Решение № 1274 от 21.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330114405 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. П. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.А. Д., против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“, бл.58, ап. офис 6, представлявано от и. д. А. Д. С.в и пълномощника адв.Н. В. – П..

В исковата молба се твърди, че на *** между нея и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски микрокредит от разС.ие в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, като била предоставена сумата в размер на 1300 лева, за срок от 18 месеца, при 41.16% фиксирана годишна лихва, 0.1128% лихва на ден и годишен процент на разходите 49.89%, като общата сума за погасяване била в размер на 1763.82 лева, дължимата месечна вноска била в размер на 97,99 лева, дължима на всяко 23-о число на съответния месец. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя чрез системата за разплащане EasyPay (Изипей). В чл.6 от договора било предвидено, че в тридневен срок от сключването му потребителят се задължавал да осигури на кредитора едно от следните обезпечения – поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, кредтополучателят дължал неустойка в размер на 1463,94 лева, платима на 18 равни части в размер на 81,33 лева, ведно с вноската по кредита, съобразно чл.7 от договора. В процесната двустранна сделка била обективиран и погасителен план. Твърди се в исковата молба, че П. била заплатила предсрочно задълженията си по посочения договор в размер на 1788,96 лева.

Излага се, че ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Релевират се подробни съображения в исковата молба, че Договор за потребителски микрокредит от разС.ие бил недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и 1 чл.12, ал.1, т.7-9. Относно клаузата в договора, предвиждащ предоставянето на поръчителство или гаранция се твърди, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да предостави обезпечение, като се поставяли и изначално неизпълними изисквания от длъжника. Според П. вземането за неустойка на практика представлявало скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало да бъде включено в ГПР, като по този начин потребителят бил поставен в неравноправно положение спрямо кредитора и на практика нямал информация колко точно било оскъпяването по кредита. Отделно от това се сочи, че когато договор за кредит не съдържал компонентите, от които се състоял ГПР, това поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение, като посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не било достатъчно, за да се считали спазени законовите изисквания. Твърди се в исковата молба, че изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/, обуславяло извод, че тя водела единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излизала изцяло извън присъщите и функции.

Непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Релевивира се, че включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя, като клаузата за дължимостта й в чл.7 била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Според П. санкционната функция на обезпечението било вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди, а основната цел на така уговорената неустоечна клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, почти двоен размер, като по този начин се нарушавал принципа на справедливост и не се държала сметка за реалните вреди от неизпълнението. Релевира се в отговора на исковата молба, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител била в пряко противоречие с целта на Директива № 2008/48/ЕО и на практика същата прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Ищцата, счита, че дължи само чистата стойност по кредита в размер на 1300, на основание чл.23 от ЗПК, като с оглед че била заплатила сумата от 1788,96 лева, то сумата от 488,96 лева се явявала получена без основание. Отправя се искане да бъде осъдено „София Комерс Кредит Груп“ АД да заплати на С. П. П., ЕГН **********, сумата от 488,96 лева на основание чл.

55, ал.1, предложение първо ЗЗД ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендират се разноски.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но са постъпили молби, с които се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД, чрез пълномощника Н. В. – П., е ангажирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорват се изцяло твърденията за недействителност на процесния Договор за кредит, изложени в исковата молба, като се сочи, че същият напълно отговарял на императивните изисквания, заложени в Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя, Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, поради което бил действителен. Ответникът намира за неверни 2 твърденията в исковата молба, че договорът бил недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в § 1 от процесния договор бил посочен размерът на отпуснатия кредит, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, както и размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно били спазени изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. Неоснователен бил и доводът на П., че не било посочено как лихвеният процент се съотнасял към ГПР и как се формирал ГПР, защото изискване за посочване в договора на всички разходи, които се включвали в ГПР, като условие за неговата действителност, ЗПК не поставял. Релевира се, че потребителят имал възможност съобразно §12 от договора да се откаже от същия в срок от 14 дни след сключването му без да дължи обезщетение да неустойка. Ответникът намира за неверни твърденията, че обезпеченията в §6 от договора били обективно невъзможни за постигане.

Отделно от това се сочи, че дори клаузата за неустойка да бъде приета за нищожна, тя нямала за последица нищожност на целия договор. Релевира се, че били неоснователни твърденията, че неустойката била добавка към възнаградителната договорна лихва, както и че неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Отделно от това според ответника процесната неустойка била индивидуално уговорена, като високите нива на риск, при които финансовата институция работела, били причина за по – високия размер на договорната лихва и допълнителните гаранции, заложени в договорите. Възразява се срещу твърдението на ищеца за съществуването на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 от ЗА, поради което моли за отхвърляне на тази претенция.

Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените по делото разноски.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за потребителски микрокредит от разС.ие от ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1300 лева, при следните условия: брой вноски 18, дата на първо плащане – 23.04.2022г. и дата на последно плащане – 23.09.2023г., вид на вноската – месечна, при фиксиран годишен лихвен процент - 41,16 %, лихва на ден – 0.1128% и годишен процент на разходите 49,89 %, при общ размер на всички плащания 1763,82 лева. Според чл.6 от договора за кредит, страните се споразумяват в тридневен срок от неговото сключване, същият да бъде обезпечен с поне едно от посочените по – долу обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, които кумулативно да отговарят на предвидените в договора условия. Предвидена е в чл.7 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 1463,94 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска. Видно от инкорпорирания погасителен план в самия договор, погасителната внонска по кредита е формирана от главница, лихва и „такса“ при непредставяне на обезпечение. Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем, Общи условия, Декларации от ищцата,

Стандартен европейски формуляр.

Видно от

Разписка

№

0300017521149766/29.12.2022г., Разписка № 0300016999633913/28.10.2022г., Разписка № 0300017846929421/06.02.2023г., Разписка № 0300015506353395/26.04.2022г., Разписка № 0300017236124336/2022г., Разписка № 0300016399788960/15.08.2022г. и Разписка № 0300016492540375/26.08.2022г., ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от общо 1250 лева по процесния договор. Приобщено е в хода на проведеното съдебно дирене и 3

Заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. От същото се установява, че платените суми по договор за потребителски микрокредит от разС.ие от 23.03.2022г. били в размер на 2673,87 лева, като в тях се включвала и платената неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 986,40 лева. Прието е в заключението, че при включване на неустойката по чл.7 от договора за непредоставяне на обезпечение и възнаградителната лихва, ГПР ставал в размер на 289,60 %, като при изчисляване на ГПР били включени общо разходи в размер на 1927,76 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.