Определение № 2549 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2549 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, вр. чл. 270, ал.

4 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. П.Г., упълномощен защитник на подсъдимия А. Р. А., ЕГН **********, срещу протоколно определение от 19.06.2025 г. по НОХД № 7117/2025 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение (МНО) „домашен арест“ в по-лека такава.

С жалбата е отправено искане за отмяна на атакуваното определение поради неправилност на същото. Сочи се, че спрямо подсъдимия от 01.10.2024 г. последователно е била изпълнявана МНО „задържане под стража“ и МНО „домашен арест“, контролирана със средство за електронно наблюдение, като към момента на подаване на жалбата срокът на задържане е с обща продължителност от 8 месеца и 26 дни, който срок жалбоподателят намира за неразумен. Обръща се внимание, че макар делото вече да се намира в съдебна фаза, в която няма ограничение на срока на задържане, молбата за изменение на мярката за неотклонение е била подадена, докато делото е било още в досъдебната фаза, и следва да се отчете общата продължителност на изпълняваните мерки. Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е налице реална опасност от извършване на престъпление, като се сочи, че съдът е пренебрегнал обстоятелството, че от последното осъждане на подсъдимия са изминали около три години. В допълнение се акцентира, че изминалият срок на задържане влияе върху опасността от извършване на престъпление, като води до намаляването й. С оглед това жалбоподателят счита, че изведената от първоинстанционния съд опасност е хипотетична, а не реална.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, от лице, което 1 има право на жалба – защитника на подсъдимия, и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С постановление на СРП от 10.04.2024 г., предявено на обвиняемото лице на 01.10.2024 г., А. Р. А. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 17/2023 г. по описа на РДГП-Драгоман, пр. пр. № 25610/2023 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

След изготвяне на постановлението обвиняемият А. е бил търсен на известния по делото негов адрес, както и са изискани съответните справки във връзка с установяване на местонахождение му, но не е бил открит. Предвид това с постановление от 20.06.2024 г. същият е бил обявен за издирване с мярка „принудително довеждане“. Обвиняемият А. е бил открит от органите на МВР на 01.10.2024 г. и е бил принудително доведен в 03 РУ-СДВР. На същата дата обв. А. е бил задържан за 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор.

С определение от 03.10.2024 г., постановено по НЧД № 13708/2024 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, спрямо А. Р. А. е взета МНО „задържане под стража“ по посоченото досъдебно производство, като определението е потвърдено на 10.10.2024 г. след осъществена въззивна проверка по ВНЧД № 6288/2024 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав.

Въпросът за изпълняваната спрямо обв. А. МНО е бил предмет на няколко производства по чл. 65 НПК.

С определение от 05.12.2024 г., постановено по НЧД № 16888/2024 г., СРС, НО, 103-ти състав е отказал да измени МНО от „задържане под стража“ в по-лека, като определението е било потвърдено с протоколно определение от 05.12.2024 г. по ВНЧД № 8015/2024 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав.

С определение от 04.02.2025 г. по НЧД № 1447/2025 г. по описа на СРС, НО, 16ти състав е отменена МНО „задържане под стража“. След осъществен въззивен контрол по ВНЧД № 972/2025 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав определението е било отменено, като вместо него е било постановено ново такова, с което искането за изменение на МНО „задържане под стража“ е било оставено без уважение.

С определение от 20.03.2025 г. по НЧД № 3886/2025 г. по описа на СРС, НО, 112-и състав е оставено без уважение искането на обв. А. за изменение на мярката му за неотклонение. Определението е било отменено с определение от 27.03.2025 г. по ВНЧД № 2107/2025 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав, като вместо това въззвният съд е изменил МНО „задържане под стража“ в МНО „домашен арест“, която е постановил да се изпълнява със средство за електронно наблюдение.

Производството по НОХД № 7117/2025 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, е образувано по внесен на 14.05.2025 г. от СРП обвинителен акт срещу Я.В.Н. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, срещу М.Е.К. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и срещу А. Р. А. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, предл.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На 12.05.2025 г., преди да бъде образувано съдебното производство по делото, в 2 деловодството на СРС, НО е била депозирана молба от обв. А. за изменение на мярката му за неотклонение. Молбата е била препратена по компетентност на СРП, като е била докладвана на наблюдаващия прокурор след изготвянето на обвинителния акт, предвид което същата е била изпратена обратно СРС и докладвана на съдиятадокладчик по образуваното съдебно производство.

С разпореждане на съдията-докладчик от 20.05.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 19.06.2025 г.

Ход на разпоредителното заседание не е бил даден в проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание поради необходимостта от назначаването на служебен защитник на подс. К., но в същото заседание е СРС е разгледал искането на подс. А. по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК, като го е оставил без уважение. Съдът е приел, че продължават да са налице предпоставките за изпълняване на МНО „домашен арест“ спрямо подс. А., като в тази връзка е акцентирал на съществуващата опасност от извършване на престъпление, изводима от съдебното минало на подсъдимия. Не е констатирана опасност от укриване на подсъдимия. Съдът е приел, че срокът на изпълнение на МНО „домашен арест“ е два месеца, който е намерил за разумен. Съдът е счел, че необходимостта от контакт между подсъдимия и детето му не се препятства от изпълняваната мярка, както и че ограниченията на подсъдимия досежно трудовата заетост са оправдани за целите на прилаганата процесуална принуда.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането на мярката за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат нейното изменение. Предпоставките за вземане, респ. продължаване на действието на мярката за неотклонение „домашен арест“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 62, ал. 2, вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК).

Съдът намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на МНО „домашен арест“ спрямо подсъдимия А. Р. А., като липсват нови обстоятелства, които да налагат изменението й в по-лека такава.

На първо място, правната квалификация на повдигнатото срещу подс. А. обвинение продължава да отговаря на изискването на първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, тъй като е за престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК, за което в редакцията на закона към датата на деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.

Въззивният съд напълно споделя виждането на първоинстанционния съд, че с оглед обстоятелството, че делото е в начален етап на съдебното производство и тепърва предстои да бъде проведено разпоредително заседание, на което подсъдимите да бъдат предадени на съд, не следва да се обсъжда наличието на обосновано предположение в извършване на престъплението, за което е внесен обвинителния акт срещу подс. А.. Както правилно е посочил СРС, в актуалната редакция на чл. 270, ал. 2 НПК не съществува забрана за обсъждане на този въпрос, но същевременно не е предвидено и задължение на съда да се произнася по него. С оглед това въззивният съд намира, че в случая не е необходимо да разглежда въпроса за наличието на 3 обосновано предположение за извършено престъпление. Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство многократно този въпрос е бил разглеждан в произнасянията на съда по исканията за изменение на мярката за неотклонение на подс. А., като след провеждането на последното производство по чл. 65 НПК не са събрани нови доказателства, които да дадат повод за преоценка на извода за наличие на обосновано предположение. Понастоящем делото е в начален етап на съдебната фаза, в която при провеждане на съдебното следствие предстои да бъдат събрани и проверени всички доказателства от досъдебното производство, както и да бъдат събрани нови такива, за което подсъдимия разполага с правото да прави доказателствени искания, включително като поднови исканията си от досъдебното производство. Събраният доказателствен материал ще послужи за изграждането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд при произнасянето му с крайния съдебен акт по същество на делото, поради което преждевременното обсъждане на доказателствата, каквото неминуемо следва при разглеждането на въпроса за обоснованото предположение, би могло да доведе до компроментиране на безпристрастността и обективността на съдебния състав, пред който делото е висящо, което не бива да се допуска.

Въззивният съд се солидаризира с констатацията на първата инстанция, че не се установява опасност от укриване на подсъдимия. Същият е с установен адрес по делото, на който се изпълнява МНО „домашен арест“, като не се установяват опити на подсъдимото лице за отклоняване от изпълнението й.

По отношение на наличието на опасност от извършване на престъпление настоящият съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд също следва да бъде споделен. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан неколкократно за разнородна престъпна деятелност, като наказанието „лишаване от свобода“, наложено по последното му осъждане, е било изтърпяно на 03.06.2022 г. В този смисъл неоснователен е доводът на защитата, че от изтърпяването на това наказание са изминали три години, в които подсъдимият се е въздържал от противоправна дейност. Следва да се отбележи, че от датата на освобождаването на подсъдимия от затвора до периода на инкриминираното по настоящото дело деяние е изминала едва около една година, което свидетелства за трайно изградени престъпни навици у подсъдимия и затвърждава убеждението на настоящия съдебен състав, че спрямо подс. А. продължава да съществува реална опасност от извършване на престъпление, чийто интензитет не е намалял.

На следващо място, съдът съобрази продължителността на срока на задържане и неговата разумност. Делото понастоящем се намира в съдебната фаза на наказателния процес, за която не е предвиден допустим максимален срок на задържане, какъвто законът определя за досъдебното производство. При това положение съдът е компетентен да извърши собствена преценка за разумността на изтеклия срок на задържане, като в конкретния случай въззивната инстанция намира, че срокът на задържане е разумен и не представлява обстоятелство, което да обуслови изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия А.. От момента на задържането му по делото – 01.10.2024 г., е изминал период от около десет месеца, в който по мнение на настоящия съдебен състав следва да се включи и периода на изпълнение на МНО „домашен арест“, доколкото чрез нея също се ограничава правото на лицето на свободно придвижване, като в крайна сметка периодът на задържане не се отличава като прекомерно продължителен. Непосредствено след образуването му делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 19.06.2025 г., като такова не е 4 било проведено поради обективни пречки. Вместо това в заседанието е разгледано искането за изменение на мярката на подс. А., произнасянето по което е предмет на въззивен контрол в настоящото производство. Делото е отложено за провеждане на разпоредително заседание на 03.09.2025 г. и съответно предстои предаването на подсъдимото лице на съд. С оглед това не се констатира необосновано забавяне по делото.