Определение № 1845 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102615 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 11379/22.04.2025 г., подадена от С. А. М., чрез адвокат Н. М., срещу решение № 328 от 25.03.2025 г. по гр. д. № 20243100502536/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 3654 от 20.10.2024 г. по гр. д. № 14306/2023 г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявения от С. А. М. иск по чл.

124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ответникът община Аксаково не е собственик на ПИ *** по КККР на [населено място], община А., област В., с площ от 686 кв.м, с граници: ПИ с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** и ****.

Въззивният съд е съобразил, че ищецът твърди, че на 09.10.1989 г. му бил предоставен за ползване парцел * по КП на местност „Л.“, землище [населено място], община А., при граници: парцел *, парцел *, парцел * и път, с площ от 600 кв.м, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за което било издадено удостоверение № 1206/1989 г. на ОбНС - Аксаково.

Поставената от ищеца през 1989 г. ограда не била местена до момента, а в имота е поставена входна двукрила желязна врата и табела с името на ищеца. В имота има и плодни дръвчета, тридесетгодишен орех и лозе. От предоставянето през 1989 г. само С. М. поддържал, обработвал и ползвал имота. Теренът в момента представлява ПИ № *** по КККР на [населено място], с площ от 686 кв.м, като същият бил придобит от ищеца по давност. На основание чл. 7 ЗДС давността започнала да тече на 01.06.1996 г., а законовият 10-годишен срок за придобиване на имота по давност изтекъл на 01.06.2006 г. Няма данни теренът да бил отчуждаван като общински или да е собственост на община Аксаково. С оглед процедура по снабдяване с констативен нотариален акт, ищецът разбрал, че теренът е актуван от ответника като частна общинска собственост. Тъй като М. владял спокойно, явно, 1 постоянно и несъмнено имота повече от 33 години, той е собственик по давност, а общината няма права върху терена. От своя страна, ответникът с отговора на исковата молба оспорва иска като недопустим, а при евентуалност - като неоснователен. Излага, че за територията, в която попада спорният ПИ ***, до одобряване на КККР е действал ПНИ от 2011 г. на част от с.о. „Л.“, землище [населено място], община А., заповедта за одобряване на който не е оспорена от ищеца. Съгласно ПНИ процесният имот съставлявал НИ № **, а преди ПНИ за територията имало само един кадастрален план от 1988 г., който не бил одобрен. След влизане в сила на ПНИ бил съставен акт за общинска собственост (АОС) № 5422/11.01.2012 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 56, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и заповед № РД-11-7706-222/20.07.2011 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, а впоследствие и АОС № 7111/20.04.2022 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, след одобряване на КККР на землище [населено място], община А. Ответникът не оспорва, че процесният имот попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че с удостоверение № 166/20.07.1978 г. по ПМС № 76 от 5.12.1977 г., а впоследствие с удостоверение № 1206/09.10.1989 г. по Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и НС на ОФ, издадени от председателя на ОНС – с. Аксаково, същият бил предоставен за ползване на ищеца.

Предоставеното право на ползване не било трансформирано в право на собственост и било погасено по силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът поддържа, че още към 1978 г. теренът представлявал държавна собственост, която по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС (в началната редакция ДВ, бр. 44/1996 г.) станала общинска, поради липсата на установен собственик за нея. След като в регистъра на ПНИ собствеността на имота била записана като „неидентифицирана собственост“, бил съставен АЧОС от 2012 г. Предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС (редакция от 1951 г. до 1996 г.), § 1 ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр.

46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) и § 1, ал. 1 ЗД на ЗС (до обявяването му за противоконституционен с влизане в сила на решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г.), С. М. не би могъл да придобие собствеността върху процесния имот по давност, доколкото владение не е било осъществено срещу собственици, различни от държавата и общината. Отделно, придобиването на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по давност е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността, както и до влизане в сила на ПНИ. Съставянето на АЧОС смутило владението и няма обективирана пред ответника промяна в намерението на ищеца да свои вещта като своя.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С определението по чл. 146 ГПК е прието за безспорно между страните, че на 09.10.1989 г. на ищеца С. М. е бил предоставен за ползване парцел * по КП на местност „Л.“, землище [населено място], община А., при граници: парцел *, парцел *, парцел * и път, с площ от 600 кв.м, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е било издадено удостоверение № 1206/1989 г. на ОбНС - Аксаково по ПМС № 26/23.04.1987 г., което се потвърждава и от приобщеното по делото удостоверение. Прието по делото е и удостоверение № 166/20.07.1978 г. на ОбНС, с което е било предоставено на С. М. за ползване място с площ от 600 кв.м в землището на [населено място], с посочени съседи. От приложения акт за смърт 2 се установява, че съпругата (от 1969 г.) на ищеца З. М. е починала през 2012 г. На 17.10.2017 г. С. М. е депозирал в Община Аксаково молба за „заверяване на молба-декларация за обст. проверка за имот № **“ в м. „Л.“, [населено място], а на 28.12.2017 г. М. е представил пред нотариус при ВРС молба-декларация за издаване на констативен нотариален акт за предоставения за ползване имот. ПНИ за с.о. „Л.“, землище на [населено място], общ. А., е одобрен и влязъл в сила през 2011 г., съгласно приетите по делото извадки от графична и от регистърни части от него относно НИ № **; в регистъра към ПНИ НИ № .**е записан на „неидентифициран собственик“. С приетия по делото АЧОС № 5422/11.01.2012 г. е било констатирано правото на собственост на община Аксаково върху новообразуван имот (НИ) с № ***, с площ от 690 кв.м и посочен начин на ползване, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съобразно заповед № РД-44-7706/222/20.07.2011 г. на областния управител на Варна (относно ПНИ). Към посочения АЧОС е приложена извадка от графична част на ПНИ за онагледяване границите на НИ № * на общината. С приетия по делото АЧОС № 7111/20.04.2022 г. е била констатирана за втори път собствеността на община Аксаково върху ПИ № ***, с площ от 690 кв.м, като вторият акт е бил издаден на основание чл. 59, ал.

1 ЗОС, във връзка със заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. на изп. директор на АГКК (относно одобряване КККР на [населено място], община А.. По делото е представена преписката по издаване на посочените АЧОС, взета предвид от вещото лице при изготвяне на съдебнотехническата експертиза. От приобщените данни от Община Аксаково, дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че ПИ № *** не е бил деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ от физическо лице, а фигурира като собствен на общината.

Съдът е кредитирал, като обосновано, обективно и неоспорено от страните, приетото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Приел е, че от него се установява, че предоставеният за ползване на С. М. имот с удостоверение № 1206/09.10.1989 г. на ОбНС - Аксаково е идентичен с парцел *-*, кв. 30, с площ от 555 кв.м, по първия действащ за територията КП от 1988 г., респ. между него и ПИ № *** по КККР от 2016 г. е налице частична идентичност за реална част от 540 (537) кв.м, защрихована с цианов цвят на комбинирана скица № 1 към заключението. Останалата реална част, с площ от 133 (137) кв.м, от сегашния ПИ № *, над посочената (над предоставената за ползване), попада върху ПИ № * (на З. Х.) и върху път (с 1/4 кв.м). Планът за новообразуваните имоти за с.о. „Л.“, землище на [населено място], общ. А., е одобрен на 20.07.2011 г. По него НИ № * е записан с площ от 690 кв.м. и на „неидентифициран собственик“, като така посоченият и графично онагледен на комбинирана скица № 4 от заключението ПИ № * е напълно идентичен с ПИ № *** по КП от 2016 г. (и от новия KП от 2024 г.). Цялото с.о. „Л.“, землище на [населено място], общ. А., в което се намира спорният терен, е територия по § 4 ЗСПЗЗ.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, Окръжен съд – Варна е намерил предявения иск за допустим. Като е съобразил установената практика на ВКС, вкл. задължителната такава, е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже своите защитими вещни материални права, докато ответникът следва да докаже вещните си права, противопоставими на ищеца. В частност, в тежест на ищеца е да докаже твърдяното свое право на собственост върху процесния имот на соченото придобивно основание, а именно: явното, трайно, 3 несмутено и спокойно владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот, считано от 1996 г. до 2006 г., евентуално и до подаване на исковата молба; твърденията относно начина и момента на установяване на владението; твърденията за своителен характер на ползването на имота; както и всички други положителни твърдения, на които основава придобивна давност. В частност, в тежест на ответника е да докаже правото си на собственост върху процесния имот на наведеното основание (чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ), ведно с положителните твърдения, на които основава противопоставимите си на ищеца права върху спорния имот; в това число сочения статут на имота (общински) и свързаните с него, или забрана за придобиването му по давност, или временно спиране на срока (мораториума) за придобиване по този начин.

Въззивният съдебен състав е посочил, че в приложното поле на основанието по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, на което се позовава Община Аксаково, попадат такива земеделски земи по чл. 2 ЗСПЗЗ, които са подлежали на възстановяване, но не са били заявени за това до края на предвидените в закона срокове, както и земите, които не са били изкупени от ползвателите по реда и при условията на § 4 и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. части от тях, след придобиване от легитимираните по ЗСПЗЗ частни субекти. Относно такива земи придобиването на собствеността от общината е пряко по силата на закона, без да е необходим изричен акт, стига да бъде изяснено по делото, че земеделският имот не е бил реституиран и/или не е изкупен от ползватели в цялост по някои от предвидените по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ способи. От изложеното следва, че първият решаващ в случая въпрос е относно статута па процесния имот към влизане в сила на ЗСПЗЗ (1991 г.) или към измененията на закона през 1999 г., с оглед преценката дали същият е подлежал на възстановяване и/или трансформиране (първата предпоставка на основанието по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ). Този въпрос обаче е безспорен между страните, като още с определението по чл. 146 ГПК е обявено за ненуждаещо се от доказване, че на 09.10.1989 г. на С. М. е бил предоставен за ползване парцел * по КП на местност „Л.“, землище [населено място], община А., при граници: парцел *, парцел *, парцел * и път, с площ от 600 кв.м, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е било издадено удостоверение № 1206/1989 г. на ОбНС - Аксаково по ПМС № 26/23.04.1987 г., което се потвърждава и от самото прието удостоверение. От кредитираното от съда заключение от съдебно-техническата експертиза се установява идентичност на предоставения през 1989 г. на ищеца имот с процесния ПИ № *** по КККР от 2016 г. от три страни, а по площ - с цели 540 (537) кв.м, като съвпадащата част е посочена (защрихована с цианов цвят) на скица № 1 към заключението. В същото време, от приетите писмени материали се изяснява, че ПНИ за с.о. „Л.“, землище на [населено място], общ. А., е бил одобрен и е влязъл в сила през 2011 г., което потвърждава земеделския характер на имотите в местността на основание чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Последното се потвърждава и от заключението по СТЕ, че цялото с.о. „Л.“, землище на [населено място], общ. А., в което се намира спорният терен, е територия по § 4 ЗСПЗЗ. От това следва изводът, че статутът на земята към 1991 г., към влизане в сила на ЗОС от 1996 г. и към измененията в ЗСПЗЗ през 1999 г. (при действието вече и на ЗОС) прави целия спорен терен принципно годен да бъде обект на придобиване от общината по реда на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, при наличие и на другото 4 изискване на разпоредбата. Относно втората предпоставка на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, на първо място, следва да се съобрази, че става дума за отрицателен факт, което има значение при доказването му. Независимо от това, между страните няма спор, че земята, предоставена за ползване на ищеца през 1989 г. (най-късно тогава), не е била преобразувана от ползвателя в собственост по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед на което и С. М. се позовава само на придобивна давност. Още по-явно липсата на упражнени реституционни права и права на изкупуване по § 4а или § 4б следва от предвижданията в одобрения ПНИ.