Решение № 144 от 13.10.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 403/2025
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.116, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
- чл.99, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Търговище, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Т. ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Т. ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200403 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. И. от гр.Търговище против Наказателно постановление № 1993-8-11/25.04.2025 г., издадено от ВПД Началник на РУ – Търговище. Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Както в жалбата, така и в устните състезания няма искане за присъждане на направени по делото разноски.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :
На 10.04.2025 г. около 14:30ч. при извършване на полицейска проверка на ул.Капитан Данаджиев в гр.Търговище било установено, че жалбоподателя 1 не е променил настоящият си адрес от : ул. ********* в гр.Търговище на ул.
*********** в гр.Търговище в законоустановения 30 – дневен срок. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № 1993-811/10.04.2025 г. акта е подписан без възражения, било снето сведение от жалбоподателя. В законоустановеният срок не се постъпвали писмени възражения. Въз основа на АУАН ВПД Началник на РУ - Търговище издал Наказателно постановление №1993-8-11 от 25.04.2025 г., с което за нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР и на основание чл.116, ал.2 от ЗГР наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 200 лв.
Така установената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени и гласни доказателства. от показанията на св.М. и сведението саморъчно написано от жалбоподателя се установи, че жалбоподателя е адресно регистриран на ул.*******, но от две години не живее на адреса, въпреки това в личната му карта постоянният и настоящият му адреси са на ул.******** в гр.Търговище. това принципно е нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР и представлява състав на административно нарушение по чл.116, ал.2 от ЗГР.
Процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
При служебната проверка на оспореното наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения. Липсва дата и място на извършване на нарушението и посочване на обстоятелствата при които същото е извършено. Не е посочено кога жалбоподателят фактически е променил настоящия си адрес и кога е следвало да заяви това обстоятелство пред съответните органи. При това положение съдът е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона, респ. да извърши проверка дали не е изтекла давността за реализиране на административнонаказателната отговорност. Не са посочени и доказателствата, които потвърждават нарушението. Налага се извода, че в оспореното наказателно постановление липсват съществени реквизити по смисъла на чл.57, а.1, т.5 от ЗАНН. Същите пороци притежава и съставеният акт за установяване на административно нарушение.
Съгласно трайната практика на Адм.съд Търговище при издаване на НП наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53 ал. 1 от 2
ЗАНН, а именно, когато установи, че нарушителят е извършил деянието, ако няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, да издаде НП. Съгласно ТР № 1от 12.12.07 година на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните„ случаи на адм. нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В процесния случай такава преценка изобщо не е направена. В конкретния случай за въззивният съд не съществува предмет за проверка във връзка с разглежданата разпоредба, при което единствената възможност за настоящия състав е НП да бъде отменено.
Това е така, предвид обстоятелството, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В този обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която в процесния случай липсва, като съдът не може да я замести със своя така. Следва да се отбележи, че „преценката” относно наличието на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на НП, кореспондира с правото на защита. Нарушителят, освен за какво е наказан има законното право да узнае, както фактите, така и критериите, по които е определена степента на неговото нарушение, съответно защо деянието не е квалифицирано като маловажен случай. Липсата на такава преценка означава липса на мотиви в тази част на НП, което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна. Касае се също до липса на съществен реквизит на наказателното постановление.
По изложените съображения, съдът счита обжалваното НП за незаконосъобразно, издадено при допуснати от наказващия орган на съществени процесуални нарушения, поради което и следва да бъде отменено на посочените основания, без съдът да се произнася по същество.
От жалбоподателя няма искане за присъждане на направени по делото разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1993-8-11/25.04.2025 г. на ВПД Началник на РУ – Търговище, с което на И. П. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.”*********, за нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР и на 3 основание чл.116, ал.2 от ЗГР е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4