Определение № 557 от 22.07.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Шумен, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500257 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5425/20.04.2022г. депозирана от Г. АТ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез адв. И.З. от САК срещу определение № 746/29.03.2022г. по гр. д. № 20213630102658 по описа на РС – Шумен, с което на осн. чл. 130 от ГПК е върната исковата молба, прекратено е производството по делото, като недопустимо и е осъдена да заплати на ответника, разноски по делото в размер на 200.00 лева.

Жалбоподателката намира, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че тя не разполага с правен интерес от предявяване на отрицателноустановителен иск срещу Община Шумен, тъй като същата се била разпоредила с правото на собственост върху процесния имот, като на 21.01.2005г. е предала и владението върху него на купувачите М.М. и Р.М. и към настоящия момент същата не притежавала свое защитимо право, засегнато от правния спор, който съществува между купувачите на имота и Община Шумен. Сочи, че съдебните решения по гр.д. № 2164/2011г. по описа на РС – Шумен, са неотносими към настоящия спор, тъй като ищцата не е била страна по него и същите нямат СПН по отношение на нея. Излага, че е изцяло необоснован и неподкрепен с доказателства извода на съда, че ищцата се е разпоредила с правото си на собственост върху придобития по наследство имот намиращ се в с. Велино. В исковата молба не се е твърдяло, да се е разпореждала с процесния имот, а само с УПИ № ІІІ – 36 от кв. 3 с площ от 1300кв.м. ведно с построените в него постройки, като сделката била обективирана в НА № 25, том 1, рег. № 1091, дело № 27 от 21.01.2005г., който имот нямал нищо общо с процесния. Твърди, че има правен интерес от воденето на иска, защото владее имота и че притежава самостоятелно право на собственост, а ответника не го владеел и нямал АЧОС, а факта, че 1 ответника се е вписал за собственик по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, било пречка за ищцата да се снабди с документ за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. Смята, че е налице конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, в който случай правния интерес винаги е налице, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да и бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът в производството – Община Шумен, е депозирала писмен отговор, в който намира, че правилно първоинстанционния съд, съобразявайки действащата нормативна уредба и съдебна практика по подобен тип дела, е постановил прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата не е успяла да докаже наличие на оригинерно правно основание за придобиване на имота и моли съда да потвърди обжалваното определение. Сочи, че за същия имот е бил предявен иск от М.М. и Р.М., като с решение по гр.д. № 2164/2011г. по описа на РС – Шумен, искът е бил отхвърлен и имотът е бил обявен за собственост на Община Шумен.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с доводите в жалбата и отговора и като съобрази доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявен от Г. АТ. ИВ. срещу Община Шумен, с който позовавайки се на наследяване и владеене, е поискала по отношение на ответника да бъде признато за установено, че Община Шумен не е собственик на ПИ с идент. № *** по КК на с. В...., с площ от 1300кв.м., м-т „До селото“ трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива. В исковата молба ищцата е изложила, че описания имот първоначално е бил част от бивш имот пл. № 126 с площ от 2600кв.м., за който бил отреден парцел ІІІ от кв. 10 на стария регулационен план на с. Велино, приет през 1927г.. През 1963г. със заповед № 1281/26.08.1963г. на Председателя на ОбНС – Коларовград (днешен Шумен) били одобрени нови регулационни отреждания, като имота от 2600кв.м. бил разделен на два имота от по 1300кв.м., единия представлява УПИ ІІІ – 36 от кв. 3, а другия също с площ от 1300кв.м. попаднал извън регулация и представлява ПИ № 000320 по плана за земеразделяне и по отношение на който е предявен процесния отрицателноустановителен иск.

След събиране на всички относими към спора доказателства, с обжалваното определение първоинстанционния съд е отменил протоколно определение от 21.03.2022г. за приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, прекратил е производството по същото, като недопустимо, върнал е на ищцата исковата молба и я е осъдил да заплати на ответника деловодни 2 разноски в размер на 200.00 лева. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че ищцата няма правен интерес от предявяването на иска. От материалите по делото било видно, че ищцата безспорно се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот, тъй като с прехвърлянето на 21.01.2005г. на УПИ № ІІІ – 36 от кв. 3 с площ от 1300кв.м., ведно с построените в него постройки на М.М. и Р.М. същата имала намерение да им продаде и процесния, като от този момент владението върху него се осъществявало от купувачите М.М. и Р.М.. Имено въз основа на това обстоятелство, владение и на процесния имот, както и евентуалното упражняване на владение от страна на ищцата Г.И. от преди това, купувачите М.М. и Р.М. са водили срещу Община Шумен иск по чл. 124 от ГПК по който е образувано гр.д. № 2164/2011г. по описа на РС – Шумен, с искане да бъде признато за установено, че същите са собственици на процесния ПИ с идент.

№ *** по КК на с. В...., с площ от 1300кв.м., по силата на давностно владение, което от своя страна водело да извода, че ищцата не притежава свое защитимо право, засегнато от правния спор, който съществувал между М. и Р.М. и Община Шумен.

След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция намери, че въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства и съвкупната им преценка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни, правилни и обосновани правни изводи досежно липсата на правен интерес за ищцата от търсената защита, като изложените от него мотиви напълно съответстват на установените по делото релевантни факти и обстоятелства и постановките, залегнали в т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. За да се предяви установителен иск за собственост, е необходимо наличие на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, а именно правен интерес. Това е изрично посочено и в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост за ищцата ще е налице, когато съществува спор с ответника на кого принадлежи към настоящия момент правото на собственост върху процесния имот. От материалите по делото се установява, че ищцата не владее процесния имот от 2005г. и същата не притежава свое защитимо право, тъй като за същия имот е бил налице правен спор за собственост между ответника Община - Шумен и М. и Р.М..

Наличието на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяка фаза на производството и при констатиране на липсата на правен интерес производството по делото следва да бъде прекратено, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.

Ето защо, въззивният съд напълно споделя правните изводи на РС – Шумен, изложени в мотивите на обжалваното определение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без да ги преповтаря.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 746/29.03.2022г. по гр. д. № 20213630102658 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 130 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4