Решение № 405 от 12.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 789/2023
- Вид
- Решение № 405
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 405 гр. Стара Загора, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500789 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
Образувано по жалба на Г.Ф., ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез пълномощника си М.Г., юрисконсулт против постановление от 06.10.2023 г. по изпълнително дело № 20238710400109 по описа на ЧСИ Я.Г.,рег. № 871, район на действие Окръжен съд- Стара Загора, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетия адвокатски хонорар в размер на 2005 лв., тъй като същия не надхвърля размера, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Също така е отказала да намали дължимия размер по чл.26 от ТТРЗЧСИ поради липса на законови основания за това.
Жалбоподателят обжалва постановлението, с което по възражение на длъжника за прекомерност на претендираното от адвоката на взискателя адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, ЧСИ Я.Г. е отказала да намали същото, с което на практика е отказала да уважи възражението на длъжника за прекомерност на претендираните разноски.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ Г. като незаконосъобразно и да се постанови решение, с което съдът да приеме за неоснователно и необосновано събирането на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя А. С. А. в размер на сумата от 2 005.00 лева; при условията на евентуалност, съда да отмени отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя А. С. А. до 1 размер на сумата от 200,00 лева без ДДС, поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение; да се намали размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Молят да им бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебноделоводни разноски в размер на 25.00 лева за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лева, което да се счита за списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излагат в жалбата си.
Взискателят А. С. А. чрез пълномощника си адвокат Ж. З. заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Моли съда да приеме, че исканията на длъжника са неоснователни, поради което да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. В случай, че съда уважи жалбата, моли да не се присъждат на длъжника претендираните разноски.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен изпълнител Я.Г. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Подадената частна жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.
Изпълнително дело № 20238710400109 по описа на ЧСИ Я.Г. е образувано по молба на А. С. А., ЕГН **********, от гр. С.З., въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. дело № 25/2021 г. по описа на ОС Стара Загора, срещу Г.Ф. гр. С..
Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски хонорар.
Поканата за доброволно изпълнение с изх. №03695/13.09.2023 г. е получена от длъжника на 18.09.2023 г.
По изпълнителното дело е постъпило Възражение с вх.№ 02009/25.09.2023 г. от длъжника относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и искане, същият да бъде намален.
С обжалваното постановление от 06.10.2023г. съдебният изпълнител е отказал да намали приетия адвокатски хонорар в размер на 2005 лв., тъй като същия не надхвърля размера, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отказал е да намали дължимия размер на такса съгласно чл.26 от ТТРЗЧСИ поради липса на законови основания за това.
Жалбоподателят е бил уведомен за това постановление с уведомление 2 изх.№ 04119/06.10.2023г., получено от същия на 16.10.2023г. На 24.10.2023г. е депозирана настоящата жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното производство, е съдебният изпълнител, то следователно той е и органът, който следва да осъществява и несъмнено осъществява произнасянето по исканията за присъждане на разноски.
В конкретния случай - по изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 13.09.2023г., според което взискателката е изплатила на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение общо в размер на 2005 лева в брой при подписване на договора, от които 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 1 805 лв. за водене на изпълнително дело. Съгласно разпоредба на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /последно изменение и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г./, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. Към него следва да бъде прибавено предвиденото в разпоредбата на чл. 10, т. 2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2-7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 от същата наредба. Така изчислен размера на приетия по делото адвокатски хонорар съответства на тази наредба. В случая няма начислен ДДС в това възнаграждение, както твърди частния жалбоподател.
С оглед гореизложеното, искането за редуциране на адвокатския хонорар се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на хонорара.
Адвоката, пълномощник на взискателя е участвал във делото, като е депозирал молби, извършвал е проверки по движението и е искал налагане на запори и други изпълнителни действия. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.
Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния 3 лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.
С оглед на това съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10, т. 1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004 г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за правилно.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.127 ал.4 от ГПК по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва в исковата си молба банкова сметка или друг начин за плащане. Така още с получаване на исковата молба ответникът /длъжникът в изпълнителното производство/ е бил информиран за начина, по който може да заплати задължението си, за да избегне възможността срещу него да бъде образувано изпълнително дело.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Относно дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ същата се определя съобразно размера на паричното вземане. С оглед на това съдът намира, че същата е правилно определена, поради което и в тази част жалбата се явява неоснователна.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.
Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове становище, че в производството направените от страните разноски подлежат на възстановяване.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. , 4 по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.
С оглед на гореизложеното не следва да се присъждат разноски, направени в настоящото производство на никоя от страните по делото.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Г.Ф., ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез пълномощника си М.Г., юрисконсулт против постановление от 06.10.2023 г. по изпълнително дело № 20238710400109 по описа на ЧСИ Я.Г.,рег. № 871, район на действие Окръжен съд-Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5