Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 615 от 01.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 598/2020
Вид
Решение № 615
Подписан
01.06.2020
Състав
НАСУФ ИСМАЛ, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретаря

Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 598 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4710/20.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В.М., срещу Решение № 5887 от 19.12.2019 г., постановено по гр. д.

№ 9315/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Д.Т.Я., постоянен адрес:***, действаща чрез адв. К.Р., не дължи на въззивника, сумата в размер на 932.96 лева, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, за периода от 06.02.2017 г. до 06.04.2018 г., по кл. № **********, аб. № **********, съобразно фактура № **********/31.05.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци“

№ 1, 2-гараж с титуляр на партидата Д.Т.Я..

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита.

Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. В условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. В отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколкото към дата на проверка са отменени правилата на ПИКЕЕ, уреждащи процедурата и условията за установяване на предпоставките за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период. Поддържа, че не е доказан и фактът, че количеството ел. енергия е реално доставено. Сочи, че едностранната корекция извършена на база отчетена ел. енерги в т. нар. „скрит регистър“ – 1.8.3 е в несъответсвтие с разпоредбата на чл. 662 от Наредбата за средствата за измерване. Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Лила Мачева поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството. Поддържа инвокираното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 11715/19.05.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 9315 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Д.Т.Я. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 932.96 лева, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, за периода от 06.02.2017 г. до 06.04.2018 г., по кл. № **********, аб. № **********, съобразно фактура № **********/31.05.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 1, 2-гараж с титуляр на партидата Д.Т.Я..

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия за греописания обект. На 05.02.2018 г., служители на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД са извършили техническа проверка на СТИ на гореописания обект, с титуляр на партидата Д.Т.Я., при която са отчетени допълнително общо количество ел.енергия в размер на 5437 кВТч за процесния период. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия - 5437 квтч на тарифа 1.8.3. Съгласно фактура от 31.05.2019 г. дължимата сума, сочена, като дължима е 932.96 лв. Ищецът оспорва така направените констатации за потребена, неотчетена и незаплатена ел.енергия в посочения размер. Счита, че тази сума не се дължи, доколкото обектът е гараж.

Не се ползва по предназначение от собственика, не е отдаден и под наем.

Ел.енергия не се консумира, поради което е и недължима сумата, съгласно издадената фактура.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Енерго Про-Продажби” АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск.

Сочи, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет нa отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго Про - Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 932.96 лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/31.05.2019г. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 5437 кВТч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорни правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Излага, че разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 05.02.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500793266 на обект на ищеца Д.Т.Я.,***, гараж 1, в присъствието на свид.

Орлин Колев и Васил Асенов. Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 508515 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 007602 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 015623 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1400726, който е подписан от служителите в присъствието на свидетелите.

От Констативен протокол № 1215/21.05.2019 г. – АУ – Е – 000029-7180/06.02.2018 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Carat digitron M02 трябва да се състои от две тарифи T1 и T2. Действително потребената енергия се разпределя върху невизуализираната на дисплея тарифа: Т3 – 00543.0 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 29.05.2019 г. се установява, че е начислена общо 5437 кВТч енергия за периода 06.02.2017 г. – 05.02.2018 г. на обща стойност 932.96 лева съобразно Фактура № **********/31.05.2019 г., която е изпратена на ищеца. От констативен протокол № 11154278 от 03.11.2015 г. се установява, че процесният електромер е с нулеви показания към датата на монтирането му в електроснабдения имот на ищеца.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 05.02.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатирано е, че електромерът е в класа си на точност. Метрологичните характеристики на процесния електромер отговарят на изискванията, за точно измерване на консумираната електроенергия, но техническите характеристики не съответстват – има вмешателство в програмата за параметризация на СТИ – има наличие на показания в тарифа 3, регистър 1.8.3., което не е нормално, тъй като обектът е параметризиран да отчита по тарифи – битов абонат. Не се установява неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на процесния електромер с електрозахранващата мрежа не е променена.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че процесният електромер е поставен нов, неупотребяван в процесния обект, което е в унисон с протокола от 03.11.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.