Определение № 1940 от 12.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940 гр. София, 09.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20231100514075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ, чл.274 и сл., вр.чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. И. Г., чрез адв. М. Я., срещу Определение № 1446/29.11.2023 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано заличаването на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт от 25.05.2017 г. с № 108, т.

14, по отношение на Самостоятелен обект в сграда, пл. № 939, парцел І, площ по док. – 95 030 кв.м., м. Красно село, Стрелбище, представляващ Апартамент, Мазе№ 4, тип на имота – градски; Стара имотна партида 91591, обл. София, Община – Столична, гр. София, ул.

******* НП, идентификатор ***. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. В тази връзка се счита за неправилно възприетото от съдията по вписванията, че в представеното съдебно решение не е разпоредено заличаване на ипотеката, поради което не се дължи такова. От своя страна излага доводи, че ипотеката следва обезпеченото вземане, като при погасяването му се погасява и ипотечното право, като не е необходимо волеизявление /съгласие/ за това на ипотекарния кредитор. Сочи, че в закона никъде не е посочено какво точно трябва да е съдебното решение, въз основа на което се дължи заличаване на ипотеката, поради което за такова следва да бъде прието решението, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че ипотечното право не съществува. Обосновава надлежната си легитимация с качеството си на ипотекарен длъжник, като счита, че заличаването на ипотеката се дължи въз основа на представеното от него съдебно решение, с което е установено, че задължението към кредитора е изцяло погасено чрез плащане. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено заличаване на договорната ипотека. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Видно от материалите по приложената преписка, производството по същата е инициирано въз основа на постъпило Заявление с вх. № 86332/29.11.2023 г. на АВ от М. И.

Г. за заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 51, т. І, рег. № 11456, д.

39/2017 г., вписана в СВ под вх.рег. № 31168, акт 108, т. ХІV, д. 22019. В заявлението се сочи, че по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е постановено влязло в сила решение № 266520/12.11.2021 г. по гр.д.№93/2019 г. по описа на СГС, с което са отхвърлени исковете за признаване за установено, че М. И. Г. дължи на „С.

България“ООД сумата от 80 000 лв., представляваща част от посочената като дължима сума 1 от 184 208 лв. в подписаното между страните споразумение от 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.09.2018 г. до окончателното му плащане. В заявлението се излагат твърдения, че в мотивите на съдебното решение е прието, че вземането е изцяло погасено чрез плащане.

С определение № 1446/29.11.2023 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд е постановен отказ за заличаване на договорна ипотека по Заявление с вх. № 86332/29.11.2023 г. на АВ от М. И. Г., а именно учредена с Нотариален акт № 51, т. І, рег. № 11456, д. 39/2017 г., вписана в СВ под вх.рег. № 31168, акт 108, т. ХІV, д. 22019. В отказа са изложени мотиви, че с представеното съдебно решение не е разпоредено заличаване на договорната ипотека, поради което не представлява акт, подлежащ на вписване.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 577 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдията по вписванията е задължен да постанови вписване, ако са спазени всички законови изисквания относно молбата с искане за вписване, подлежащия на вписване акт и приложенията към молбата. Ако някое от изискванията не е спазено, съдията по вписванията разполага с правомощието да постанови отказ за вписване – чл. 32а ПВ.

Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

В случая, съдията по вписванията е постановил отказа си поради неспазване на изискванията на чл. 19 от Правилника за вписванията, съгласно които за заличаване на договорната ипотека е необходимо да бъде представено писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма или влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.

По отношение на хипотезата „влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването“ е налице безпротиворечива и еднопосочна съдебна практика, че това може да бъде съдебно решение, с което обезпеченото с ипотеката вземане се признава за недължимо като погасено или съдебно решение, с което ипотечното право се признава за погасено. В тези случаи заличаването на ипотеката следва да бъде като последица от възприетото със съдебното решение, като не е необходимо нарочното постановяване със същото на разпоредителен диспозитив относно извършване на заличаването.

Това тълкуване на текста на нормата в подзаконовия нормативен акт е изведено от правната същност на ипотеката на акцесорно право, което обезпечава определено парично вземане. В този смисъл ипотечното право се учредява в полза на кредитора, който чрез реализирането му може да предприеме действия по изнасянето на публична продан на ипотекираното имущество, като се удовлетвори от цената му, в случай че не е налице доброволно изпълнение по погасяване на дължимото му парично вземане. С оглед характера на ипотеката на акцесорно право, с погасяване на обезпеченото вземане на някое от предвидените в закона основания /плащане, прихващане, давност и др./, настъпва погасяване и на ипотечното право. С цел фактът относно погасяването да достигне до знанието и на третите за правоотношението лица, необходимо е оповестяване на настъпилото погасяване на ипотеката чрез вписване на заличаването по молба на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се признават предпоставките за това – чл. 179, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай заявлението за заличаване на ипотеката е обосновано именно с влязло в сила решение, с което обезпеченото вземане е признато за недължимо, поради извършено плащане, като са отхвърлени установителните искове за неговата дължимост по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното към заявлението решение № 266520/12.11.2021 г. по описа на 2

СГС, ГО, 1-16 състав, със същото е отхвърлен изцяло искът за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М. Г. дължи на „С. България“ООД сумата от 80 000 лв., представляваща част от посочената като дължима сума от 184 208 лв. в подписаното между страните споразумение. Видно от приложения към преписката Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот от 25.05.2017 г., с № 51, т. 1, рег. № 11456, д. 39/2017 г., в полза на „С. България“ООД е учредена договорна ипотека върху надлежно описан недвижим имот, представляващ – Апартамент № 2, находящ се в гр.

София, район Красно Село, ул. *******ти надпартерен етаж, със застроена площ от 95.03 кв.м., заедно с принадлежащото му Мазе № 4, находящо се в сутерена сградата, с площ от 4.59 кв.м., ведно със съответните идеални част от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, за обезпечаване на вземането на „С. България“ООД в размер на 184 208 лв. по споразумение от 23.03.2017 г.

Въз основа на така приложените документи се установява, че размерът на обезпеченото вземане чрез учредената договорна ипотека е 184 208 г., а постановеното съдебно решение установява недължимост на част от посочената сума в размер на 80 000 лв., като за разликата до пълния размер на сумата не се установява да е постановено съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо за нейната недължимост. Възприетото в мотивите на съдебния акт относно недължимост на пълния размер на обезпеченото вземане, не се ползва със задължителна обвързваща сила в отношенията между страните по смисъл на чл. 299 ГПК.

При това положение, и доколкото не се установява съдията по вписванията да е бил сезиран надлежно с приложен някой от алтернативно посочените документи по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, не се установява да са налице предпоставките за заличаване на ипотеката.

С оглед гореизложеното, обжалваният отказ, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ, обективиран в определение № 1446/29.11.2023 г. , постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, за заличаването на договорна ипотека, постановен по Заявление с вх. № 86332/29.11.2023 г. от М. И. Г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3