Решение № 3888 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3888 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110207484 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. В. Н., подадена чрез адв. И. Й. И.-САК против издаден срещу жалбоподателя Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 4664675/28.03.2021 г. от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Жалбата, наименована като възражение е подадена чрез АНО на 15.04.2025 г., като съображенията, изложени в нея са преповторени в допълнителна жалба, подадена до Софийски районен съд, чрез директора на СДВР. Обжалваният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 06.04.2025 г., поради което жалбата подадена на 15.04.2025 г., се явява подадена в срока за обжалване, предвиден в чл.189, ал.8 ЗДвП и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт са налице основанията и предпоставките, изключващи административно наказателното преследване по отношение на жалбоподателя поради изтекла абсолютна погасителна давност, за което съдът следи служебно във всеки един момент от производството, включително и към момента на постановяване на крайния си съдебен акт по делото.

1

С процесния ЕФ на жалбоподателя Н. В. Н. е наложено административно наказание за нарушение, което се твърди, че е извършено на 28.03.2021 г.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административно-наказателното производство следва да намери субсидиарно приложение и уреденият в НК материалноправен институт на давността – Глава „Девета” и в частност разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която административно-наказателното преследване се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението (относно института на приложение на давността в административно-наказателното произвoдство вж. ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г., ОСНК на ВС и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС от НК на ВКС).

Ето защо, в настоящият случай, предвид факта, че административното нарушение се претендира да е извършено на 28.03.2021 г., то е изтекъл предвиденият в закона давностен срок от четири години и шест месеца. С неговото изтичане се изключва административно-наказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди и води административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което право в настоящия случай е погасено на 28.09.2025 г., с изтичането на срок равен на четири години и шест месеца, считано от твърдяната дата на извършване на нарушението.

По изложените съображения, съдът намира, че административно наказателното производство следва да бъде прекратено, а наказателното постановление отменено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване.

Тук е мястото да се посочи, че районният съд е обвързан от съществените елементи на фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение, поради което когато констатира, че давността за административнонаказателно преследване според фактическите твърдения на наказващия орган е изтекла, не дължи проверка на останалите предпоставки за издаване на обжалвания акт. Това разбиране не влиза в колизия с чл. 220 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, нито със задължението на съда да мотивира съдебния си акт, тъй като съдът е установил факт, който е пречка за по-нататъшното развитие на административно-наказателното производство и е безусловно основание за отмяна на 2

ЕФ и прекратяване на производството.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в хода на производството за адвокатско възнаграждение, в размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай се претендират направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за реалното заплащане на което са представени доказателства /договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че договореното възнаграждение в размер на 400 лева е изплатено в брой на адвоката при подписване на договора./ По отношение на размера на претендираните разноски и с оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмените бележки, постъпили по делото от юрисконсулт на СДВР и като съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл.101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния случай не съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа от адвоката.

С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора /дело от административно наказателен характер/, интереса /с обжалвания ЕФ е наложена глоба в размер на 400 лева/, вида и количеството на извършената работа /само е депозирана жалба, без процесуално представителство/ и най-вече фактическата и правна сложност на делото /без фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание/, намира, че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства справедливо възнаграждение в размер на 200.00 лева.

Следователно до този размер следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.3, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 4664675/28.03.2021 г., издаден от СДВР, с който на Н. В. Н., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД №7484/2025г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя Н. В. Н. от 400.00 /четиристотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева и ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н. В. Н., с ЕГН: ********** сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София, в 14дневен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4