Решение № 7072 от 05.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7072 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110153452 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец С.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, общ.***, обл.***, чрез адв. И. С., със съдебен адрес гр.***1, срещу ответник З.Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, като моли съдът да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните СУМИ – 11979,62 лева/лв./, представляваща остатък от застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на М. Р.

М. с рег.№ ***, в резултат на ПТП от 8.7.2022г., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП за М. причинител на вредите Шкода Фабия с рег.№ ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 3.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 276,18 лева/лв./, представляваща мораторна лихва за забава за период 13.7.2022г.-3.10.2022 г.

Първоначално иска за главница е бил предявен като частичен за сумата от 8000,00 лева/лв./ частичен иск от общо 14000 лв., а иска за лихва за забава е предявен в размер 184,44 лв., за период 13.7.2022г.-3.10.2022 г., но с молба с вх. № 109124/20.4.2023г.

/л.143/ ищеца е поискал изменение на размерите на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 ГПК, което съдът е приел, и е изменил предявените претенции.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 8.7.2022г. в Столична община, на ул.Околовръстен път, в района на кръстовището с ул.Стара планина, с посока на 1 движение от гр.***, водачът на М. Ш. Ф. с рег.№ ***, при извършване на маневра „завой наляво“ не пропуснал насрещно движещия М. Р. М. с рег.№ *** - собственост на ищеца, в резултат на което го ударил и му причинил материални щети. Поддържа, че „гражданската отговорност/ГО/“ на водача на М. Ш. Ф. с рег.№ ***, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.

За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № ***/8.7.2022г. от И.Н.Ц., изпълняващ длъжността „младши автоконтрольор“ към ОПП-СДВР. На лицето, управлявало М. Ш. Ф. с рег.№ ***, бил издаден АУАН № *** за нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП.

Ищецът поддържа, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, за което било образувана щета №***2022-01. Сочи, че във връзка заявената от него застрахователна претенция ответното дружество изплатило сумата от 4412,77лв., а след подадено възражение от ищеца - и сумата от 847,47 лв., с твърдения за наличие на съпричиняване в размер на 50%. След направен допълнителен оглед след сваляне на двигателя ответникът доплатил сумата от 785,14 лв. на 1.9.2022г. Поддържа, че изплатеното обезщетение не съответствало на действителната стойност на причинените вреди в следствие на удара.

Ищецът претендира и лихва за забава представляваща мораторна лихва за периода 13.7.2022г.-3.10.2022г./до дата на подаване на ИМ в съда/.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендира разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените от ищеца искове по основание и размер. Поддържа, че е заплатил изцяло дължимата сума по регресната претенция по извънсъдебен ред и няма дължим остатък. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на ПТП и вината на водача на М. Ш. Ф. с рег.№ ***. Оспорва да е настъпило изобщо описаното в ИМ ПТП в посочените участници. Оспорва процесните вреди да са настъпили вледствие на исковото ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото М. с твърдения, че същият се е движил с несъобразена спрямо пътните условия скорост, в резултат на което се е поставил в невъзможност да спре при възникнала опасност на пътя. Оспорва размера на иска като прекомерно завишен, неотговарящ на действителните вреди и несъобразен с амортизацията на автомобила. Посочва, че ищецът не бил представил надлежни доказателства за извършен ремонт на увреденото М. на етапа на извънсъдебното уреждане на спора. Оспорва да дължи и обезщетение за забава.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на 2 възнаграждението за процесуален представител на ищеца и моли на основание чл.78 ал.5 ГПК да се намали.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа предявените с исковата молба претенции и моли да бъдат уважени от съда.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа отговора и моли да се отхвърлят ищцовите претенции или да се уважат като се намали размера.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи процесните правоотношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните писмени доказателства, копия на писмени документи – Снимков материал на увреденото ППС-2 на оптичен носител (CD)/л.2/; пълномощно за ищеца/л.10-11/; платежно за ДТ/л.12/; Протокол за ПТП № ***/8.7.2022 г., съставен от отдел „Пътна полиция"- СДВР/л.13, л.90/; Свидетелство за регистрация - част 1 на М. с peг. № ***/л.14/; Опис-заключение по щета на М. № ***2022-01 от 12.07.2022 г./л.15/;

Опис-заключение по щета на М. № ***2022-01 от 13.07.2022 г./л.16-17/; Описзаключение по щета на М. № ***2022-01 от 24.08.2022 г./л.18/; Справка от сайта на Гаранционен фонд за сключена застраховка ГО на автомобилистите на М. с peг.№ ***/л.19/; Уведомление от 12.07.2022г. за необходими документи по щета ***202201/л.20, л.83/; Възражение с вх. № 458 от 28.7.2022г./л.21/; Писмо от „ЗАД ДаллБогп Живот и Здраве" АД от 4.8.2022г./л.22/; Справка от ЕПИ-онлайн калкулатор относно лихвата за забава по чл.493, ал.1 т.5 КЗ/л.23/; Извлечение от банковата сметка на ищеца за получените от ответника плащания по щета ***2022-01/л.24/; платежно за довнесена ДТ по сметка на съда/л.29/; пълномощно за ответника приложено към ОИМ/л.49/, платежни за депозит за САТЕ/л.73 и л.81/, депозит от отв.за разпит на свидетел/л.82/; претенция за изпл.на обезщетение от 12.7.2022г./л.84/; опис заключение по щета на М. № 3801003971/12.7.2022г. и от 13.7.2022г./л.85-87/; писмо от ответника до ищеца от 4.8.2022г./л.88/, платежно за ДТ във връзка с изменение на размер на искове/л.144/.

По делото е прието писмо от МВР-СДВР-Отдел ПП с вх.№ 41034/14.2.2023г. с приложени към него доказателства за съставена АНП срещу В. Вл.С./л.91-107/, като се установява, че за така описаното ПТП в ИМ е наложено админ.наказание на водача на М. Ш. Ф. с рег.№ ***, поради вина за настъпилото ПТП и нарушаване на ЗДвП.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза/САТЕ, л.108-119/, и допълнително заключение/ДСАТЕ, л.137-140/, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Страните не са оспорили заключението. От заключението се установява, че щетите нанесени от ПТП-то 3 на М. Р. М. с рег.№ *** възлизат по пазарни цени на сумата 26630,46лв., като това е тотална щета/загуба на М., защото разходите за възстановяване на М.-то надхвърлят 70% от действителната стойност на М.-то. Вещото лице е дало заключение, че вредите са в причинно-следствена връзка с процесно ПТП, като липсват данни някой от водачите на двата автомобила да се е движел със скорост над разрешената. От заключението се установява, че водача на М. Ш. Ф. с рег.№ *** е причинил процесното ПТП като не е съобразил своето движение с пътната обстановка и е ударил другото М., като само той е могъл да предотврати ПТП-то ако беше пропуснал насрещно движещото се пострадало М. Р. М. с рег.№ ***. От заключението на ДСАТЕ се установява, че застрахователното обезщетение за тотална щета е в размер на 18025лв.

По искане на страните в о.с.з. проведено на 10.3.2023г./л.124-128/ е разпитан водача на М. Ш. Ф. с рег.№ *** - В. В. С./призована в о.с.з. по искане на ответник, без дела и родство със страните/, и другия водач на М. Р. М. с рег.№ *** И.А.Е./воден в о.с.з. от ищеца, без дела и родство със страните/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. Следва да се подчертае, че само показанията на св.Евлогиев допринасят за изясняване на случилото се по време на ПТП-то, и за механизма на ПТП, като се установява, че той е навлязъл в кръстовището на зелен светофар за движение направо, а другия свидетел и водач на другия автомобил е извършил маневрата завой на ляво, без да изчака автомобила на св.Евлогиев да напусне кръстовището.

С определение по чл.140 ГПК № 2682/20.1.2023г. за БЕЗСПОРНО Е прието между страните и те признават следните права и обстоятелства валидна към датата на процесното ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника по отношение на М. л.а. Шкода Фабия с рег. № ***, и извършено плащане от страна на ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД на сумата от 6045,38 лв. по претенцията, заявена от ищеца, като последно отв.е платил на 1.9.2022г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество доколкото съгласно чл.432, ал.1 КЗ застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените вреди при ПТП.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

4

Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение за ответника.

При така събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено и доказано, че ищеца е пострадал от процесното ПТП на 8.7.2022г., като виновен за ПТП-то е водача на М. Ш. Ф. с рег.№ *** – свидетеля В. В. С., която е нарушила правилата за движение по ЗДвП.

С оглед събраните доказателства съдът приема, че предявения иск срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД е основателен, защото застраховката „ГО” е в сила към момента на ПТП-то и лицето причинило ПТП-то с М. Ш. Ф. с рег.№ ***, който е носител на застраховката. Поради това съдът достига до извод, че между страните по-скоро е спорен само размера на предявения иск, а не самото основание, както и дали е било налице съпричиняване. Отделно от това доколкото ответника е извършил плащане по образуваната при него щета за М. Р. М. с рег.№ *** в размер на 6045,38лв., то съдът достига до извод, че иска е признат по основание поради извънсъдебно плащане преди подаване на ИМ в съда.

С оглед изложеното иска е основателен и доказан.

По отношение на размера на имуществените вреди съдът счита, че следва да се уважи изцяло иска за сумата от 11979,62 лева, защото този разход е за тотална щета на увредения автомобил, след приспадане на платеното от ответника в размер на 6045,38лв.

Автомобила няма как да се възстанови, защото разходите за това надхвърлят 70% от действителната му стойност, затова следва да се заплати от застрахователя обезщетение за тотална щета съгласно чл.390, ал.2 КЗ.