Решение № 10379 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10379 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110156055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с която е предявен срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ ЗЗД за сумата от 1127,40 евро /2205 лева/, представляваща неплатена част от регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП от 15.03.2024 г. в гр. София, за вреди върху автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № ***, застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, и автобус „МАН“, с рег. № ***, със сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба /22.12.2025г./ до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че на 15.03.2024г., в гр. София, на ул.

„Житница" № 21, водачът на автобус „МАН“, с рег. № ***, е предприел маневра ляв завой и е реализирал ПТП с автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № ***, в резултат на което на причинил на последния материални щети, състоящи се в увреждането на облицовка задна броня, основа задна броня, ъгъл задна броня, десен панел до стоп, задно стъкло и други.

За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1889325/15.03.2024 г. от посетилите мястото органи на МВР – Пътна полиция, като на виновния водач бил издаден АУАН, с който му било наложено наказание за извършено нарушение по ЗДвП.

Сочи се, че за увредения автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № 1

***, е била сключена имуществена застраховка "Каско", обективирана в застрахователна полица с № 4704230250002184 при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП, а именно от 22.10.2023 г. до 21.10.2024 г.

Твърди се, че във връзка с причинените щети по автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № ***, е образувана ликвидационна преписка по щета № 470323242400407, в рамките на която били установени вредите.

Сочи, че ремонтът на увредения автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № ***, е извършен от автосервиз „Джей Ди Ем Трак Център“ ООД, за което била издадена Фактура № 0000001956/19.03.2024 г. от последния на стойност 21 296,31 лева, с вкл. ДДС.

Твърди се, че в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД заплатил на сервиза, извършил ремонта, сумата по фактурата с преводно нареждане от 27.03.2025 г. Уточнява, че за определяне и изплащане на обезщетението ищецът е направил и ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

Поддържа се, че за автобус „МАН“, с рег. № ***, е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, ищецът е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 25 лв. - общо 21 321,31 лева.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като ответното дружество погасило задължението до размера на сумата от 19 116,31 лева чрез извършено извънсъдебно прихващане.

За остатъка от претенцията в размер на 2 205 лева бил постановен отказ, предвид което моли за уважаване на предявения иск в посочения размер.

Претендира разноски по делото.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД оспорва исковата претенция по основание и размер размер.

Сочи, че не оспорва наличието на имуществено застраховане по застраховка "Каско", сключена между ищеца и собственика на увредения автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № ***, както и че е застраховател по „Гражданска отговорност“ за автобус „МАН“, с рег. № ***.

Не оспорва, че ищецът е извършил плащане в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения автобус, както и че до ответника е изпратена покана за репариране на изплатеното от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД обезщетение, вследствие на което е получил отказ за част от сумата след извършено извънсъдебно прихващане на регресни задължения между страните по делото.

2

Не оспорва обстоятелството, че вината за настъпване на процесното ПТП е на застрахования при него водач на автобус „МАН“, с рег. № ***.

Оспорва размера на определеното от ищеца обезщетение, като счита същото за неоснователно завишено, тъй като ремонтът на увредения автобус е извършен при цени на труд от 48 лева на час, което противоречало на съдебната практика, съгласно която за осреднени стойности на труд се признава цена от 38 лева на час.

Предвид изложеното, намира, че с извършеното доброволно извънсъдебно плащане е погасил пълния размер на действителните вреди, равняващи се на средните пазарни такива, като моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди - в това число, наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение над средните пазарни стойности /по фактура от официален сервиз/; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното в отговора на исковата молба, съдът, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка за автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № *** с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 21 296,31 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автобус „МАН“, с 3 рег. № *** валиден към датата на ПТП; 4/ настъпването на ПТП на 15.03.2024г., в гр. София, на ул. „Житница" № 21, при което водачът на автобус „МАН“, с рег. № ***, е предприел маневра ляв завой и е реализирал ПТП с автобус „БМЦ 320 Просити ЦНГ“, с рег. № ***, в резултат на което са настъпили процесните увреждания; 5/ получаването на извънсъдебна покана от ответника за сумата от 21 321,31 лева /включваща ликвидационни разноски в размер на 25 лева/ и извършването на доброволно погасяване чрез прихващане със сумата от 19 116,31 лева на 25.08.2025 г.

Спорни между страните са единствено въпросите какъв е размерът на действителните вреди, по-конкретно – налице ли е правно основание за обезщетяване на вреди над средните пазарни такива.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.

Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, 4 считано от годината на производство на автомобила /в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.

В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства /л. 93/ се установява, че към датата на ПТП увреденият автобус е бил извън предоставената от производителя заводска гаранция от 24 месеца.

С оглед на това, независимо, че автомобилът е бил реално отремонтиран в официалния сервиз на марката, съдът намира, че при определяне действителната стойност на вреди релевантни са средните пазарни цени, а не цената на ремонта по представената фактура.

За определяне на средната пазарна стойност на вредите по делото е приета неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, всички описани от застрахователя щети са в причинна връзка с процесното ПТП, като действителната им стойност възлиза на сумата от 20026.72 лева.

За определяне на регресното вземане на ищеца, към тази сума следва да се добави и сумата от 25 лева – стойност на ликвидационните разноски, която съдът определя като обичайна. Т.е. общият размер на претенцията на ищеца, до който същата би била основателна, възлиза на сумата от 20051.72 лева.

Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно, че по предявената извънсъдебно застрахователна претенция за сумата от ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 19116.31 лева /включваща 25 лева ликвидационни разноски/, то ищецът има вземане към ответника за сумата от 935.41 лева /478.27 евро/.