Решение № 180 от 21.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 180

20.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

И.А ПОПОВА

ГАЛЯ М.

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000201 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 25 от 19.02.2020 г. по т. д. № 17/2019 г. Окръжен съд Ловеч е отхвърлил предявените искове от Л. М. Л., М. Л. М., със съгласието на своята майка и законен представител Л. М. Л., В. В. М. , Д. М. Щ. , Р. М. Р.

,П. М. Щ. , М. М. Щ. , М. М. Щ. и И. М. Щ. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л. М. Щ., починал на 27.08.2017 г. при ПТП, причинено в с.

Брестница, обл. Ловеч, както следва: за Л. М. Л. – фактическа съжителка с починалия, в размер на 150000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, за М. Л. М. – отглеждано дете от починалия, в размер на 200000 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, за В. В. М. – съпруга на бащата на починалия, в размер на 100000 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, за Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ. , М. М.

Щ. и И. М. Щ. – братя и сестри на починалия, в размер на по 60000 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. В. М.

, Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ. , М. М. Щ. и И. М. Щ. , в частите, в 1 които са отхвърлени изцяло предявените от тях искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, в частта, в която В. М. е осъдена да заплати сумата 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, а ищците Д. Щ., Р. Р., П. Щ., М. Щ., М. Щ. и И.

Щ. са осъдени да заплатят сумата 4320 лв. – адвокатско възнаграждение и в частта, в която всичките жалбоподатели са осъдени да заплатят солидарно с ищците Л. Л. и М. М. сумата от 3130 лв. – разноски в производството. В жалбата са наведени оплаквания, че е неправилна преценката на съда, че от събраните по делото доказателства не се установяват особено близки отношения на починалия Л. с ищцата В. М.. Разпитаните свидетели са посочили, че от ранна възраст М. се е грижила, възпитавала и отгледала Л., и е имала чувства към него като към свое дете, т.е. между тях били създадени връзки, сходни на отношения между родител и дете, и по тази причина загубата за нея била огромна. От събраните доказателства се установявала силна емоционална близост и отношения на привързаност на починалия с братята и сестрите му, които са полагали финансови и морални грижи за него с оглед здравословното му състояние. Семейството било задружно и сплотено, поради което всички изпитали дълбока мъка от загубата на пострадалия. Сочат се нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в недопускане на относими към спора и своевременно направени доказателствени искания, като се поддържа искането за събиране на гласни доказателства относно съществувалите отношения между ищците и пострадалия. Неправилно е прието от първостепенния съд наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 114,, т. 1 и т. 2 ЗДвП и чл. 165 ЗДвП, тъй като той не е могъл обективно да прецени пътната обстановка и при възприемане на идващия лек автомобил – да спре и да изчака неговото преминаване.

Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в обжалваните части, включително и в частта за присъдените разноски, като вместо това се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск от В. М., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и се уважат исковете на останалите ищци и жалбоподатели в настоящото производство в 2 размер на по 50000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.

Поддържа се тезата, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи изключително близки отношения между починалия и неговата мащеха В. М., тъй като майката на Л. също е поддържала близки отношения с него, за което й е присъдено обезщетение, като пребиваването в едно общо домакинство на пострадалия и М. само по себе си не е достатъчно, за да обоснове съществуването на изключителна близост. По отношение на братята и сестрите се установява, че връзката между пострадалото лице и тях е обичайната и традиционната за българското семейство, и претърпените болка и страдания не надминават обичайните. С оглед на това е правилен извода на съда, че тези ищци не разполагат с материално правна легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.

Щ.. Излага се, че не е допуснато процесуално нарушение, тъй като желаните от ищците свидетели са окончателно конкретизирани в съдебно заседание, проведено на 13.11.2019 г., на което и са разпитани, след което е настъпила преклузия за събиране на допълнителни гласни доказателства. В случай, че се приеме, че ищците са материално легитимирани да получат обезщетение, се поддържа възражението за съпричиняване, тъй като в резултат на високото алкохолно опиянение и наличните заболявания на Л. Щ. той е имал неадекватно поведение като участник в движението по пътя, изразило се в пресичане по диагонал на пътното платно, на необозначено място, и без съобразяване с разстоянието и скоростта на приближаващите се пътни превозни средства. Направени са възражения за размерите на претендираните обезщетения, като прекомерни.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до 3 неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Л. М. Л. и М. Л. М., със съгласието на майка си Л. Л., против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. М. Щ., причинена при ПТП на 27.08.2017 г., като пострадалия е бил фактически съжител на първата ищца и отглеждащ втория ищец. Образувано е т.д. № 17/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, като по отношение на тези ищци решението е влязло в сила като необжалвано.

Към това дело е присъединено за съвместно разглеждане т.д. № 51/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, по подаден иск от В. В. М. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100000 лв., изразяващи се в болки и страдания, свързани със загубата на заварения син на ищцата Л. Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 27.08.2017 г. в с. Брестница, общ.

Ябланица, на ************* водачът на лек автомобил Ауди 80, с рег. № С 92**** И. Л. И., поради движение с несъобразена скорост в населено място, удря пресичащия на пешеходна пътека Л. М. Щ., в резултат на което е причинена смъртта на последния. За това деяние водачът И. Л. И. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 617/2018 г. на ОС Ловеч. Когато Л. бил малък, неговият баща се оженил за В. М., и Л. заживял в едно домакинство с тях. М. отгледала Л. като свое дете, без да прави разлика между него и собствените си деца, и поради това между нея и Л. са съществували отношения, идентични по съдържание с тези на майка и син, още повече, че Щ. не поддържал контакти със своята биологична майка. Двамата били силно привързани един към друг, подкрепяли се взаимно, отношенията им били основани на уважение, взаимопомощ и обич. В. М. понесла тежко загубата на своя заварен син, след злополуката станала напрегната, неспокойна, изпитва чувство на тревога, оплаква се от нарушения на съня и апетита. Често и с 4 мъка си спомня за Л.. С оглед на това, че виновният водач имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, отправила претенция за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, по която няма произнасяне. Това я мотивира да предяви иск за заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ., ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя - 01.11.2017 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорва се материалноправната легитимация на В. М. да получи обезщетение, като се сочи, че липсват доказателства за съвместно живеене на тази ищца с пострадалия, предвид изявленията на ищцата Л. Л., че тя е фактическа съжителка с Л. Щ.; липсват доказателства, че Щ. не е поддържал връзка с биологичната си майка, която също е предявила претенция за заплащане на обезщетение, поради изградена трайна емоционална връзка със сина си и отлични отношения между тях; при условие на евентуалност ако се приеме искът за допустим, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Л. Щ., който е бил с наличие на 4,6 промила етилов алкохол в кръвта и в урината, поради което преценката му като участник в движението по пътищата е била неадекватна – не се е съобразил с приближаващото се ПМС и неговата скорост; направено е и възражение за прекомерност на претендираните размери.

Към т.д. № 17/2019 г. на ОС Ловеч е присъединено и т.д. № 52/2019 г., по което са предявени искове от Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ. , М.

М. Щ. и И. М. Щ. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Л. М. Щ., настъпила при ПТП на 27.08.2017 г. в размер на по 60000 лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застраховател – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства за механизма на ПТП, както и за особено близки отношения на тези ищци с починалото лице. Ищците са братя и сестри на Л., твърдят, че са израснали заедно в атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа, като отношенията им били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Ищците тежко понесли загубата на своя брат, след смъртта му те станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувство на тревога, оплаквали се от нарушения в съня и апетита. Често плачели и с мъка си спомняли за брат си. С оглед на това, че виновният водач имал застраховка 5

„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, отправили претенция за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, по която няма произнасяне. Това ги мотивира да предявят искове за заплащане на сумата от по 60000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ., ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя - 01.11.2017 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорва се материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетения, като се сочи, че липсват доказателства за съвместно живеене на тези ищци с пострадалия, както и за изградени изключителни и необичайни, надхвърлящи традиционното за този вид родство отношения; при условие на евентуалност ако се приеме искът за допустим, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Л. Щ., който е бил с наличие на 4,6 промила етилов алкохол в кръвта и в урината, поради което преценката му като участник в движението по пътищата е била неадекватна – не се е съобразил с приближаващото се ПМС и неговата скорост; направено е и възражение за прекомерност на претендираните размери.