Решение № 112 от 10.05.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Е. Реджепова в присъствието на прокурора Жаклин Таквор Кехецикян (РП-Варна) като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20213110201460 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по внесено искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето Е. Б. Д. с ЕГН ********** страда от някое от заболяванията, изброени в разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с оглед евентуалното му настаняване на лечение по принудителен ред при стационарни условия.

В открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява становище, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително лечение в специализирано здравно заведение. Моли съда да се произнесе в този смисъл като настани Д. на стационарно лечение в МБАЛ „Св. Марина“ и за срока, предложен от вещите лица в СПЕ.

Защитникът на освидетелствано лице се солидаризира със становището на вещите лица, че се касае за лице с психично заболяване, и счита, че в случая от събраните по делото доказателства се извежда и наличието на т.нар. социален критерий, поради което пледира съдът да се съобрази със становището на вещите лица.

1

Лицето, чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното следствие е комуникативно, преимуществено говори за себе си, обяснява, че няма нужда от лечение, грижи се за себе си и желае да отиде да живее на вилата си на Траката, но майка й не й позволява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Лицето, чието настаняване се иска Е. Б. Д. е на 26години, която е провеждала амбулаторно лечение в последните 7-8години по повод на поставена диагноза БАР-Биполярно афективно разстройство.

Родена от нормално протекла бременност, в гр. Варна. Правилно развитие. Завършила средно образование, след което започнала да следва висше икономическо образование във ВИНС гр. Варна, но напуснала. До настоящия момент не работи, не е семейна. След смъртта на баща си е в конфликтни отношения с майка си като имат и имотни спорове.

Още в ученическите си години Д. имала проблеми с дисциплината си и приятелката си среда.

Преди около 7-8 години се появили ендокринни проблеми, при които имала проблеми с косата си/почти останала без коса/. Диагностицирани били и психични проблеми-емоционална промяна. Първият пристъп е с депресивна симптоматика-тогава поддържала суицидни намерения и направила опит за самонараняване. Отказвала контакти и прием на храна и трудно приемала медикаментозно лечение.

В следващите години до настоящия момент е провеждано активно лечение за психичните й проблеми още три пъти-като има два пристъпи с маниина симптоматика.

От показанията на майка й – св. Д. се установи, че в последните месеци дъщеря й не е излизала от къщи, а когато го правела обикаляла магазините и вземала вещи които са й необходими, без да ги плаща, като твърдяла, че е богата и те й се полагат, а когато не й се позволявало да ги вземе ставала агресивана и чупела.

Освидетелстваната в последните месеци отказвала да посети лекуващия 2 психиатър д-р Я. Ст. и отказвала прием на медикаментите си.

Отчетена е промяна в поведението й което е повлияно от емоционалните й колебания. Към настоящото освидетелстване от вещите лица е напрегната, говорно и физически агресивна /заплашвала майка си с нож и хвърляла нож срещу нея/с болестна промяна в мисленето-поддържала параноидни налудности свързани с близкия й семеен кръг /твърдяла, че майка й е сводница, че я продава за проститутка, че я ограбва/. При О. се диагностицира тежко изразена инсомния, отказ от прием на храна с елементи на анорексия. Освидетелстваната с дни не излизала от дома си и отказвала да отвори врата на жилището си както и да говори с близките си и в частност с майка си.

Настоящият болестен епизод при О. е от 2-3 месеца-като е емоционално много напрегната, конфликтна, опасявала се за живота си споделяла, че е преследвана следена, ограбена и „продавана за проститутка", отказала да бъде прегледана от психиатър, да приема медикаменти, била агресивна-към майка си и близките си и автоагресивна-заплашвала със самоубийство.

Освидетелстваната отказала и да се яви за първоначално определеното й от съда амбулаторно комплексно освидетелстване и е доведена със съдействието на Полицията. При прегледа е била конфликтна, враждебна, със скъсена дистанция и категорично некритична към психичното си състояние.

От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваната Е. Б. Д. страда от Биполярно афективно разстройство, маниина фаза-маниен синдром с психотични симптоми, което заболяване е от категорията на заболяванията, подлежащи на лечение по принудителен ред, т.е. налице е медицинският критерий за настаняване на лицето за лечение.

Наред с това, видно от непосредствените впечатления на съда от поведението на г-ца Д., показанията на нейната майка, както и от съдържанието на заключението по назначената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, поведението на Е.Д. към настощия момент е изцяло подчинено на установеното у нея заболяване, като ако не се положат грижи за лечението й с цел благоприятното му повлияване за в бъдеще същото би могло да представлява опасност както за самата него, така и за околните в това число лицата от близкото й семейно обкръжение.

3

Наред с изложеното, съдът установи, че лицето е категорично некритично към заболяването си и не полага никакви усилия за неговото подобряване, а нещо повече изолира се социално, което прави още по-труден контрола върху същото от страна на нейните близки

Поради изложеното съдът намира, че в случая е налице и социалният критерий обуславящ необходимостта от настаняване на лицето за лечение.

Към момента освидетелстваният няма съзнание за болест и не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си, поради което и съдът намира, че следва да назначи за лице, което да дава информирано съгласие длъжностно лице, определено от кмета на Община Варна.

Това е така и с оглед обтегнатите отношения, които освидетелстваната има с нейната майка св. Д..

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155 ЗЗ за настаняване на освидетелстваният Е. Б. Д. с ЕГН ********** на задължително лечение в МБАЛ „Св. Марина“ и вземайки предвид становището на вещото лице прецени, че освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в МБАЛ „Св. Марина“ за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Е. Б. Д. с ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, СТАЦИОНАРНА ФОРМА, в МБАЛ „Св.

Марина“ за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3 ЗЗ за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на Е. Б. Д. с ЕГН ********** длъжностно лице, определено от кмета на Община Варна.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5