Решение № 321 от 08.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Перник, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500259 по описа за 2021 година С решение № 260488 от 23. 11. 2020г., постановено по гр. д. № 01720 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 65,97 лева - стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 65,97 лева до предявения размер от 71,05 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд е отхвърлена като неоснователна.

1

Е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. И.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 105,80 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от „Теленор

България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 22,41 лева – разликата между цената на устройстовто без абонамент и преференциална лизингова цена, дължима по договор *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 35,98 лева - стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 35,98 лева до предявения размер от 89,32 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, е отхвърлена като неоснователна.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 53,97 лева - стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 53,97 лева 2 до предявения размер от 116,40 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, е отхвърлена като неоснователна.

Е отхвърлен е като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***1, с което иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 133,05 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер *** за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 35,98 лева - стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 35,98 лева до предявения размер от 46,81 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, е отхвърлена като неоснователна.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 19,98 лева - стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 19,98 лева до предявения размер от 21,79 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, е отхвърлена като неоснователна.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище 3 и адрес на управление ***, сумата в размер на 53,97 лева - стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 53,97 лева до предявения размер от 63,48 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, е отхвърлена като неоснователна.

Е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. И.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 133,05 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С. И.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 54,89 лева – разликата между цената на устройстовто без абонамент и преференциална лизингова цена, дължима по договор *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 46,13 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. (за предоставено устройство COOLPAD Porto S Dark Grey), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

4

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 280,99 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. (за предоставено устройство HUAWEI P9 Lite Black), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 105,44 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. (за предоставено устройство HUAWEI Y3 II Gold), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Е осъден С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 438,45 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 208,78 лева - направени разноски в заповедното производство.

Е осъдено „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат К. И. Б. от Адвокатско съдружие „Б. Консулт” сумата от 165,19 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна адвокатска правна помощ.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които са подали въззивни жалби :

-Едната е от С. И. С., чрез адвокат М.Л. Л., срещу решението в частта, с която са уважени исковите претенции на „Теленор България“ ЕАД срещу него по лизинговите договори и е осъден да заплати разноски. С нея моли решението в обжалваната част да бъде отменено и предявените установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да му 5 се присъдят направените разноски. Поддржа жалба си и в съдебно заседание, чрез посмени молби от адвокат М.Л. и от адвокат С. И..

Насрещната страна по тази жалба – „Теленор България“ ЕАД, чрез адвокат Н. Ш. е подало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в тази му част.

Моли да му се присъдят направените разноски в заповедното, исковото и въззивното производство. Моли адвокат Л. да посочи банкова сметка, в случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски, което не е сторено от С.С., чрез адвокат М.Л., който е счел, че това искане е неоснователно.

-Другата е от „Теленор България“ ЕАД, чрез адвокат В.Н., в частта с която са отхвърлени исковите претенции срещу С. И. С. и дружеството е осъдено да му заплати разноски. С нея моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да отхвърлените установителни искове да бъдат уважени.

Моли да му се присъдят направените разноски в заповедното, исковото и въззивното производство. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, чрез молба от адвокат В.Н..

С. И. С., чрез адвокат Н. И. И., е подал писмен отговор на тази въззивна жалба. С него я оспорва като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в тази му част. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни 6 субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело № 7303 / 2019 г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково производство. Длъжникът в срок е предявил възражението си, а заявителят в срок е предявил установителните си искове. Съдът се е произнесъл именно по предявените установителни искове. Следователно обжалваното решение не е недопустимо.