Решение № 105 от 24.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Благоевград, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500958 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се решение №500460/07.07.2022 г. постановено на по гр.дело №461/2021 по описа на РС-Разлог. С атакуваното решение на основание чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено ползването на два съсобствени на страните имоти.

Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е „частично неправилно“ и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за неразделна част от него да се счита приложена скица на вещо лице, като същата бъде коригирана съобразно доказателствата и материалния закон.Намира, че би следвало да се извърши корекция върху скицата, която е неразделна част от постановеното и атакувано решение, като вместо цифрата 6, изписана върху т.н. лице на имота, отредено за ползване от Н. Т. Е., да се запише друга по-малка цифра, съотвестстваща на квадратурата на отредената му с решението за ползване част от процесния имот за сметка на увеличаване на лицето на този имот, предоставено за ползване на Р. Е., съобразно предоставената му част от същия имот.

Отправено е искане съдът да постанови съдебно решение, с което да уважи изцяло въззивната жалба и отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част като неправилно и незаконосъобразно

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ответника с отговора на въззивната жалба оспорва 1 същата. Излага съображения за правилността на обжалваното решение.Сочи се, че не става ясно дали в случая се касае за искане за поправка на очевидна фактическа грешка или за неправилност на първоинстанционното решение, а ако е второто - не е ясно в какво точно се състои порочността.Въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като PC Разлог се е съобразил напълно с приетата и неоспорена съдебнотехническа експертиза. Иска съдът да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Иска да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски по делото.

В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателят Р. К. Е., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. С.. Същият поддържа искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция, за които се представя списък.

Въззиваемите -редовно призовани, не се явяват. За всички се явява адв. К., който моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя скица е изготвена от вещото лице по допусната от първата инстанция експертиза, тази експертиза не е била оспорена и в настоящото дело не е ясно какво всъщност иска ответната страна - дали поправка на ЯФГ, за което обаче има друг ред, а не чрез обжалване на решението. Претендира разноски по чл. 38 от ЗА.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово компетентен съд, функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.При проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че решението е допустимо, поради което не се налага неговото обезсилване.

По правилността на решението, съдът намира следното:

Решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:Производството пред районен съд - Разлог е образувано по искова молба на Р. Е. против Д. П. , Ф. П., М. П. и Н. Е. за разпределяне ползването на два събобствени имота . Правното основание на исковата претенция е чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността.

2

Решаващия съд е изслушал заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, изпълнението на която е възложено на вещото лице И.К.. В съдебно заседание, проведено на 15.04.2022 г. заключението не е оспорено от страните и е прието към доказателствения материал по делото. В хода на устните състезания в същото това съдебно заседание страните, както ищеца така и ответниците са посочили, че желаят съдът да постанови решение, в което да се възпроизведе II вариант от заключението на вещото лице. Съдът се е съобразил с волята на ищеца и ответниците и е постановил съдебен акт, като е разпределил ползването на съсобствените имоти съгласно II вариант от заключението на в.л.. Скицата от заключението отразяваща II вариант е неразделна част от съдебния акт, санкционирана е с подписа на съдията постановил същия.

С оглед горното съдът намира, че не са налице основания за уважаване на въззивната жалба и за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отговорността за разноските: Въззивника трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на адвокат Я. К. в размер на 400 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.

38, ал. 1, т. 3 пр.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. /В тази връзка определение № 70/ 08.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2445/16 г. второ т. о. и определение № 41/25.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2127/16 г. първо т. о. /

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500460 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 461/2021 г. по описа на РС-Разлог.

ОСЪЖДА Р. К. Е., ЕГН 5710276404, с адрес: адрес да заплати на Ф. Д. П., ЕГН 3

********** с адрес гр. П, адрес, М. Д. П., ЕГН **********, с адрс гр. адрес, ЕГН **********, с адрес адрес направените по делото разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4