Решение № 271 от 30.10.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. , 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220100789 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от В. И. А. от гр.Г. Д. против „К.“ ЕАД, гр.С. и „А......“ ЕООД, гр.С.. Иска се да бъде обявен за нищожен Договор за потребителски кредит № ****/ 19.05.2023 г., сключен с „К.“ ЕАД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност се иска да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № **** / 19.05.2023г. на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Иска се да бъде обявен за нищожен и договор за поръчителство от 19.05.2023 г., сключен с „А.“ ЕООД на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.43 от ЗЗП.

Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати сторените от ищеца разноски по делото.

Твърди се от ищцата, че Твърди се от ищцата, че на 19.05.2023 г. между 1 нея и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ******.

Съгласно договора ищцата трябвало да върне по кредита сума от 2141.92 лв., при сума на получаване ****** лв., при срок на кредита от 16 вноски. На осн. чл.4.1 от договора за кредит и за да бъде обезпечен същия, ищцата сключила договор за поръчителство с „А.“ ЕООД като по силата на последния договор следвало да заплати възнаграждение в размер на ****** лв.

Ищцата счита, че договора за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Липсват посочени условия за прилагането на лихвения процент по договора, не е посочено дали е фиксиран или променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Погасителния план към договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него не става ясно каква част от погасителната вноска е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. В договора за кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР, в нарушение на чл.11, т.10 от ЗПК липсва методика на формирането му и не става ясно какво включва той – дали само лихва или и други разходи. Това представлява и заблуждаваща търговска практика на осн. чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. На осн. чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. с §1, т.1 от ЗПК заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. При извършена справка в Търговския регистър се установява, че ответните страни са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД е „К.“ АД.

Печалбата на „А.“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „К.“ АД. Поради това счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези, тъй като 2 определяне на ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, въз основа на която е сключен договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.

143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като сключването на договор за поръчителство е въздигнато като условие за отпускане на кредита. Тази клауза противоречи на добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации, задължавайки сключване на договор, по който възнаграждението е 80% от отпуснатата сума. Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съобразно чл.147, ал.1 ЗЗП и разглеждана сама или в съвкупност с договора за поръчителство не позволява па потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Заявява също, че тази клауза не е договорена индивидуално, поради което е нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП.

По отношение на договора за поръчителство счита, че и нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на осн. чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4, от ЗПК и чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации, доколкото претендираната по договора сума е над 100% от сумата на отпуснатия кредит. Сумата се заплаща без кредитополучателя да получава нищо насреща. Чрез възнаграждението по договора се достига о нарушаване на нормативно определения размер ГПР.

Договора не е разбираем, не позволява на потребителя да разбере икономическите последици от него, сключен е във вреда на потребителя.

Правната квалификация на предявените искове е по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 - 11, чл.19, ал.1 и ал.4, § 1, т.1 от ЗПК, чл.68д, чл.143 от ЗЗП при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

От страна на „К.“ ЕАД е постъпил отговор в определения от закона срок, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че ищецът има валидно сключен договор за потребителски кредит № ******/19.05.2023 г. с „К.“ ЕАД, както и договор за предоставяне на поръчителство с „А.“ ЕООД от същата дата. По процесния договор за кредит ГЛП е бил 40.00 %, а ГПР 48.21 %. Главницата по кредита възлиза на 1 *** лв., 3 от които ****** лв. са усвоени от ищцата за потребителски цели, а със сумата от 132.24 лв. е заплатила свое задължение за застрахователна премия.

Последното плащане е извършено директно от „К.“ ЕАД към застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, поради което по отношение тази сума правоотношението има характеристиките на стоков кредит. Твърдят, че сключване на договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условия за сключване на договора за кредит, поради което и разходът по договора за предоставяне на поръчителство не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, „К.“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, който е сключен след това. „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А." ЕАД, но двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Оспорват, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът съдържа фиксиран лихвен процент от 40.00 % за целия период на изпълнението му, както и ГПР в размер на 48.21 %. Погасителният план, обективиран в Приложение №1 към договора, има изискуемото по ЗПК съдържание - главница и лихва. Изискуемите параметри за изчисляване на ГПР са изчерпателно посочени в ЗПК, всички законоизискуеми параметри са посочени в договора и пред кредитополучателя не съществува съществена или непосилна пречка да провери ГПР по договора за кредит. Оспорват, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основания чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр., с чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. По силата на договор за предоставяне на поръчителство „А.“ ЕООД се задължава да извършва за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно: да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнението на всички задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Дори и да се приеме, че договора за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на 4 поръчителя възнаграждение за предоставена услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на „К.“ ЕАД по договора за потребителски кредит е действително и първия главен иск следва да бъде отхвърлен.

От страна на „А.“ ЕООД е постъпил отговор в определения от закона срок, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорват твърдението, че на 19.05.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит***/19.05.2023 г. във връзка с обезпечаването на който е сключен от ищцата и Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „А.“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на *** лв. и следва да бъде върната за срок от 16 месеца при ГПР от 48,21 % и ГЛП от 40.00 %. Общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на ****** лева. „А.“ ЕООД е сключил с „К.“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищецът. За така тази услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1 517.81 лева, погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.

Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, както е в процесното правоотношение, същият не дължи възнаграждение на „А.“ ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита.

Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение. Възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като е размерът му е съобразен с риска, който поръчителя поема. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит и макар поръчителя да предоставя след това информация относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Обезпечението чрез предоставянето на поръчител е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на 5 дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Също така разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит и „К.“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори, съответно не може да го включи при изчислението на ГПР. Наличието на свързаност между „К.“ и „А.“ ЕООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А." ЕООД, но последното е отделно юридическо лице със собствена правосубектност и различен предмет на дейност. В договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на поръчителя или по сметка на „К.“ ЕАД, заедно с плащането на месечните вноски. Последният вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят разходи само за едно плащане. В този случай „К.“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на поръчителя плащането, но не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в чл. 13, ал. 1 от договора за поръчителство. Поради това няма заобикаляне на закона при процесния договор за предоставяне на поръчителство, който осигурява обезпечителна функция за ищеца.