Решение № 10 от 13.05.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Албена Я. Зъбова Кочовска

Калина С. Пенева като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500114 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Р. и И. Г. Р., двамата от с. Д., С. област, със съдебен адрес в гр. К. чрез пълномощник адв. П.К., против решение № 52 от 05.11.2020г. по т.д. № 136/2019г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът им против ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр. София за сумата над присъдените по 36 000 лв. до пълния предявен размер от по 40 000 лв., частичен иск от общо по 50 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на пътно транспортно произшествие на 05.08.2018г., при което е причинена смъртта на тяхната сестра К.Г.И., в едно със съответните лихви и разноски.

В жалбата се твърди, че с решението правилно е прието наличие на условията по чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, но присъденият размер на обезщетението е силно занижен, като неоснователно е уважено претендираното от ответника 1 съпричиняване – непоставен предпазен колан, определено от решаващия съд в обем от 10 %. Наведен е довод за липса на доказателства за нарушения от страна на пострадалата, които да са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Дори и загиналата да е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, това не е допринесло за настъпилата увреда.

Налице е позоваване на изслушаните по делото медицинска и автотехническа експертизи. Алтернативно е посочено, че дори и да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата, то е толкова незначително, че не следва да се отрази на размера на обезщетението Изложено е становище, че е допустимо съдът да приложи последиците на съпричиняване, при базов размер, по-висок от предявения от ищеца, като е цитирана съдебна практика в този смисъл.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на допълнително 4 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. обезщетение за всеки от двамата ищци.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр. София, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Решението в отхвърлителната му част се сочи за правилно, като се претендира жалбата да бъде оставена без уважение. Заявено е становище за надлежно определено от съда съпричиняване на процесното увреждане, тъй като пострадалата не е изпълнила задължението си по чл.137а ЗДвП да ползва обезопасителен колан, с което е допринесла във висока степен за получените тежки увреждания. Оспорва се като необективно и при неправилна преценка позоваването от страна на въззивниците на изслушаните по делото експертни заключения. Според въззиваемото дружество, експертизите установяват причинно-следствена връзка между липсата на предпазен колан и уврежданията на потърпевшата, получени не от деформация на автомобилното купе, а от движението на тялото при непоставен предпазен колан в пространството на автомобилния салон и контакт с различни елементи от вътрешното оборудване на купето. Заявено е становище за 40% съпричиняване. Направено е възражение и за началния момент, от който се дължи законната лихва върху претендираното обезщетение. Ищците са предявили застрахователните си претенции на

11.12.2018г., но застрахователят е изискал допълнителни документи по образуваната преписка, каквито не са били представени, поради което датата, от която се 2 дължи лихва за забава е 12.03.2019г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ.

Въззивна жалба е подадена и от ЗАД „Асет иншурънс“ АД в частта, с която искът е уважен за сумата от по 36 000 лв. за всеки един от ищците, в едно с лихви и разноски. Изложени са съображения, че с ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат на смърт на близък, което обаче не е безусловно. Този кръг от лица, включващ и братя и сестри, може да получи обезщетение, но като изключение – само при житейски ситуации довели до пораждане на особена близост между лицето и починалия, създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която близките търпят пряко и непосредствено и за продължителен период от време значителни душевни болки и страдания. В случая са установени нормални отношения между братята и сестрата, без изключителност в тяхната близост и обвързаност, която да води до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Цитирани са противоречия в свидетелските показания. Твърди се необоснованост на приетото от първата инстанция, че двамата братя били единствените близки на починалата, предвид свидетелските показания за нейно семейство, деца и сестра.

Изложени са възражения и по размера на присъденото обезщетение, като несъобразен с максималната нормативно определена стойност от 5 000 лв. в пар. 96 КЗ, при наведени доводи за неприложимост на правото на ЕС, на които се е позовал първоинстанционният съд. На следващо място са заявени аргументи за по-значителна степен на съпричиняване, определен от въззиваемата страна в обем от 40 % и за по-късен начален момент на дължимата лихва – 12.03.2019 г., а не както е прието в обжалваното решение – 11.12.2018г. На последно място се изтъква, че в случая е налице независимо съизвършителство на процесния деликт, както от страна на водача на лекия автомобил Н. И., така и от водача на участвалия в произшествието товарен автомобил - Н. С., като приетото от първата инстанция в обратния смисъл е неправилно. Изясняването на този въпрос въззивникът сочи като значим за неговия интерес, с оглед упражняване на правата му срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на товарния автомобил.

3

Претендира се отмяна на решението в обжалваната уважителна част и отхвърляне на иска изцяло, ведно със законните последици, включително и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Д.Р. и И.Р., в отговор на въззивната жалба на застрахователя, оспорват същата като неоснователна и заявяват искане за оставянето и без уважение.

Изтъкнати са доводи, изведени от свидетелските показания, за наличие на изключително близки и трайни отношения между ищците и починалата им сестра, която отрано останала без мъж, сама с детето си, разчитала на помощ и подкрепа от двамата си братя и те и помагали при ремонти и когато детето и било болно. Направен е извод за изпълнени условия по отношение на ищците на задължителната съдебна практика за право на обезщетение за неимуществени вреди на по-широкия кръг лица, близки на починал в резултат на непозволено увреждане. Развити са подробни доводи за неприложимост на въведения в националниа закон лимит на обезщетението от 5 000 лв., като противоречащ на правото на ЕС. По въпроса за съпричиняване на вредите е потвърдено изразеното във въззивната жалба на Р. и становище за липса на такова. Относно лихвата се поддържа приетата от първоинстанционния съд дата – 11.12.2018г. Досежно наличието на независимо съизвършителство е посочено, че то е ирелевантно за настоящия спор, тъй като отговорността спрямо увредените лица в тази хипотеза е солидарна, като това обстоятелство би било предмет на бъдещите отношения между двете застрахователни дружества и евентуалното разпределение на отговорността помежду им.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и в редовно развило се исково производство по допустими искови претенции.

4

По правилността на решението, в рамките на ограничението от посоченото във въззивните жалби:

Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл. 432, ал.1 КЗ, вр чл.45, вр. чл.52 ЗЗД.

Въззивниците не оспорват от фактическа страна, че при ПТП на 05.08.2018 г. в с. Л. на пътя за гр. Б., вследствие на челен удар между лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, управляван от Н. И. и товарен автомобил „Скания“ с рег. № ***, управляван от Н. С., е настъпила смъртта на К. И., на ** години, сестра на ищците, както и на водача и другия пътник в автомобила – Д. Г., дъщеря на К.. Причина за произшествието е навлизането на лекия автомобил в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещия се товарен автомобил. Навлизането в насрещната лента е резултат на конкретни действия на водача, а не на възникнала внезапно техническа неизправност. Освен това, двата автомобила са се движили с превишена скорост: около 82 км/ч – товарния автомобил и 88 км/ч – лекия автомобил, при разрешена скорост в населено място – 40 км/ч. Загиналата при катастрофата И. пътувала на задната седалка, без предпазен колан, като в резултат на удара и динамиката на движение, напуснала купето на автомобила, паднала в десния банкет и починала на място.

По случая е образувано досъдебно производство № 320 ЗМ 408/2018 г. на РУ на МВР – гр. П., което е прекратено с прокурорско постановление от 24.01.2020г., поради настъпилата смърт на виновния водач на лекия автомобил.

Безспорно е обстоятелството, че за лекия автомобил, към момента на произшествието, е действал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

Въззивниците ищци са едноутробни братя на загиналата при процесното ПТП К. И., съгласно приложеното удостоверение за родствени връзки.

5

Първият спорен въпрос в разглеждания казус е за това, дали въззиваемите ищци са от кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причинената смърт на тяхната сестра. Липсата на изрична уредба в законодателството ни е наложило лицата с право на обезщетение да бъдат определяни през годините чрез тълкувателна дейност на ВС и ВКС, изхождайки от принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съгласно актуалната съдебна практика в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи, за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо установяване на понесени болки и страдания, които да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановленията №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.