Решение № 541 от 19.07.2019, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 541 / 19.7.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №543 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди .

2. Образувано е по искови претенции, заявени от

„Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, с посочен съдебен адрес *** с искане да бъде осъдена Агенция Митници, гр. София, ул. „Георги С.

Раковски“, № 47, да заплати на ищеца сумата от 1240,00лв. имуществени вреди, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по н.а.дело №1127 по описа на

Пазарджишки районен съд за 2018 г.

Поддържа се, че въпросната сума общо от

140,00лв., са фактически заплатени възнаграждения за адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в резултат на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на несъответно на закона Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив.

3. Ответната Агенция Митници, гр. София, ул. „Г.

С. Раковски“, № 47 в депозиран по делото писмен отговор е на становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани по основание и размер.

Поддържа се, че основателността на иска по чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага, твърдените вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност. В този смисъл се отрича наличието на пряка причинна връзка между наказателното постановление и извършените от дружеството разноски по неговото обжалване.

Възразява се, че наказателното постановление не съставлява административен акт, а е държавновластнически правораздавателен акт.

Поддържа се също така, че заплащането на адвокатско възнаграждение е доброволен акт, което действие не е задължително и неизбежно в производствата по ЗАНН, доколкото в административно наказателния процес действа принципът на служебното начало и съдът е длъжен да следи за пълното изясняване на спора от фактическа страна.

Ответника оспорва размера на заявената искова претенция, като счита същата за прекомерна.

Възразява се също така, че в представения

Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2018г. е отбелязано, че сумата от 620,00лв. е заплатена в брой, без да са представени съответни банкови или други документи удостоверяващи плащането.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковата претенции е основателна.

II. За фактите :

5. Производството по адм. н. дело № 1127 по описа на Пазарджишки районен съд за 2018г. е било сложено в ход по жалба на „Винарска къща Виноградец“ АД, с. Виноградец срещу Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив(сега Директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция Митници), с което за пет нарушения на чл. 76, ал. 2, т. 3, б. „з“ от ППЗАДС, на основание чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС, на „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, обл. Пазарджик са наложени пет административни наказания „имуществена санкция“ в размер на по

500,00лв.

Пред районния съд, дружеството е било представлявано от адв. В., която е изготвила и подала жалбата срещу наказателното постановление ; взела е участие и е извършвала процесуални действия в съдебно заседание проведено на 21.09.2018г.

С Решение № 532 от 07.11.2018г., постановено по а.н.дело №1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 г., е потвърдено Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив.

6. Решението е било обжалвано пред Административен съд Пазарджик по повод на което е сложено в ход производство по к.н.а.дело № 7 по описа на същия съд за 2019г. С Решение №208 от 11.04.2019г., касационната инстанция е отменила обжалвания първоинстанционен съдебен акт и е отменила изцяло Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив.

Жалбата по повод на която е било сложено в ход касационното производство е била изготвена и предявена от процесуалния представител на дружеството адв. В., като съответно тя е представлявала същото пред Административен съд Пазарджик, в съдебно заседание проведено на 13.03.2019г.

В това производство са били представени :

- Договор от 22.08.2018г. за правна защита и съдействие по н.а. дело № 1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г., в който е вписано, че дружеството е заплатило на адв. В. на 07.01.2019г. в брой сумата от 320,00лв. и на 23.01.2019г. в гр. София, в брой сумата от 300,00лв.;

- Договор от 12.02.2019г. за правна защита и съдействие по к.а.н. дело № 7 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г., в който е вписано, че дружеството е изплатило на адв. В. сумата от 620,00лв. по банкова сметка. ***.02.2019г.

7. Въпросните два договора и платежно нареждане са представени в заверени преписи. Съобразно чл. 32 от Закона за адвокатурата, Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.

Автентичността и истинността на трите документа не бе оспорена от страна на ответника по исковете.

При това положение, няма причина същите да не бъдат приети като писмени доказателства, които удостоверяват заплатените от дружеството и получени от адв. Вълчева парични суми.

Доколкото двата договора са представени в рамките на съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив и с оглед изрично обективираното съгласие на страните, че паричните суми се заплащат именно за осъществяване на правна защита и съдействие в производството по н.а. дело № 1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г. и в производството по к.а.н. дело № 7 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г., следва да се приеме общата сума от 1240,00лв. е заплатена като равностойност на предоставените от адв. В. юридически услуги в производствата по двете съдебни дела.

Относно договора за процесуално представителство по н.а. дело № 1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г., следва да се констатира, че съгласието между страните – адв. В. да престира юридически услуги по правна защита и съдействие в производството, срещу което дружеството, корелативно се е задължило да заплати общо сумата от 620,00лв. е постигнато на 22.08.2018г., т.е. при условията на висящо първоинстанционно производство. При това положение, фактически осъщественото заплащане на сумата от 320,00лв. на 07.01.2019г. и от 300,00лв. на 23.01.2019г. е относимо към въпроса за реалното изпълнение на поетото от дружеството задължение и не препятства възможността да се формира извод за пряката релация на извършения разход с осъщественото от адв. В. процесуално представителство.

Възражението на ответната страна за това, че „…всички преведени суми по първия от тях от общо 620,00лева са в брой, без придружаващ документ, т.е. не е документално установено – например със съответните банкови документи ….“, може да бъде определено като несериозно. Неясно е в каква мислима хипотеза, ответника счита, че едно заплащане на парична сума може да е едновременно и в брой и по банков път.

Всъщност, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, удостоверяваща този факт( така ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

III. За правото:

8. Съобразно поясненото в Тълкувателно постановление №2/2014 от 19 май 2015 год., по тълкувателно дело №2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.

Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.

6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява управленска дейност по осъществяване на административно наказателна отговорност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно - правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред, чрез метода на субординация, въз основа на законово предоставена административно наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си волеизявление на орган на изпълнителната власт, макар и да не се издава по реда на АПК и съответно, да не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от

АПК.

Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се свежда до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.

1, ал.1 от