Решение № 13 от 04.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Г.О., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200563 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Д. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул.

„***” № 7, обжалва чрез своя процесуален представител Д. П. от АК – Г., със съдебен адрес гр. Г., ул. „***“ № 1, ет. 4, издаденото срещу него Наказателно постановление № 25-0350-000417/28.08.2025 г. на В. В.Б. – ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С.. От името на своя подзащитен адв. П. счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуален закон. Според него при издаването на наказателното постановление и при съставянето на предхождащия го АУАН са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи като непосредствена последица ограничаването на правото на защита на М.. Моли съда да го отмени изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. М. не се явява. Не се явява и неговият упълномощен защитник адв. Д. П. от АК – Г.. Адв. П. депозира уведомление/становище, в което заявява невъзможност да се яви в съдебно заседание, но заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява също, че поддържа изцяло жалбата. Излага доводи по 1 същество. Твърди, че в НП е констатирано, че М. е управлявал лек автомобил без застраховка „Гражданска отговорност", но му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. за това, че същият не е изпълнил задължението си да сключи такава застраховка. В този смисъл не ставала ясна волята на наказващия орган дали е наложил санкция за това, че лицето притежава или за това, че лицето управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от това била посочена санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ която предвижда наказание в такъв размер чрез „имуществена санкция“ на юридическо лице, а не чрез глоба на физическо лице. Адв. П. посочва, че глобата и имуществената санкция, като правни термини и правни институти са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби (в случая т. 1. и т. 2 от чл. 638, ал. 1 от КЗ) именно поради това, че когато разпоредбата е ясна, тя трябва да се приложи в действителния й смисъл. По този начин според защитника жалбподателят е поставен в невъзможност да разбере конкретното обвинение и да организира правилно защитата си. По изложените съображения моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски, за които прилага списък.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2025 г. е съставен АУАН бл. № 744303 против В. Д. М., ЕГН **********, в качеството му на собственик на „ВАС ТРАНС“ ЕООД, за това, че на 11.08.2025 г. в 11,30 часа, на ПП I-4, км 161+900 в посока към гр. В., управлява лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ***, в качеството си на представител на юридическо лице, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към часа и датата на проверката, с което виновно е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Актът е предявен на водача В. Д. М. в момента на съставянето му и същият го е подписал като е вписал в него „Възразявам в законоустановения срок“.

2

На 28.08.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля З. С. М. Акт за установяване на административно нарушение, ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С. издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0350-000417, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането на основание чл.

638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 15 от същия кодекс н а М. е наложено наказание административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.09.2025 г. В законоустановения срок М. е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..

Съдът служебно е изискал и приложил по делото справка от Централна база – КАТ, от която е видно, че процесният лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** е в движение и е собственост на „ВАС ТРАНС“ ЕООД.

По делото е приложено и писмо от РУ – С. ведно със справки от Гаранционен фонд, от които е видно, че:

- към 11,30 часа на 11.08.2025 г. лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;

- последната сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** е била с начална дата на покритие 03.08.2024 г. и с крайна дата на покритие 02.08.2025 г.; и

- към дата 11.08.2025 г. собственик на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** е фирма „ВАС ТРАНС“ ЕООД, като същата е собственик на посочения лек автомобил от 16.07.2025 г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели актосъставителят на АУАН бл. № 744303/11.08.2025 г. – З. С. М. и свидетелят по акта С. Р. С.. Служителите на РУ – С. в своите показания потвърдиха, описаното в акта.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите З. С. М. и С. Р. С., както и от приетите по делото писмени доказателства.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, 3 настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност (заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър Бойко Рашков – л. 17 и Заповед № 366з4485/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – В.Т., ст. комисар Д.М. – л.

19). При издаването им обаче са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.

Жалбоподателят е наказан за това, че на 11.08.2025 г. в 11,30 часа, на ПП I-4, км 161+900 в посока към гр. В., управлява лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ***, в качеството си на представител на юридическо лице, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към часа и датата на проверката, с което виновно е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв.

На първо място, разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определяне кога то е извършено във времето е необходимо да се установи към кой момент е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия. Това нарушение ще продължи да съществува до момента, в който по отношение на МПС бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и тя бъде заплатена. От друга страна в словесното описание на нарушението е посочено, че жалбоподателят в качеството си на представител на юридическо лице управлява лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ – нарушение, което се осъществява с действие и се явява довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите. Същевременно е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ. За жалбоподателя, а и за съда, остава неясно в какво точно нарушение е обвинен В. М. – дали за това, че управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че не е сключил такава застраховка в качеството си на физическо лице или на представител на юридическото лице собственик на автомобила.

В случая последното също остава неясно – кой всъщност е субектът, носител на административната отговорност. В описателната част на наказателното постановление жалбоподателят е посочен в качеството си на представител на юридическото лице. Като санкционна е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. Тази разпоредба предвижда наказание за едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, и не изпълни задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съгласно тази разпоредба на юридическото лице нарушител се налага имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. В настоящия случай, с обжалваното наказателно постановление на В. Д. М., с посочено ЕГН, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лв.

Съгласно чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания се предвиждат само по отношение на нарушители, които са физическите лица, тъй като деянието, извършено от тях, следва да е извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица.

Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се предвижда в друга разпоредба от ЗАНН - чл. 83, ал. 1, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Така има ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини. Глобата като вид санкция, може да бъде наложена само на физически, но не и на юридически лица.

5

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН видът и размера на наказанието са задължително съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. В настоящия случай наказателното постановление въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителя и на кого е наложена санкцията.

Настоящата инстанция счита, че така установеното несъответствие на състава на нарушението и на наложената административна санкция за субекта, носител на административната отговорност, е достатъчно основание да се отмени процесното наказателното постановление като незаконосъобразно.

При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят В. Д. М.. Такова искане е направено в жалбата и в депозираното уведомление / становище от защитника на М., като са приложени съответните доказателства за извършването на тези разноски – договор за правна защита и съдействие от 01.09.2025 г., с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако административното наказание е под формата на глоба, то възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложеното адм. наказание в обжалваното НП е „глоба“ в размер на 2000,00 лв., което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. От тук следва, че минималния размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания от нас случай е 500,00 лв., каквото именно възнаграждение е договорено между жалбоподателя и неговият защитник.