Решение № 314 от 23.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Благоевград, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500470 по описа за 2026 година съобрази следното:

К. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Е..., и М. К. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. ..., чрез адвокат С. С., обжалват решение № 907 от 14.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 3074 от 2024 г. на РС Б., в частта му, с която е признато за установено по иска на М. С. Г., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б..., предявен срещу тях, че договорът за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор ... по КККР на гр. Б., сключен на 23.10.2023 г. между М. К. П. и С.М. П., като продавачи, и К. С. П., като купувач, който договор е оформен с н.а. № ..., том ..., рег. ..., дело № ... г. на нотариус М.Г.-К., е нищожен, като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗДог, и е обявен за действителен прикритият договор за дарение, по силата на който М. К. П. и С.М. П., като дарители, са прехвърлили на К. С. П., като надарен, въпросния самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор ... по КККР на гр. Б.. В жалбата се твърди, че атакуваната с нея част на съдебното решение е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и събраните в хода на делото доказателства. Нарушени били нормите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. При постановяване на решението съдът не преценил всички доказателства по делото и доводите на страните в рамките на твърдените по делото факти. Не били обсъдени редица значими факти и доказателства, чието вземане под внимание щяло да доведе до различни правни изводи и решение.

1

Крайните изводи на съда не съответствали на приложените по делото доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приел, че с оглед на ангажираните и събрани по делото доказателства, предявеният иск е доказан и основателен. От фактическа страна и с ангажираните от ищцата доказателства, същата не доказала главно и пълно, че процесният договор за продажба не отговаря на условията за валидност и не преследва типичните цели на извършеното разпоредително действие. Г. основно акцентирала на неплащането на цената по продажбата, както и на занижената според нея стойност на сделката. Тези нейни твърдения категорично не се доказали от приетата и изслушана по делото счетоводна експертиза, от приетите писмени доказателства и от разпита на свидетеля Е.Й. А., живеещ на семейни начала с ищцата. Противно на твърденията на Г., плащането на продажната цена било направено в уговорения в нотариалния акт срок и по уговорената в акта сметка, което се потвърдило по категоричен начин посредством заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза и от представените писмени доказателства. Районният съд приел, че по делото не е установено К. П. реално да е заплатил сочената в нотариалния акт цена. За този извод същият се базирал на факта, че след получаване на продажната цена от 31 100 лева, за кратък период от време - от 04.12.2023 г. до 07.12.2023 г., ответницата М. П. изтеглила 33 000 лева от банкомати на същата банка. Малка част от сумата била изтеглена в брой от банкомат, а по-голямата част М. П. изтеглила на каса в офис на банката. По делото липсвали каквито и да било доказателства, че тези парични средства са били предадени обратно на купувача. Съдът направил недопустим логически скок, като приел, че щом сумата е изтеглена, тя е върната на купувача. Подобен извод противоречал пряко на практиката на ВКС. Съдът нямал право да основава решението си на предположения. Всяка липсваща връзка във веригата от косвени доказателства водела до недоказаност на релевантния факт. В настоящия случай такава верига не била налице, тъй като липсвал ключов неин елемент - обратното предаване на сумата. Косвените доказателства били противоречиви и не кореспондирали логично с установеното по делото и събраните доказателства. Направените изводи от съда не отговаряли на фактите и действителните събития.

Твърдението за наличие на симулативност не се подкрепяло и от показанията на единствения свидетел. Те били непоследователни и нелогични, частично си противоречали, не се подкрепяли от другите събрани по делото доказателства и имали ниска доказателствена стойност. Свидетелят сам признал, че има лична материална заинтересованост от евентуалното уважаване на претенцията на ищцата. Житейската и правна логика сочела, че твърденията в исковата молба са силно преувеличени, изопачени и недоказани. При обективно и пълно обсъждане на всички обстоятелства, които имали значение за изясняване на фактическата постановка, ставало видно, че претенцията представлява опит за неоснователно обогатяване. Не било доказано намерение за безвъзмездност на сделката. Обстоятелството, че продажната цена на продадения имот е близка до данъчната оценка, не обосновавало еднозначно и 2 категорично извод, че е налице намерение за дарение. Договорът за покупкопродажба бил сключен в нотариална форма за действителност и породил целените от страните по него правни последици. Ирелевантно било какви мотиви ръководели страните. Вътрешните причини, доколкото били резултат на осъществяване на правото на личен избор и свобода на волята, нямали значение. Защо прехвърлителят избрал възмезден способ, не било елемент от фактическия състав на сключването на сделката за покупко-продажба. Щом не било доказано, че те са забранени от закона или са неморални, същите не подлежали на обсъждане. Моли се за отмяна на частта от решението, с която е уважен искът за нищожност, и отхвърляне на същия, както и обезсилване на решението в частта, с която е обявена действителността на прикрия договор за дарение, поради нейната недопустимост, и прекратяване на производството в тази му част. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Подаден е отговор на жалбата, който изхожда от адвокат К. В., процесуален представител на ищцата. В него се изтъква, че изложените в същата съображения са неверни. Оплакванията на въззивниците били абсолютно несъстоятелни и голословни. Районният съд, след като преценил, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, тяхната логичност, последователност и непротиворечивост, и без да допусне каквото и да било нарушение на процесуалните правила, формирал своето вътрешно убеждение и достигнал до единствено възможния правен извод, който изложил в диспозитива на обжалвания съдебен акт.

Ответниците превратно тълкували събраните гласни доказателства. Със счетоводната експертиза се доказало по безспорен и категоричен начин, че от деня, следващ деня на банковия превод към сметката на ответника М. П., е започнало ежедневно теглене на суми от по 2000 лева, при това от банкомат, находящ се на 100-150 метра от жилището, в което живеел ответникът К. П., и който бил на повече от 3-4 километра от жилището, в което живеела М. П..

Странно било, че дори и след като цялата сума е била изтеглена от сметката на П., продължило тегленето на значителни суми, винаги около датата на падежа по кредита на К. П., а за целия проверяван от вещото лице период, с банковата карта на М. П. били направени само една или две покупки в „К.“. За това обстоятелство имало само един логичен отговор. Банковата карта на М. П. била предоставена на К. П. и той се разпореждал със сумите в нея.

Следователно „платената“ сума като цена по сделката не само била върната на К. П., но дори и към настоящия момент от сметката на М. П. се погасявал банковият му кредит. Всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, сочели на наличието на дарствен акт, а не на осъществена покупко-продажба. От разпита на свидетеля Е. А. се установило, че М. и К.

П.и се възползвали от влошеното здравословно състояние на С. П. и дни преди смъртта му сключили договора за покупко-продажба. Този факт, както и отказът им недвижимите имоти на родителите да бъдат поделени справедливо между ищцата и брат й, водел до извода, че изначало идеята на ответниците е 3 била К. да получи безвъзмездно, като дарение, процесния апартамент, но това да бъде извършено по начин, по който ищцата да не може да претендира за запазена част. Обстоятелството, че договорената в процесния н.а. цена е платена, не можело да обори извода на съда, че е прикрито дарение, тъй като от събраните в процеса доказателства се установило, че 6 дни след извършеното плащане по сделката, майката е изтеглила цялата постъпила по банковата й сметка продажна цена, като значителна част от всички транзакции е извършвана ежедневно от банкомат до жилището на К., което водело до логичния извод, че платената от него продажна цена му е била върната няколко дни след сделката. Неверни били твърденията, че това обстоятелство представлявало косвено доказателство за връщане на заплатената продажна цена и неправилно послужило за уважаване на предявения иск, тъй като същото, съпоставено с доказаното желание на брата и майката, преди смъртта на бащата, да лишат Г. от възможност да претендира за запазена част от наследството му, а също и с обстоятелството, че процесният апартамент е продаден на стойност, която е много под пазарната му цена /на данъчна оценка/, както и че заплатената продажна цена е изтеглена от майката в рамките на 6 дни след плащането по сделката, водели до извода, че съдът правилно и законосъобразно е преценил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Тези твърдения се доказвали и от обстоятелството, че в деня на смъртта на бащата, майката и братът провели помежду си разговор, който неволно чул и свидетелят А., твърдейки, че са успели да лишат ищцата от възможността да претендира за запазена част от наследството на бащата, използвайки и нецензурни думи. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционното такова да бъде потвърдено в обжалваните му части и на Г. да бъдат присъдени сторените във въззивния процес разноски.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което бяха разгледани в открито заседание на втората съдебна инстанция. Нови доказателства не бяха събирани.

Решението на районния съд е валидно, но се явява недопустимо в голяма част от обжалваната му част. Първата инстанция е обявила за действителен прикрития договор за дарение, по силата на който М. К. П. и С.М. П., като дарители, са прехвърлили на К. С. П., като надарен, самостоятелния обект в сграда, заснет с идентификатор ... по КККР на гр. Б.. Такъв иск обаче не е предявен. Районният съд се е произнесъл свръх петитум. Той не е бил сезиран с претенция с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДог. Иск с такъв петитум липсва в съдържанието на исковата молба. Това налага обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на производството по делото в същата част. Недопустимо е и произнасянето на районния съд по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗДог, за идеалните части, надхвърлящи идеалната част, припадаща се на ищцата от самостоятелния обект в качеството й на наследник на С.М. П.. По въпроса за допустимостта на иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на 4 недвижим имот от лица, които не са собственици на процесния имот, но чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право, в практиката на ВКС е даден отрицателен отговор. Когато ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, за която претендира, че е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат /чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 от ГПК/ единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск, като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно - и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си-ищец. Ето защо в разглеждания случай ищцата е процесуално легитимирана и има правен интерес да предяви иска само до размера на правото на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. само относно идеалната част от процесния апартамент, която ще придобие при уважаването на иска по силата на наследяването от баща й /Определение № 3977 от 13.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 989/2025 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Мими Фурнаджиева, Определение № 5619 от 03.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3920/2024 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 60706 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев, Определение № 400 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 36/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Димитрова, Решение № 170 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 950/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова, Решение № 213 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 48/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, Решение № 295 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова, и др./. Доколкото в казуса ищец е само единият от тримата наследници на единия от двамата прехвърлители, чиято припадаща се част от наследството е 1/6 /от ½/, то исковата претенция е допустима само за тази идеална част, или за 1/12 от целия процесен апартамент. Изложеното налага обезсилване на решението на РС Б. и във въпросната друга негова част, обект на въззивен контрол, и прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗДог, за размера над 1/12 идеална част /1/6 от ½/.