Определение № 121 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. София, 18.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20261001000084 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4171/13.02.2026 г. по описа на САС, депозирана от Б. А. Г. и Н. Т. Р. чрез адв. М. против определение № 118/02.02.2026 г. по гр.д. № 40582025 г. на ОС – Перник, с което се прекратява производството по делото в частта по предявен срещу Община Радомир отрицателен установителен иск за собственост. Жалбоподателят поддържа, че определението в обжалваната част е необосновано и противоречало на досегашното процесуално поведение на съда, който многократно давал указания на ищците за уточнения по иска, които ищците изпълнявали. Това поведение на съда противоречало на принципите на процесуална сигурност, правна сигурност и оправдани правни очаквания, тъй като съдът дължал да се произнесе по допустимостта незабавно, а не след 10 месеца продължили процесуални действия. Съдът лишавал ищците от възможност за правна защита, след като в продължителен период от време му създал легитимно очакване, че спорът ще бъде решен по същество. Определението било постановено и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ищците били уточнили пред съда, че предявяват както иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, така и иск по чл. 109 ЗС. Пояснили били още, че те са собственици на процесния имот, а същият невярно бил включен в кадастралната карта на община Радомир като частна държавна собственост без ищците да са уведомени и без тяхно знание и участие. Съществували Разрешение за строеж на канализационни тласкатели, издадено от областния управител на област Перник и негова заповед за одобряване на ПУП, както и писмо на община Радомир, че не са постъпвали възражения срещу ПУП. Поддържат, че имат интерес от иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато ответникът оспорва или застрашава правната им сфера, като се легитимира като носител на спорното право, а в случая били налице официални актове на областния управител и община Радомир, които приемали, че имотът е държавна собственост, допускат строителство и учредяват сервитут. Тези действия представлявали изрично и институциализирано оспорване на правото на собственост на ищците и създавали у тях правен интерес от иска. Сочи се още, че съдът смесвал и липсата на правен интерес с проблема за надлежния ответник, като сочел, че актовете изхождат от държавата, а не от община Радомир. Въз основа на изложеното е направено искане да 1 бъде отменено обжалваното определение за прекратяване на производството по отрицателния установителен иск и делото да бъде върнато на ОС – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателите доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Б. А. Г. и Н. Т. Р. са предявили искова молба срещу Община Радомир пред РС – Перник, по която е образувано гр.д. № 539/2025 г. Твърдели са, че са собственици по наследство на ПИ в гр. Радомир, подробно описан, като установили, че без тяхно съгласие през него е прокаран тръбопровод за отпадни води, свързан с разширяване и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Радомир – 2КПС и тласкатели до ПСОВ, гр. Братановци, като последното установили при запитване в община Радомир.

От имота били изкоренени плодни дръвчета, премахната колове и ограда, както и сграда. След множество справки установили, че имотът е иззет от община Радомир. От общината узнали, че възложител на строежа е „ВИК“ ООД – Перник. Цитират писмо на община Радомир, в което се казва, че общината все още уточнява фактите във връзка със случая. Общината обаче фактически била иззела имота за нуждите на тръбопровода, като ищците до момента не били обезщетени за това. След справка в общината ищците установили, че имотът бил предоставен на областния управител на област – Перник след като имало уведомление от община Радомир, че липсват писмени възражения по проекта на ПУП на обекта. Според ищците такова възражение нямало, защото никой не ги бил уведомил за изготвения ПУП. Сочат, че имотът никога не е бил на община Радомир, а е собственост на ищците, поради което са поискали да бъде установено, че община Радомир не е собственик на имота.

Алтернативно са поискали да бъдат обезщетени от община Радомир или да бъдат овъзмездени с подобен урбанизиран имот или за преминаващия тръбопровод да им се изплаща наем.

След събиране данъчна оценка на имота и преценка, че според цената на иска същият подлежи на разглеждане от окръжния съд, делото пред РС - Перник е прекратено и изпратено на ОС - Перник, където е образувано гр.д. № 405/2025 г.

С разпореждане от 02.07.2025 г. ОС - Перник е оставил исковата молба без движение, като на ищците е указано да уточнят дали твърдят да са собственици на целия имот или на част от него и съответно какви са квотите им в съсобствеността.

С молба от 23.07.2025 г. ищците са уточнили, че са съсобственици на част от имота и са посочили при какви идеални части, като другите собственици по наследство не потърсили имота повече от 10 години.

С разпореждане от 05.08.2025 г. ОС – Перник е дал нови указания да се уточни по какъв способ се твърди да е придобита собствеността в процесния имот; какъв е правният им интерес от иска, като посочат дали община Радомир твърди да е собственик на имота и на какво основание или пък само е възложила прекарването на тръби през имота и др. СМР; да посочат какъв е предмета на коментирания ПУП, както и др. указания по алтернативните искания.

С молба от 10.09.2025 г. ищците са посочили, че са собственици на имота по саморъчно завещание. Уточнили са, че интересът им от иска произтича от това, че община Радомир е иззела имота им без правно основание и го е предоставила неправомерно на „ВИК“ ООД – Перник, които са започнали осъществяването на европейски проект там. Община Радомир била учредила сервитут без знание на ищците и нарушила редица принципи, като лишила ищците от право да защитят имота си при учредяването на сервитута. Посочено е още, че предметът на ПУП е за трасета 2 на техническата инфраструктура. Община Радомир одобрила незаконосъобразно проекта за ПУП със заповед, без ищците да бъдат уведомени, с което била нарушена процедурата по ЗУТ. Заповедта била и незаконосъобразна. Ищците търсели обезщетение по гражданскоправен ред.

С разпореждане от 23.09.2025 г. ОС - Перник отново е дал указания за уточняване на исковата молба, включително на правния интерес от отрицателния установителен иск, щом липсват твърдения общината да е придобила собствеността върху имота, а прекарването на тръби през чужд имот не сочело на такъв интерес.

Дадени са указания и по алтернативните искания на ищците.

С молба от 13.10.2025 г. ищците отново са заявили, че в кадастъра на общината имотът им е записан като частна държавна собственост, въпреки че в данъчното управление се водел на името на ищците; върху имота имало изградени канализационни тласкатели, като за извършените СМР имало разрешения от областния управител, като всичко това поставяло под съмнение принадлежността на правото на собственост, с което фактически се оспорвало правото на собственост на ищците. С молбата са оттеглени формулираните в исковата молба алтернативни искове. Въведен е нов иск – за премахване на тръбопровода от имота им с искане община Радомир да бъде осъдена да премахне извършеното неоснователно и незаконно въздействие върху техния имот.

С определение от 16.10.2025 г. ОС – Перник е прекратил производството по оттеглените искове.

С разпореждане от 26.11.2025 г. ОС – Перник е указал на ищците да уточнят какви СМР и на каква стойност са необходими за премахване на тръбопровода, с оглед определяне цената на иска по чл. 109 ЗС. Това е сторено с молба от 12.12.2025 г.

С разпореждане от 17.12.2025 г. ОС – Перник е указал на ищците да уточнят дали поддържат освен иска по чл. 109 ЗС и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като ищците са уточнили с молба от 19.01.2026 г., че поддържат и двата иска.

С определение от 02.02.2026 г. ОС – Перник е прекратил производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес на ищците от него, тъй като те не твърдели общината да е придобила собствеността върху имота по някакъв начин, а твърденията сочели на фактическо ползване на имота, нито имало твърдение възложеното строителство да е в качеството й на собственик. Защитата им при така изложените твърдения била на плоскостта на чл. 109 ЗС, по който иск съдът щял да се произнесе относно правото на собственост в мотивите си. Това определение е изпратено на ищците и получено от тях на 02.02.2026 г., а на 06.02.2026 г. те са депозирали частна жалба против него.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съгласно разрешението в т. 1 на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен 3 интерес производството се прекратява. В последващо постановени решения на ВКС е възприето становище, според което това не важи в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които включват притежание на самото спорно право, което се отрича да е на ответника (решение № 13 от 12. 03. 2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о.). Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

В процесния случай ищците твърдят, че са собственици на идеални части от поземлен имот, като другите съсобственици на останалите идеални части не са ги потърсили 10 години и че ответната община е нарушила тяхното право на собственост като е иззела е имота и го е предоставила на трето лице да строи в него, изготвила ПУП, учредила е сервитут в полза на трето лице, като с тези действия очевидно според ищците общината на практика е действала като собственик, какъвто никога не е била, защото те са собственици. Т.е., ищците твърдят да са носители на право на собственост върху недвижим имот, което право е засегнато от собственически действия на ответника. Тези твърдения са достатъчни да обосноват правен интерес у ищците от отрицателен установителен иск на този етап от производството. Не е необходимо ищците да сочат на какво основание общината твърди да е собственик на имота, тъй като при отрицателния установителен иск ответникът е длъжен да установи всички основания, на които претендира да е станал собственик. Дали действително общината има собственически претенции може да стане ясно от отговора й на исковата молба, съответно едва тогава може да бъде преценявано налице ли е действително правен спор за собственост между страните, съотв. ищците имат ли правен интерес от иска или общината, съотв. кмета на общината са извършили описаните от ищците действия само в качеството си на компетентния за тези действия административен орган. Само тогава категорично ще може да се каже дали е налице правен интерес от иска по чл.