Решение № 379 от 03.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Бургас, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200278 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *, против Наказателно постановление № 867680-F862124/29.12.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева (2556,46 евро).

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. * от АК - Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. *, която моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 08.01.2026г., видно от 1 разписката към същото и депозирането на жалбата на 19.01.2026г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.12.2025г. свидетелката С. К. Ж. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставила срещу дружеството – жалбоподател „*" ЕООД с ЕИК *, АУАН сер. AN № F862124/02.12.2025г., в който посочила като нарушена разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ.

В акта било посочено, че необосновано от обективни икономически фактори, на 02.09.2025г., в стопанисван от него търговски обект – МИНИМАРКЕТ "*", находящ се в гр. Бургас, ул. „*" № 1, жалбоподателят е увеличил продажната цена на хранителна стока – „10 бр. яйца кутия L ”, както следва: цената към 11.08.2025г. била 4,10 лева, а към 01.10.2025г. същата е в размер на 4,65 лева, т.е. налице е повишение на продажната цена с 0,55 лева или 13,41 %, което е в по-голям размер спрямо повишението на доставната цена на продукта, което за периода 11.08.2025г. – 01.10.2025г. била в размер на 0,24 лева, съгласно представени от проверяваното дружество фактури.

Въз основа на така съставения АУАН, сезиран с преписката по него административнонаказващият орган е издал и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, на основание чл.

59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева (2556,46 евро).

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в Ц У на НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена 2 разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Независимо от горното, при извършената служебна проверка на атакуваното наказателно постановление настоящият съдебен състав намира, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Това е така по следните съображения:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществено нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

Съгласно цитираната разпоредба, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ (обн. ДВ, бр. 65 от 08.08.2025г.) обаче, изрично е предвидено, че до 08.10.2025г. органите на приходната администрация могат да отправят само писмени предупреждения при неспазване на чл. 15, ал. 1 и 4, чл. 16, 20, 21, 55а и 55б. Тоест, макар и поведението на търговеца да има характер на административно нарушение, законодателят е регламентирал един двумесечен гратисен период, в който нарушителите да не се санкционират, а само да се предупреждават за нововъведените временни правила и да съобразят поведението си с тях за следващите 10 месеца. Тези правила са по повод въвеждането на еврото в Република България и целят да защитят и потребителите. Така, за нарушения на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ в периода от 08.08.2025г. до 08.10.2025г., органите на НАП нямат правомощие да санкционират нарушителите, а само да ги предупреждават, като ирелевантно е обстоятелството дали извършеното е значително или маловажно.

Разпоредбата на § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ е специална, с временен характер и изключва наказуемостта въобще (като предвиденото в същата „писмено предупреждение“ няма характера на такова по чл. 28 от ЗАНН).

В разглеждания случай актосъставителят и АНО са приели, че е налице повишение на цената на хранителния продукт именно към 02.09.2025г., доколкото това е датата, на която е извършена първата продажба на продукта по завишената цена, съответно това е датата, посочена и в двата акта – АУАН и НП като дата на извършване на нарушението. В този случай обаче, предвид § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран, а е следвало само да бъде предупреден да спазва установения в държавата правов ред, което се явява и една от целите на административното наказание (чл. 12 от ЗАНН). Като не е сторил това АНО е допуснал нарушение на закона, което обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и съставлява основание за неговата отмяна.

3

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя „*" ЕООД и адв. * от АК – Бургас за процесуално представителство по настоящото НАХД № 278/2026г. по описа на БРС, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 550 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 867680-F862124/29.12.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева (2556,46 евро).

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София ДА ЗАПЛАТИ на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *, сторените в производството разноски в размер на 550 евро (петстотин и петдесет евро) за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4