Определение № 26066 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26066 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100515063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.423 ал.1 от ГПК.

Образувано е по възражение от Н. Й. М., като се твърди, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10449/2024г. по описа на СРС, 82 състав, не му е била връчена надлежно. Поддържа се, че са налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Излага се, че за издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 05.08.2024г., въз основа на който е образувано изп.дело № 20247900402100 по описа на ЧСИ Ренета М.а с рег.№ 790 на КЧСИ с район на действие СГС е научил от сина си, чрез когото на 01.10.2024г. му е връчено Съобщение за образуваното изп.дело. Твърди се, че той не е бил уведомен за заповедта, като единствената призовка е получена на адреса от бившата му съпруга, която не му е предала заповедта. Поддържа се, че тя не e лице сред посочените в чл.46 ал.2 от ГПК, поради което и не може да се приеме, че заповедта му е била връчена надлежно. Правят се искания за приемане на възражението, за спиране на изпълнението по заповедта и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания по прилагане на разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК.

Съдът, като съобрази изложеното във възражението относно датата на узнаване на Заповедта за изпълнение и като взе предвид представените с него доказателства, приема, че възражението е подадено в едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК, поради което и се явява процесуално допустимо, а по същество същото е основателно, поради следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 10449/2024г. по описа на СРС, 82 състав се установява, че по заявление от 21.02.2024г., подадено от "Топлофикация София“ ЕАД, на 14.03.2024г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е разпоредено длъжникът Н. Й. М. да заплати на заявителя сумата от 3004лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 21.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 327,12лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 05.02.2024г., 61,24лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за периода от 21.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 11,74лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021г. до 05.02.2024г., както и държавна такса в размер на 68,01лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25лв. Отразено е, че вземането произтича от следните 1 обстоятелства: задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.“********, аб.№ 310904.

С възражението Н. Й. М. е представил влязло в сила на 21.04.2007г. решение № 33/05.04.2007г., постановено по гр.дело № 1647/2005г. на СРС, 83 състав, с което е прекратен брака му с М.А. М.а, на която е била връчена призовката до него и на която е било предоставено за ползване семейното жилище – имотът, за който са начислени неплатените суми към „Топлофикация София“ ЕАД. Макар по делото да е налице справка от НБД „Население“, от която да се установява, че постоянния и настоящ адрес на длъжника е този, посочен в заповедта и на който е била връчена призовка на бившата му съпруга, независимо от липсата на доказателства, че подалият възражението живее в друго населено място, настоящият състав счита, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, тъй като бившата му съпруга не е лице сред домашните му, поради което и не са налице предпоставките по чл.46 ал.2 от ГПК.

Съдът, като съобрази горното, намира, че са налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на подаденото възражение, тъй като по делото се установи, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника - длъжностното лице по призоваването е връчило съобщението за заповедта на лице, което не е сред домашните на длъжника и липсват доказателства, че съобщението е предадено на подалото възражението лице, поради което и възражението, въз основа на което е образувано настоящото дело се явява основателно.

С оглед изложеното и на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК следва да бъде спряно изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК, като на основание чл.423 ал.4 от ГПК делото следва да бъде върнато на СРС за даване на указания от първоинстанционния съд на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.

Доколкото държавната такса в размер на 25лв. е внесена по сметка на Софийския районен съд, а същата следва да бъде внесена по сметка на Софийски градски съд, подалото възражението лице следва да бъде осъдено да заплати по сметка на въззивния съд посочената по-горе държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл.423 ал.1 от ГПК на Н. Й. М. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2024г. по ч.гр.дело № 10449/2024г. на СРС, 82 състав.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.03.2024г. по ч.гр.дело № 10449/2024г. на СРС, 82 състав, на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС за даване на указания до заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. Й. М. да заплати сумата от 25лв., представляваща дължимата по делото държавна такса, по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.77 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3