Решение № 1179 от 26.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110107428 по описа за 2025 година

Предявен е от Д. Н. Х., ЕГН:**********, чрез адв.Н. М. М.-АК - гр.

****, против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

***, ул. „****“ 29, ет.7 иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за приемане за установено, че сключеният между Д. Н. Х., ЕГН:**********, в качеството на кредитополучател и ****“ ООД, ЕИК ****, в качеството на кредитор Договор за паричен заем № ****/16.11.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 16.11.2024г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който е получила в собственост сумата от 1800.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на 63.32%.

Твърди се, че в договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 12 месечни вноски с размер на погасителната вноска 5x75.00лв. и 7x301.75лв. с крайна падежна дата 17.11.2025г.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит страните се споразумяват , че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:

Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция.

Съгласно чл.11 при неизпълнение на изискването на чл. 5 от договора 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2180.75лв./, която ще се плаша разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.

Приема, че процесния договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите, на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпишевсъдържаниетонадоговораусловиятазаприлаганенавъзнаградителнаталихва.

Приема, че договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10,ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 63.32% излиза извън законо установените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.

Твърди, че кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размерът на ГПР.

Приема, че на собствено основание е нищожна и неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението.

Твърди, че в случая договорената възнаградителна лихва е в годишен размер 50.00% и надвишава над 3 пъти законната лихва. Уговарянето на такъв висок размер на възнаградителната лихва, надхвърлящ над три пъти законната лихва за забава, се явява противно на добрите нрави, тъй като сеполучаванеравноправнотретираненакредитополучателякатоикономическипослабучастник в оборота. Следователно уговорката за размера на лихвата до такава степен противоречи на справедливостта, че се явява нищожна. След като тази уговорка е нищожна, кредиторът не може да я ползва за правно основание да претендира заплащането на лихвата по съдебен ред.

Считам, че уговорената възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Приложения в кредитното правоотношение ГПР е 2 различен от посочения в договора, кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 63.32 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1,т.11ЗПК.

Изтъква се, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Счита, че сключеният между страните Договор за паричен заем № ****/16.11.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал. 1 / ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

В допълнително молба се уточнява, че ищцата е заплатила по договора сумата от 580.00 лева в полза на ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Изтъква се, че на основание чл.

26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Приема се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в 3 изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

На следващо място се твърди, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. Твърди се, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Приема се, че в Договора не е налице неравноправност по ЗЗП.

В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява в условия на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, както следва:

- На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена Д. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на **** ООД, ЕИК **** сумата от 1220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № **** от 16.11.2024 в общ размер на 1800 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

- При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли на основание чл. 23 ЗПК да бъде осъдена Д. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на **** ООД, ЕИК **** сумата от 1220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № **** от 16.11.2024, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който **** ООД, ЕИК 4

****, е предоставило на Д. Н. Х., ЕГН ********** заемна сума в размер на 1800 лева. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, като последният служи за разписка за изплатените суми - чл. 4, ал. 1 от Договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 50% на 12 месечни вноски с дата на първо плащане 16.12.2024 г. и последна вноска на 17.11.2025 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Изтъква се, че предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказва и от признанието в исковата молба.

Твърди се, че Д. Н. Х., ЕГН **********, е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора.

След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 17.12.2024г. - 5лв., на 17.01.2025г. - 35лв., на 21.01.2025г. - 30лв., на 30.01.2025г. - 20лв., на 26.02.2025г. - 110лв., на 06.03.2025г. - 85лв., на 31.03.2025г. - 100лв., на 25.04.2025г. - 40лв., на 30.04.2025г. - 30лв. и на 30.06.2025г. - 125лв. Като общо платеното е в размер на 580 лв., с която сума са погасени първата вноска изцяло и втората частично. За доказване на тези твърдения представяме Справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и Извлечение за бъдещите и предстоящи плащания.

Твърди се, че към настоящия момент Д. Н. Х., ЕГН **********, е в просрочие на 7 вноски по кредита с падежи, както следва: 16.01.2025 (частично погасена), 17.02.2025, 17.03.2025, 16.04.2025, 16.05.2025, 16.06.2025 и 16.07.2025, което е основание кредитора да упражни правото си по чл. 6, ал.

3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължението на ответника по настоящия иск е в общ размер 3838.32 лева, от които 1800 лева главница, 606.88 лева възнаградителна лихва, 1383.71 лева договорна неустойка и 47.73 лева такси.

Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и 5 изискуемостта на предоставената главница, за кредитора е налице безспорен правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Към насрещната искова молба прилага за връчване до ответника по насрещната искова молба Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение на Д. Н. Х., ЕГН:**********, по Договор за потребителски кредит № **** от 16.11.2024, което към 10.08.2025 г. възлиза на обща стойност от 3838.32 лева, от които 1800 лева главница, 606.88 лева възнаградителна лихва, 1383.71 лева договорна неустойка и 47.73 лева такси.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещния иск Д. Н. Х. депозира писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на насрещната искова претенция. Не се оспорва предоставянето от страна на ищеца по насрещния иск сума по кредита.

Оспорва се задължението на ответницата на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Приема се, че т.к. договорът е изцяло нищожен, то кредотополучателят не дължи плащане по него в полза на кредитора.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: