Решение № 5098 от 09.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5098 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110212180 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К., роден на *********************** срещу наказателно постановление № 23-4332-014814/25.07.2023г., издадено от В.А.К в качеството на полицейски инспектор в 04 група „Дежурна част и комендатура” на ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, въз основа на АУАН серия GA №1009409/25.07.2023 г., съставен от С. Д.

С. на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.

Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 25.07.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на 08.08.2023 г./, от лице, което има правен интерес да обжалва издаденото срещу него НП, поради което е допустима за разглеждане.

В нея се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и на тези основания се моли да бъде отменено. Твърди се, че жалбоподателят притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Претендират се направените разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмо с рег. №УРИ: 433200-95916/29.08.2023 г. е направила възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетели на актосъставителя С. С.и свидетеля по акта А. К., които съобразно паметовите си възможности възпроизвеждат фактите и обстоятелствата, които са възприели, като заявяват, че в качеството на водач на МПС, жалбоподателят е бил спрян за проверка, по времето и на мястото, посочени в АУАН и при извършената му проверка не е представил СУМПС, като е твърдял, че го е забравил в хотел на Черноморието.

Поддържа се, че жалбоподателят не е говорел български език и комуникацията между него и служителите на ОПП-СДВР била проведена на английски език, който жалбоподателят владеел добре и му станало ясно какви документи се изискват от него.

Приобщени са на осн. чл.283 НПК и представените с административно наказателната преписка писмени доказателства.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2023 г., около 16:40 часа, жалбоподателят А. К. управлявал л.а.

*******************************, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение от бул. „Скопие” към бул. „Хр. Ботев“. Бил спрян за проверка непосредствено преди кръстовището с ул. „Опълченска” от свидетелите С. С. и А. К. мл. автоконтрольори към ОПП-СДВР. При изискване на документите на водача и автомобила за проверка, същият представил свидетелство за регистрация на МПС /с приложено копие по делото/, но не е представил СУМПС, като е заявил, че забравил документа в хотел на Черноморието, в който бил отседнал.

Жалб. К. не владеел български език, поради което комуникацията между него и служителите на ОПП-СДВР била проведена на английски език.

С оглед на това, че жалб. К. не е представил СУМПС, св. Симеонов му съставил АУАН серия GA №1009409/25.07.2023 г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП, за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач.

Така съставеният АУАН бил връчен на К., който го подписал и получил препис от него, видно от разписката към АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което нарушението е описано по идентичен начин и квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, за което на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.

Така описаната фактическа обстановка се установява при анализ на доказателствената съвкупност по делото, която не е противоречива по отношение на 2 приетите за установени факти. Поради това не следва да се обсъждат поотделно доказателствените източници, които съдът кредитира изцяло.

Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представените заповеди и в предвидените в ЗАНН срокове и форма.

Посочената в обжалваното НП като нарушена правна норма на чл.150 от ЗДвП предвижда: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач …” Очевидна е липсата на съответствие между установената фактология и дадената правна квалификация на деянието, като непредставянето на СУМПС от жалбоподателя /нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/ е квалифицирано като липса на правоспособност /нарушение по чл.150 ЗДвП/. Следователно липсва съответствие между установените факти по делото и дадената им правна квалификация, което съгласно съдебната практика винаги ограничава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да разбере в какво е обвинен, съответно ограничава правото му на защита и представлява нарушение от категорията на съществените, представляващи формално основание за отмяна на обжалваното НП.

Действително, както твърди св. К., по отношение на лица, които не са български граждани, органите на ОПП-СДВР нямат възможност да проверяват правоспособността на водачите на МПС, освен въз основа на представенo от тях самите СУМПС, но това не може да е основание за третиране като неправоспособен водач на МПС, всяко лице, което не представя документ, удостоверяващ правоспособността му, приемайки по презумпция, че такава липсва. Този подход, по който се твърди, че се процедира в подобни случаи е в явно противоречие на закона, доколкото същият не е предвидил такава оборима презумпция, а е възложил именно на административно-наказващия орган доказването на всички обективни и субективни признаци на нарушението, за което е санкционирано конкретно лице. В настоящия случай такова доказване на нарушението по чл.150 от ЗДвП не бе проведено, с оглед на което, обжалваното НП се явява постановено и при неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото, съдът намира, че е безпредметно проверяването на останалите процесуални и материално-правни предпоставки за законосъобразност на обжалваното НП.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя, направено в жалбата, за присъждане на направените разноски в производството за адвокатски хонорар.

3

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

По делото жалбоподателят К. е имал упълномощен адвокат, но същият само е изготвил жалбата срещу НП, без да е осъществил процесуално представителство. С жалбата е представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 1000 лева, но не е посочен начин на плащане, а само е отбелязано в графата платена сума: 1000 лева, а на долния ред, в гарафа: „от които в брой” е направена отметка. При така оформения договор за правна помощ и съдействие, макар и да не е изрично посочено с думи, че договорената сума е платена в брой, от направената отметка и отбелязването, че е заплатена сумата от 1000 лева, съдът приема, че договорът съдържа реквизитите на разписка за извършеното плащане и приема, че така посочената сума е реално заплатена в брой от жалбоподателя.

С оглед на направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски обаче и разглеждайки същото, съдът намира, че е налице основание за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, поради следните съображения:

Настоящето дело не представлява фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, с оглед на което е справедливо за процесуално представителство по него да е дължимо минималното адвокатско възнаграждение, предвидено за съответния вид дела по Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, минималното възнаграждение е 400 лева. А съгл. чл.18, ал.1 от същата Наредба: „За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.

2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не помалко от 100 лв.” Следователно, с оглед на цитираните разпоредби, дори при извършено 4 процесуално представителство по делото, дължимото възнаграждение би било 400 лева, а в конкретния случай такова не е осъществено, поради което съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно, тъй размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерен и несъответен, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на извършените по него действия по изготвяне и депозиране на жалба, без процесуално представителство и следва да се намали от 1000 лева на 400 лева.

Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014814/25.07.2023г., издадено от В.А.К в качеството на полицейски инспектор в 04 група „Дежурна част и комендатура” на ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, на А. К., роден на ************* е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, като незаконосъобразно.

НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя А. К., роден на **********от 1000.00 /хиляда/ лева на 400.00 /четиристотин/ лева и

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да заплати на А. К., р*************, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5