Решение № 210 от 02.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно търговско дело № 20255001000290 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 93/25.02.2025 г. по т.д. № 319/2023 г. на ОСПловдив, с което е осъден Д. А. Б. да заплати на А. А. Л. сумите 200 000 лв., предявена частично от общо дължима сума в размер на 692 253 евро главница, дължима на основание сключено между страните на 19.01.2021 г. споразумение, както и 20 000 лв., предявени частично от общо дължима сума в размер на 96 915,56 евро – договорна лихва съгласно т.2 от същото споразумение върху главница от 692 253 евро за периода от 19.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 6.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 6.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 9 700 лв. деловодни разноски.

Жалбоподателят Д. А. Б. моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно по съображения, посочени във въззивната жалба с вх. № 10 125/17.03.2025 г., и делото да бъде върнато за разглеждане на предявения иск от окръжния съд в друг състав, 1 евентуално да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалбата А. А. Л. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор с вх. № 17 959/16.05.2025 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 365, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 200 000 лв., предявена частично от общо дължима сума в размер на 692 253 евро - главница, дължима на основание сключено между страните на 19.01.2021 г. споразумение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 6.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 20 000 лв., предявена частично от общо дължима сума в размер на 96 915,56 евро – договорна лихва съгласно т.2 от същото споразумение върху главница от 692 253 евро за периода от 19.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 6.06.2023 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

С подадената на 7.06.2023 г. искова молба ищецът А. Л. твърди, че през 2018 г. са сключени 4 договора за финансиране, вземанията по които са цедирани, последно в полза на ищеца, след което той и ответникът Б. на 19.01.2021 г. са подписали едно общо споразумение, с което уреждат общ размер на дължимите суми по договорите за кредитиране и договорите за цесии (805 931,38 евро, от която сума главницата е 692 253 евро и натрупаната лихва е 113 678,38 евро), ответникът признава съществуването на вземането на ищеца спрямо него, ответникът е заявил, че встъпва в дълга на всички длъжници (описани в преамбюла на общото споразумение) към кредитораищец А. Л., ответникът се задължава да погаси на 36 равни месечни вноски от по 24 517,99 евро всички задължения в срок до 24.01.2024 г., като в случай на три последователни неплатени вноски всички задължения стават предсрочно 2 изискуеми, ответникът се задължава да издаде и е издал в посочения срок 6 броя записи на заповед всяка на стойност от 134 322 евро за обезпечение на вземанията на ищеца по общото споразумение, ответникът-длъжник Б. изрично се е съгласил, че ищецът може да пристъпи към принудително изпълнение на претенциите си директно към длъжника по всяко време, без да е необходимо да предявява преди това претенция към другите длъжници по споразумението. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба нито длъжникът Б., нито останалите две дружества-длъжници по общото споразумение от 19.01.2021 г. „В. Е.“ЕООД и „В. к. п.“ЕООД (с ново наименование „В. Б. ****“ЕООД) са извършвали каквито и да са погасявания по това общо споразумение, поради което същото е станало предсрочно изискуемо на 25.04.2021 г. В исковата молба са посочени четирите договора за финансиране, сключени през 2018 г., както и договорите за цесии на вземанията по тях, както следва: (1) договор за финансиране за сумата 251 000 евро от 16.05.2018 г., сключен между кредитора „А. г.“ и длъжника „В.

Е.“ЕООД; договор за цесия от 10.08.2018 г. за прехвърляне от цедента „А. г.“ на вземанията му към длъжника „В. Е.“ЕООД на цесионер „В. Е.“ООД; договор за изменение на договор за цесия от 31.12.2018 г., съгласно който нов кредитор е „А. к.“ООД, а Д. Б. встъпва като съдлъжник; договор за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне от „А. к.“ООД на вземането му към длъжника „В.

Е.“ЕООД и съдлъжника Д. Б. на ищеца А. Л.; (2) договор за финансиране за сумата 368 000 евро от 29.06.2018 г., сключен между кредитора „А. Ф***“, длъжника „В. Е.“ЕООД и съдлъжника Д. Б.; договор за цесия от 10.08.2018 г. за прехвърляне на вземането на „А. Ф***“ към длъжника „В. Е.“ЕООД и съдлъжника Д. Б. на цесионер „В. Е.“ООД; договор за изменение на договор за цесия от 31.12.2018 г. за встъпване като нов кредитор на „А. к.“ООД вместо кредитора „В. Е.“ООД; договор за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне на вземането на „А. к.“ООД към длъжника „В. Е.“ЕООД и съдръжника Д. Б. на ищеца А. Л.; (3) договор за финансиране за сумата 23 253,42 евро от 29.06.2018 г. между кредитор „А. к.“ООД и длъжник „В. к. п.“ЕООД и съдлъжник Д. Б.; договор за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне на вземането на „А. к.“ООД към длъжника „В. к. п.“ЕООД и съдлъжника Д. Б. на А. Л. и (4) договор за финансиране за сумата 250 000 евро от 30.11.2018 г. между „А. к.“ООД, длъжника „В. к. п.“ЕООД и съдлъжника Д. Б.; договор за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне на вземането на „А. к.“ към длъжника „В. к. п.“ и 3 съдлъжника Д. Б. на ищеца А. Л. (за сума 50 000 евро от общо платените по договора 250 000 евро поради връщане са сумата 200 000 евро). Ищецът твърди, че сумите са реално преведени по съответните споразумения за финансиране и не са погасени с изключение на 200 000 евро от предоставената сума 250 000 евро по договора от 30.11.2018 г.. Ищецът заявява, че ответникът Б. или е първоначален съдлъжник по договорите за финансиране, или е встъпил на по-късен етап като съдлъжник по договорите.

Заявява и че с подписването на финалното общо споразумение от 19.01.2021 г. всички отношения между страните са новирани, като е уредена една общо дължима сума, определени са длъжниците на кредитора, определен е срокът за изплащане на дълга, размерът на дължимата лихва, обезпеченията на дълга, условията за предсрочна изискуемост и начинът на удовлетворяване на претенцията на ищеца, с което споразумение длъжниците изрично са признали и са се съгласили с направените цесии и са поели общото задължение спрямо ищеца. Ищецът твърди, че той е надлежният кредитор по посочените договори и споразумения, а ответникът Д. Б. е надлежният длъжник по тези договори и споразумения. Твърди, че с описаното в общото споразумение встъпване в дълг, което ответникът Б. е направил, той се е задължил солидарно с останалите длъжници до размера на цялата сума по общото споразумение от 19.01.2021 г. Твърди, че поради липса на плащане от страна на който и да е от длъжниците по общото споразумение от 19.01.2021 г. сумите, описани в него, са станали предсрочно изискуеми и за ищеца е възникнало потестативното право да претендира посочените суми чрез предявяването на осъдителен иск спрямо избран от него длъжник по споразумението, без да е необходимо преди това да е предявил претенцията си към някой друг от длъжниците. Твърди, че съгласно т.2 от общото споразумение ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишна лихва в размер на 6%, изчислена върху неизплатената главница в общ размер 692 253 евро, която лихва се начислява ежемесечно, и тъй като до датата на завеждане на исковата молба ответникът Б. не е заплатил никаква част от главницата, то лихвата е дължима върху цялата главница, считано от 19.02.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба или за 28 месеца по 3 461,27 евро (6% от главницата) сумата е 96 915,56 евро за дължима договорна лихва. Предявява частичен иск, като моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 200 000 лв. частично от общо дължима сума 692 253 евро за главница, 4 представляваща незаплатени и дължими суми по споразумение между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Предявява и частичен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 20 000 лв. частично от общо дължима сума 96 915,56 евро, представляваща договорна лихва.

С отговора на исковата молба от 15.08.2023 г. ответникът Д. Б. възразява, на първо място, че искът е недопустим като предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като той не е страна в материалното правоотношение, не носи отговорност, произтичаща от закон, поради което е налице хипотеза, при която между ищеца и сочения ответник липсва възникнало материално правоотношение. Заявено е, че в исковата молба дори не се твърди той да е получил облага от сключените договори за финансиране (заем), нито е възможно да се установи, че такива реални правоотношения съществуват от гледна точка на заявеното – липса на представени документи, удостоверяващи плащане по договор, а и от принципното положение за реалност на договора за заем. Заявено е, че при преценка за допустимостта на иска следва да се изходи от соченото от ищеца материално правоотношение, което обаче спрямо ответника Д. Б. не съществува, тъй не е заемополучател и не е получил парични средства от ищеца или негови праводатели и не би могъл да има качеството на длъжник по основния документ, от който ищецът твърди да черпи правата си, а именно споразумение от 19.01.2021 г., с което се твърди, че ответникът е встъпил в дълга на всички съдлъжници към кредитора, още повече, че е неясно дали въобще съществува дълг, в който да бъде извършено встъпване. На второ място, евентуално, ответникът възразява, че искът е неоснователен. Заявено е, че ищецът е посочил в обстоятелствената част на исковата молба поредица от сключени договори, с които се твърди, че е възникнало конкретно правоотношение, но по договора за финансиране от 16.05.2018 г. за сумата 251 000 евро, както и по договора за цесия от 10.08.2018 г., той не е страна, двата договори се регулират от английското право, включват арбитражна клауза, поради която не могат да бъдат обект на разглеждане от български съд, и са сключени на английски език, който ответникът не владее, поради което не са относими към настоящия спор и не могат да породят правни последици, които да обосноват договорна отговорност за ответника, а договорът за цесия е и нищожен, тъй като не е обвързан с цена, поради което противоречи на добрите нрави. Относно 5 договора за изменение на договора за цесия от 31.12.2018 г. е заявено, че с него е невъзможно ответникът да придобие качеството на длъжник, защото няма клауза и изявление от него, с което той да се е съгласил да встъпи в дълг и по този начин да бъде съдлъжник, както и че този договор също не е относим към спора и не може да породи правни последици, които да обосноват договорна обвързаност за ответника, тъй като е сключен на чужд език, който той не владее, подвластен е на чуждо право и е налице арбитражна клауза, заради която не може да бъде обект на разглеждане от български съд.

Относно договора за цесия от 1.11.2020 г., представен в двуезичен вариант, се възразява, че с оглед изложените пороци на предходните три договора не е налице валидно възникнало вземане по отношение на ответника и той няма качеството на длъжник, поради което не е било възможно да се прехвърли вземане по отношение на него, ответникът не е получател на парични средства и по отношение на него няма как да е възникнала облигационна връзка, която да го задължи да върне конкретна парична сума, като този договор е и нищожен, тъй като предхождащото го правоотношение, за което се твърди, че е основание за сключването му, е недействително. Ответникът оспорва подписа и съдържанието на тези четири договора. Относно договора за финансиране от 29.06.2018 г. за сумата 368 000 евро, по който се твърди, че ответникът Б. е страна, се възразява, че той е сключен на английски език, който ответникът не владее, и приложимото право е английското, поради което претенциите на ищеца неправилно са отнесени към български съд, като ищецът не е изпълнил задължението си по договора за финансиране (представляващ договор за заем) и не е предоставил парични средства на ответника или на друг съдлъжник. Относно договора за цесия от 10.08.2018 г. на вземането по договора за финансиране от 29.06.2018 г. се възразява, че той предвижда приложение за законите на А. и затова ищецът неправилно сезира българския съд, като той съдържа и арбитражна клауза, сключен е на чужд език, който ответникът не владее, както и е нищожен, тъй като не е обвързан с цена, поради което противоречи на добрите нрави. Относно договора за изменение на договора за цесия от 31.12.2018 г. се възразява, че приложимото право е правото на А. и е договорен арбитраж, както и че е невъзможно по отношение на него да се извърши прехвърляне на несъществуващ за него дълг, тъй като заемна сума в тази поредица от договори не е получена от ответника, освен това договорът е на английски език и в него липсват подписи на 6 ответника, а той и не владее този език. Относно договора за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне на вземането към ищеца също се възразява, че поради посочените пороци на предходните договори не е налице валидно възникнало вземане към ответника и той е нищожен, тъй като предхождащото го правоотношение, за което се твърди, че е основание за сключване на договора, е недействително, а и той е сключен на английски език, който език ответникът не владее, подвластен е на английското право и не може да бъде предмет на разглеждане от български съд. Ответникът оспорва подписа и съдържанието на тези четири договора. Относно договора за финансиране от 29.06.2018 г. за сумата 23 253,42 евро се възразява, че не е имало плащане по отношение на ответника и на другия длъжник, договорът е на английски език, който език ответникът не владее, липсва негов подпис, предвидени са приложение на английското право и арбитражна клауза, а относно договора за цесия от 1.11.2020 г. на вземането не е било възможно да се прехвърли вземането поради посочените пороци на договора за финансиране и също е сключен на английски език, който ответникът не владее, подвластен е на английското право и не може да бъде обект на разглеждане от български съд. Оспорва подписа и съдържанието на двата договора. Относно договора за финансиране от 30.11.2018 г. за сумата 250 000 евро е възразено, че отношение не е възникнало, тъй като не е последвало плащане на сумата, той е на английски език, който ответникът не владее, липсва негов подпис, договорена е приложимост на английското право, налице е и арбитражна клауза, а относно договора за цесия от 1.11.2020 г. се възразява, че липсват подписи на ответника и на длъжника, както и доказателства за изпълнение на разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, също е сключен на английски език, подвластен е на английското право. Оспорва подписа и съдържанието на тези два договора. Ответникът в обобщение твърди, че той не е придобил въз основа на посочените договори за финансиране качеството на длъжник или съдлъжник , не е подписвал валидно нито договорите за заем, нито последващите договори за цесия, не е приложим българският закон по отношение на същите, липсва договорна връзка, която да обвърже негова отговорност за сочената парична сума, сочените договори са нищожни предвид липсата на съгласие и изискуемата от българския закон форма, както и предвид липсата на основание като обстоятелства съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД. Заявено е на следващо място, че се твърди, че на 19.01.2021 г. е сключено споразумение, 7 което в същността си основава и претенцията на ищеца по отношение на настоящото парична вземане, с което според ищеца се признава съществуването на вземането спрямо всички длъжници, ответникът встъпва в дълга на всички описани длъжници и е поето задължение за изплащане на паричната сума при определени условия. Твърди се, че това споразумение е нищожно, защото не материализира в себе си съгласие за встъпване в дълг, защото такъв дълг не съществува, а ищецът, легитимирайки се като цесионер по нищожни договори за цесии, търси признание за поет несъществуващ дълг и търси изпълнение на такъв, не е налице съгласие между страните, тъй като договорът има невъзможен предмет, т.е. липсва валидно възникнало правоотношение, което да обоснове валидно встъпване в дълг, поради което е неоснователен предявеният частичен иск.