Решение № 11579 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11579 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110152629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.

1 ЗЗД за сума в размер от 593,26 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Ауди А8, с рег. № СА ,,, ХВ, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 3.04.2018г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Акад.

Иван Гешов“ и бул. „Възкресение“, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба, ищецът твърди, че на 3.04.2018г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Акад. Иван Гешов“ и бул. „Възкресение“, л.а. Ауди А8, с рег. № СА ,,, ХВ, е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Автокаско“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № ,,,, валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № 1803009803 по повод настъпилото застрахователно събитие. Съгласно опис-заключение и калкулация на щетата на застрахования

1 било изплатено застрахователно обезщетение в размер от 568,26 лева. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер от 25 лв. или общо 593,26 лв. Въпреки отправената му покана ответникът не погасил задължението си по регреса. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва сочения от ищеца механизъм на реализиране на ПТП като твърди, че не са ангажирани годни доказателства относно обстоятелствата, при които същото е възникнало. В тази връзка навежда, че съставеният протокол за ПТП не удостоверява начина на настъпването му с обвързваща съда доказателствена сила. Твърди, че поддръжката на процесния пътен участък е възложил по силата на договор на трето за спора лице – „ПСТ ГРУП“ ЕАД, с което е изпълнил задълженията си за осигуряване безопасно ползване на пътя.

Навежда възражение за причиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца лек автомобил, като в тази връзка твърди, че последният в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с особеностите на пътната обстановка. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение на собственика на застрахованото МПС в размер на търсената сума.

Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания такъв поради съпричиняване. Прави искане за разноски по делото.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ПСТ ГРУП“ ЕАД не взема становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.

Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователяищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ 2 плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № ,,,, която обективира сключен на 28.11.2017г. между ищцовото дружество и В. К. Б. договор за застраховка „Автокаско“ за л.а. Ауди А8, с рег. № СА ,,, ХВ. Полицата е подписана от името на ищеца-застраховател, като в същата липсва положен от застрахования подпис. В тази връзка съдът съобразява, че по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал.

2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него.

Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните задължения по договора, сочи на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“ (код П302), като съгласно раздел II, т. 1 от Общи условия на ищеца /които са общодостъпни на електронната страница на ищцовото дружество и чиято приложимост ответникът не оспорва/, съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза е ПТП, настъпило при удар както с друго МПС, така и с други подвижни или неподвижни предмети, по време на движение или в паркирано състояние. Доколкото не са изчерпателно уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие /дупка/, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от застрахователното покритие рискове по раздел III от Общите условия. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 4.12.2017г. до 3.12.2018г. и при уговорена застрахователна сума в размер от 21700 лв.

3

От събраните писмени доказателства се установява също, че на 3.04.2018г. до ищеца е подадено уведомление за щета от застрахования В. Б. с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр.

София, на кръстовището на бул. „Акад. Иван Гешов“ и бул. „Възкресение“ на 3.04.2018 г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, и с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа подателят е указал, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно. Като увредени детайли по автомобила са посочени двете леви гуми и джанти. По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 1803009803, като видно от изготвените по същата доклад, опис и калкулация експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление увреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 568,26 лв. Не се спори и от представено платежно нареждане от 21.02.2019г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на застрахования посочената сума с указано основание за плащането процесната щета.

Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е представен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

Представеният Протокол за ПТП № 1690501/3.04.2018г. е съставен от полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ на СДВР, който видно от нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените от съставителя при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената схема на произшествието, че ПТП е настъпило на 3.04.2018г. в гр. София, в участък на кръстовището на бул. „Акад. Иван Гешов“ и бул. „Възкресение“, с 4 участието на заварения л.а. Ауди А8, с рег. № СА ,,, ХВ, управляван от проверения на място водач В. Б., като в участъка от пътя на местопроизшествието е установена дупка в платното за движение. Съобразно отразеното в протокола по автомобила са констатирани видими щети – повреди по 2 бр. леви гуми. Данните в протокола сочат също на липсата на поставени знаци или друга сигнализация в района на местопроизшествието, указващи за наличието на неравности по пътната повърхност.

Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.

Разпитаният по делото свидетел В. Б. дава показания, че е участвал в ПТП, за което е съставен предявения му от съда констативен протокол. Излага, че е управлявал л.а. Ауди А8, с рег. № СА ,,, ХВ, като инцидентът се случил на кръстовището на бул.

„Акад. Иван Гешов“ и бул. „Възкресение“. Посочва, че при потегляне на светофара на кръстовището на зелен разрешителен сигнал не видял намиращата се на платното за движение дупка, тъй като същата останала между гумите на автомобилите, които тръгнали преди него. В този момент се придвижвал със скорост около 20-30 км./ч. в плътна колона от автомобили. Изяснява, че дупката не била сигнализирана. В резултат от ПТП били спукани двете леви гуми на автомобила, което наложило транспортиране на автомобила чрез репатрак.

Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.