Решение № 280 от 29.07.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. К., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101231 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „******“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че дружеството подало заявление срещу З. С. А. с ЕГН ********** по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 341/2023 г., по описа на Районен съд – К.. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 20238220400279 по описа на ЧСИ М.С.-Ц.. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 14.06.2023 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането.

На 19.11.2021 г. „******“ ЕАД сключило договор за потребителски кредит № 4053420474 (приложение № 2) с ответника З. С. А.. На основание така сключения договор, „******“ ЕАД предоставило сума в размер на 5 086.37 лева (пет хиляди осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) за закупуване на избрани от ответницата стоки и за финансиране на избрани от ответницата допълнителни услуги - застраховки, както следва:

- 999.00 лева за климатик NEO - 2 бр.;

- 91.00 лева за Smart Care удължена гаранция - 2 бр.;

- 349.00 лева за Телевизор Philips - 1 бр.;

- 349.00 лева за хладилник NEO - 1 бр.;

- 169.00 лева за Мултикукър BOSCH - 1 бр.;

- 199.00 лева за микровълнова печка Samsung - 1 бр.;

1

- 489.00 лева за телевизор - 1 бр.;

- 42.64 лева за застраховка ******;

- 1308.73 лева за застраховка B******.

Съгласно чл. 7.2.1. изр. второ от договора, по изрично нареждане и съгласие на потребителя, дадено с подписването на същия договор, кредиторът превел съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В приложена като доказателство декларация, ответницата изрично потвърдила, че е получила стоката, описана в чл. 8 на договора, от продавача на стоката.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 20.75% (чл. 9 ал.1 от договора). Годишният процент на разходите по договора бил 22.63%. Договорът не бил сключен при общи условия. Общата дължима сума на потребителя по договора (чл.10) била в размер на 7 527.89 лева, разсрочена на 48 погасителни месечни вноски - 47 по 156.83 лева, ведно с последна изравнителна в размер на 156.88 лева. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 (два) компонента: главница и договорна лихва. Първата вноска била дължима на 25.12.2021 г., а последната на 25.11.2025 г.

Длъжникът З. А. преустановила плащанията по договора и допуснала просрочие при изплащането на три поредни дължими вноски (25.06.2022 г., 25.07.2022 г. и 25.08.2022 г.), а считано от 06.12.2022 г. съгласно представената обратна разписка договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (26.01.2023 г.), задължението на З. А. към „******“ ЕАД по договора било в размер на лева 4 654.92 лева главница.

Отделно от това, съгласно чл. 9 ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответницата дължала и 82.54 лева обезщетение за забава върху просрочените вноски по договора.

Не на последно място ответницата дължала и 488.68 лева договорна/възнаградителна лихва (за ползването на предоставените средства по договора) съгласно уговорения в договора лихвен процент за периода от 25.06.2022 г. до 06.12.2022 г., когато договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Банкова сметка, по която ответникът може да преведе дължимите суми № BG 27 TBIB 9310 10 00000109 в „******“ ЕАД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че З. С. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село В., п.к. ****, община К., област П., комплекс ****** дължи на „******“ ЕАД, ЕИК****** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****, улица ******, законни представители: А.Ч.Д. и Н. Г. С.: сумата от 4 654.92 (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева, деветдесет и две стотинки) лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4053420474/19.11.2021 г.;

2 сумата от 488.68 лева (четиристотин осемдесет и осем лева шестдесет и осем стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.06.2022 г. до 06.12.2022 г.; сумата от 82.54 лева (осемдесет и два лева петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 11.01.2023 г., ВЕДНО със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 135 от 23.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 341/2023 г. по описа на Районен съд К..

Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответницата З. С. А. оспорва иска и всички обстоятелства, на които се основава.

Признава факта, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 4053420474 от 19.11.2021 г.

Възразява, че размерът на предоставения кредит е 5 086.37 лева, така както било посочено в договора за кредит. Оспорва дължимостта на сума за главница в размер на 5 226.14 лева, от които 4 654.92 лева главница, 488.68 лева възнаградителна лихва за периода 25.06.2022 г. до 06.12.2022 г., 82.54 лева обезщетение за забава за периода 25.06.2022 г. до 11.01.2023 г.

В ГПР не били включена услугите: ****** в размер на 42.64 лева, B****** в размер на 1 308.73 лева, както и лихвите по кредита. Така ГПР, посочен в договора от 22.63% бил нереален и поставил потребителя в заблуда.

Не ставало ясно какви компоненти са включени в общата дължима от потребителя сума 7 527.89 лева. Не ставало ясно каква е разликата между общия размер на кредита от 5 083.37 лева и общата дължима сума от потребителя в размер на 7 527.89 лева. Не била включена и застраховката, заплатена по кредита към ГПР и общата сума. Така общата сума по кредита била съвсем различна от посочената. Това заблуждавало ответницата като потребител.

Оспорва твърдението, че ответницата З. С. А. не е погасила задълженията си към „******“ ЕАД.

Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит и за нищожност на договорни клаузи от същия, поради противоречие със закона - ЗПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не били спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които били и тези на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

В случая не било спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В процесния договор ГПР бил определен в размер на 22.63% като абсолютна процентна стойност. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В обсъждания договор нямало посочени нито кои са базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, нито има ли допълнителни допускания и кои са те. Този 3 пропуск в текста на договора водел до неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, според който в договора за потребителски кредит трябвало да съдържа взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в приложения № 1 от ЗПК начин. В този смисъл било постановено решение между същите страни (А.Р. и „****** ЕАД“) - решение № 223 от 23.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 3002/2021 г. на Окръжен съд П., X състав.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При така дадените легални дефиниции в закона, при изчисляване на годишния процент на разходите, при процесния договор, следвало да бъде включена поне и еднократната такса за оценка на риска, която вместо това била включена в общия размера на кредита, като по този начин в договора не бил посочен действителният ГПР. Така не само че ГПР бил посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не била посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Липсата на конкретизация относно начина, по който бил формиран посочения ГПР, водела и до неяснота относно включените в него компоненти, с което се препятствала възможността на потребителя да прецени дали да сключил договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславял нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл. 10 ал. 1 от ЗПК). Нарушаването на изискването на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК било самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и на това основание следвало да бъде признат за недействителен.

Възразява, че сключеният договор е недействителен, тъй като бил с шрифт по-малък от 12 пиксела, като при разпределение на доказателствената тежест моли да било възложено на ищцовата страна да докаже, че били спазени императивните разпоредби на чл. 10 от ЗПК досежно шрифта и буквения формат на договора. Във формат и с шрифт по-малък от 12 пункта бил и договора за застраховка сключен от „******“ с потребителя, както и останалите компоненти към договора били изписани с шрифт и размер, който бил много по-малък от 12 пункта. В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити уреждала, че елементите на договора за кредит - неговите условия, 4 идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 пар. 2 б. б от директивата) и условията на застраховката (чл.10 пар. 2, б. о от директивата), трябвало да били представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, за да отговаряли на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски кредит трябвало да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит за закупуване на стоки, размера на задълженията по него, падежа на настъпването на изискуемост на вземанията. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията му за нищожност на договора.

По делото не се спори, че на 19.11.2021 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № № 4053420474, по силата на който ищецът, в качеството си на кредитор се е задължил за заплати на търговец стойността на вещи, техника, закупени от ответницата, в качеството й на кредитополучател, а тя от своя страна е приела да възстанови на ищеца заетата сума. В чл. 7.1 общ размер на кредита е посочено, че на ищцата се предоставя сумата от 5086.37 лева, която се предоставя под формата на целеви потребителски кредит за закупуване на стоките, посочени в чл. 8 от договора като посочената сума включва и размерът на застраховките, касаещи самия кредит, както следва: 42.64 лева за застраховка ****** и 1308.73 лева за застраховка B******, или обща сума в размер на 1351.37 лева, върху която също е изчислявана възнаградителна лихва, доколкото в договора е прието, че тя представлява част от главницата. В чл. 7.2.1. страните са уговорили, че кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметката на продавача на стоката, избран от потребителя, за заплащане на продажната цена, а в чл. 7.2.2, че ако потребителят е пожелал да се включи в застрахователните програми на кредитора, , частта от средствата, представляваща дължимата застрахователна премия се превежда от кредитора директно по банковата сметка на конкретния застраховател. В чл. 9.1. е уговорен годишен лихвен процент от 20.75 %, като е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на лихвата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като за нуждите на договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по чл. 9.1. В чл. 10 е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 22.63% и обща дължима сума от потребителя в размер на 7527.89 лева, както и че при просрочие, сумата ще се увеличи с лихвите и разходите по чл. 15, които съгласно чл. 15.1 е уговорено, че тези разходи се изразяват в размер на законната лихва, изчислена по реда, установен в чл. 9.4. Договорът съдържа погасителен план, съдържащ 5 падежите на плащане, размера на месечните вноски, като са посочени размерът на главницата, лихвата и остатъкът от главницата. Договорът не е сключен при общи условия