставането на ищцата в апартамента, в случаите в които тя твърди, че не е допускана, но тя самата е предпочела да отсяда на друго място. Счита, че ищцата няма право да заключва стая в имота, доколкото не е провеждано производство по разпределение на ползването на имота, което е и причина ответникът да разбие катинара на стаята, заключена от ищцата. Доколкото поддържа, че не ползва целия апартамент, счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт рег.№ 28, том II, рег. № 4103, дело №228/2007 г. от 05.04.2007 г. на нотариус Б.В., страните по делото Х. М.а и И. М. са дарили на дъщеря си М.Д. процесния апартамент ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Я.“, ***, като са запазили за себе си безвъзмездно и пожизнено заедно и поотделно правото на ползване върху имота.

От жалба, подадена от Х. Д. /с име преди развода М.а/ до Районна прокуратура – Варна, входирана на 27.09.2022 г. във ВРП, се установява, че ищцата Д. се е оплакала за това, че на 12.09.2022 г. ответникът по делото М. е нахлул в процесното жилище, находящо се в гр. Варна, р-н Приморски, ул.

„Я.“, ***, като е разбил вратата и се е самонастанил в него. В жалбата е посочено, че Д. е разбрала за случилото се от нейн съсед. Посочено е, че М. отказва достъп до жилище и не желае да разговаря с Х. Д..

Видно от жалба до ВРП вх.№ 13955/14.10.22 г. Х. Д. се е оплакала отново за случилото се на 12.09.2022 г., като е заявила, че след тази дата се е прибрала в България и е установила, че в действителност М. се е настанил в жилището, дарено на дъщеря им. В жалбата е посочено, че на 28.09.22 г. Д. в присъствието на свидетели и самия М. е успяла да влезе в жилището, като е събрала лични вещи в една от стаите, която е заключила, като отново след това е заминала за Австрия. Посочено е, че на 09.10.22 г. Д. е направила отново опит да влезе в жилището с ключ, който й е бил предоставен от М. чрез съдействието на полицията, но последният отказал да я пусне, като се наложило да пренощува в приятели. На 10.10.22 г. Д. отново не била допусната в имота, за което била извикана полиция. Със съдействие на полицията успяла да влезе в жилището и установила, че катинарът на стаята, в който държала лични вещи, бил разбит, след което си заминала, защото се страхувала да остане сама там. В жалбата от 14.10.22 г. Д. е посочила, че на 12.10.22 г. отново й е бил отказан достъп от бившия й съпруг при опит да влезе в имота.

От писмо, изпратено от МВР, Дирекция „Национална система 112МВР“ се установява, че на 12.10.22 г. в 18:00 ч. е бил подаден сигнал от тел. номер ***. Към писмото са представени 2 файла с електронни картони и 1 файл с аудио-запис, изслушан в проведено пред първоинстанционния съд заседание. От съдържанието на протокола от 4 проведеното заседание, се установява, че ищцата е подала сигнал на 12.10.2022 г. за това, че ответникът не я допуска в процесното жилище, като натиска вратата, за да не може тя да влезе в апартамента, като на място е изпратен екип на II РУ при ОД на МВР-Варна.